Пиши м@р и да си ходим
Има нещо тайнствено, съвсем граничещо с мистично в диванния водещ (Д.Т.). Той е като диванния футболист. Има задълбочено мнение, граничещо с подробен разбор за всичко, което минава пред очите му, без значение дали е реклама за парочистачки или последните открития в квантовата физика. Д.Т. е очевидно мързелив, само че бърз в анализите. Толкова бърз, че всичките му разбори могат да се сведат до лемата: „ Пиши к@р и да си вървим “. (Ако се затруднявате с термина лема, пишете и на нея к@р и не се задълбочавайте.)
Д.Т. има един ден в годината, в който е господ. Това е неговата Сатурниада – (За да не пишете к@р и на Сатурниада, че доста нецензурно става, ще обясня - Сатурниадите са древноримски празници, в който робите са преставали да бъдат плебеи.) Това е вечерта на 31-ви декември.
Д.Т. сяда в банкетната си зала, хваща телевизионния скиптър в ръка и стартира като един актуален Соломон
да сгромолясва тежки, само че обективни присъди във връзка с телевизионното съдържимо. Върти каналите и псуе. Псуе и е неудовлетворен. Недоволен е и пие с цел да удави недоволството си. За да бъдем обективни псуенето му значително е целесъобразно. Но той все едно не помни, че държи отдалечено, на което има и един червен бутон за изключване.
Но Д.Т. е неподвижен пред тв приемника. Все едно е мишка пред кобра. Не смее да изключи едноокото страшилище, а се оставя да бъде изяден. И на разум не му минава, че може да си пусне музика, каквато и да е. Или просто да си поговори с някой в стаята. Ако щете и равносметка на миналата година да направи. Но не! Д.Т. зяпа, псуе и се гневи.
Каквото и да и да се пуснете по тв приемника все ще е неудовлетворен. Винаги ще има някой, които няма да е удовлетворен, тъй като не са пуснали филм за нинджи (защото в неговото детство това са правели на Нова година). На различен хорото му ще е допълнително, а трети ще е гневен, щото са поканили някой прочут артист, за който има подозрение, че е спал с бившето му гадже но скрито. И тя, мамицата и мръсна, не си е признала. Ще има такива на които им е старомодно, а на други – прекомерно съвременно и не вписващо се в българските обичаи. И изобщо оправия няма. И черната ненавист облива сърцето му. Дори зарята в чест и аз не знам на какво не отмива чернилката. А на другия ден се стартира: „ Каква е тази Татяна Лолова? Едно време какви татянилолови имаше? То не бяха Калоянчев, Парцалев и Мутафова… Като ти опишат един анекдот и ти държи до идната Нова година. а в този момент – единствено пари крадат. А в случай че не крадат са бездарници. “
Д.Т. е ядосан или че новините са му доста или че са му малко. Или че смешките са му тъпи или са му… още по-тъпи. А това с оня артист дето е нагащил любовта на живота му след един концерт през 91-ва в Пазарджик и по тази причина му се е наложило да се ожени за сегашната си жена (ебати козата) и да има две деца (ебати идиотчитата) – напряко нямам думи. Няма измислена ракия, която да попие тази тъга.
И по този начин до Йордановден. После нещата се размиват, не помнят и улягат до идната Нова година.
Затова моето благопожелание към вас е да имате мир. А в случай че желаете да нямате – пишете м@р и да си вървим. Така де.
ЧНГ!
Д.Т. има един ден в годината, в който е господ. Това е неговата Сатурниада – (За да не пишете к@р и на Сатурниада, че доста нецензурно става, ще обясня - Сатурниадите са древноримски празници, в който робите са преставали да бъдат плебеи.) Това е вечерта на 31-ви декември.
Д.Т. сяда в банкетната си зала, хваща телевизионния скиптър в ръка и стартира като един актуален Соломон
да сгромолясва тежки, само че обективни присъди във връзка с телевизионното съдържимо. Върти каналите и псуе. Псуе и е неудовлетворен. Недоволен е и пие с цел да удави недоволството си. За да бъдем обективни псуенето му значително е целесъобразно. Но той все едно не помни, че държи отдалечено, на което има и един червен бутон за изключване.
Но Д.Т. е неподвижен пред тв приемника. Все едно е мишка пред кобра. Не смее да изключи едноокото страшилище, а се оставя да бъде изяден. И на разум не му минава, че може да си пусне музика, каквато и да е. Или просто да си поговори с някой в стаята. Ако щете и равносметка на миналата година да направи. Но не! Д.Т. зяпа, псуе и се гневи.
Каквото и да и да се пуснете по тв приемника все ще е неудовлетворен. Винаги ще има някой, които няма да е удовлетворен, тъй като не са пуснали филм за нинджи (защото в неговото детство това са правели на Нова година). На различен хорото му ще е допълнително, а трети ще е гневен, щото са поканили някой прочут артист, за който има подозрение, че е спал с бившето му гадже но скрито. И тя, мамицата и мръсна, не си е признала. Ще има такива на които им е старомодно, а на други – прекомерно съвременно и не вписващо се в българските обичаи. И изобщо оправия няма. И черната ненавист облива сърцето му. Дори зарята в чест и аз не знам на какво не отмива чернилката. А на другия ден се стартира: „ Каква е тази Татяна Лолова? Едно време какви татянилолови имаше? То не бяха Калоянчев, Парцалев и Мутафова… Като ти опишат един анекдот и ти държи до идната Нова година. а в този момент – единствено пари крадат. А в случай че не крадат са бездарници. “
Д.Т. е ядосан или че новините са му доста или че са му малко. Или че смешките са му тъпи или са му… още по-тъпи. А това с оня артист дето е нагащил любовта на живота му след един концерт през 91-ва в Пазарджик и по тази причина му се е наложило да се ожени за сегашната си жена (ебати козата) и да има две деца (ебати идиотчитата) – напряко нямам думи. Няма измислена ракия, която да попие тази тъга.
И по този начин до Йордановден. После нещата се размиват, не помнят и улягат до идната Нова година.
Затова моето благопожелание към вас е да имате мир. А в случай че желаете да нямате – пишете м@р и да си вървим. Така де.
ЧНГ!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ