Има нощи, когато не мога да заспя без твоите обятия

Има нощи, когато не мога да заспя без твоите прегръдки и цяла нощ се въртя в бодърствуване. В сърцето ми е пустош, а в главата ми – мисли за теб.

Ти преодоля стени, които аз издигнах, с цел да защитя уязвимата си душа, и унищожи всичко в мен дружно с тях, оставяйки там единствено увещание за това, че в никакъв случай няма да бъдем дружно.

Не подозирах, че в света съществува обич, която може да докара човек до саморазрушение. Или може би просто прекалено много съм се фокусирала върху теб без да виждам по какъв начин се влюбвам. Бях толкоз безумно радостна поради това, че ми провървя с теб, че едвам не изпуснах момента, когато всичко свърши.

Обичах те правдиво, фанатично. Ти можеше да промениш настроението ми единствено с една усмивка, смехът ти гъделичкаше душата ми и тя подскачаше от наслада, а гласът ти ме измами с мисълта, че всичко сред нас е наред, въпреки надалеч да не беше по този начин.

Ти ми разреши да усеща, че съм обичана, обожавана, прати ме на седмото небе, а след това ме издърпа от небето и ми разреши мъчително да тупна на земята.

Сега ненавиждам себе си, рева доста, не мога да дремя и непрекъснато мисля за теб. Ти морално ме умъртви. Но не те обвинявам, а желая да ти благодаря за цялата наслада, която ми подари.

Минаха години оттогава, когато за финален път се видяхме и разговаряхме. Не мога да си спомня звука на гласа ти, само че отчетливо виждам лицето ти, на което преди се любувах. Отвиквам от теб, решена да се съсредоточа върху себе си.

Нощем, когато не мога да заспя, постоянно си задавам въпроса: „ Наистина ли ме обичаше или просто ти беше жалост за мен? “ Защото, заклевам се, аз знам, че съм почтена за нещо по-добро. Аз съм повече от привързано и срамежливо момиче.

А в този момент съм и още по-силна – не бях такава, до момента в който те обичах.

Понякога ми е забавно какво е да те държа за ръка, да те прегърна, да се вслушам в шепота ти, смеха, да бъда причина за твоята усмивка, да нося пуловера ти в студена вечер, да те целуна о бузата, да ти споделя всичко на света на чаша кафе.

Понякога си мисля какво е да бъда с теб и когато мисля за това – не мога да заспя. Затова, в случай че в миналото ме видиш изтощена, помни: аз мисля за теб.

Защото към момента те обичам… или може би просто облика за теб.