Убиват капитан Георгиев заради жена
Има нещо необичайно в това, което се случва в далечната 1977 година. Син на царски офицер. Себичен, несдържан, не цепещ басма на никого, освен това с четири брака и изключително увлечение към красивите дами, без значение чии са те, безгрижник и здрав пияница, е почетен с най-високото звание на страната ни: Герой на Народна република България. Тогава това отличие се дава единствено на видни деятели на комунистическата партия, партизани от отряд „ Чавдар ” или на богоравни като първия руски началник Леонид Илич Брежнев. Кой е тогава този по нищо неприличащ на партийните величия човек и с какво е заслужил правото героичната златна звезда да блесне на ревера му? Днес този въпрос би предиздвикал мнозина да се замислят, само че в тези дни издълбаното му от едри бръчки лице бе на първите страници на всички вестници. За часове той бе станал кумир на нацията.
Георги Георгиев е роден в Кърджали на 4 юни, тъкмо преди 88 години. Когато е на 10, бащата е командирован във Варна и момчето за първи път вижда морето. С какво толкоз то го е развълнувало, на кои детски струни са засвирили вълните, е мъчно да се каже, само че още тогава невръстният хлапак споделя: Мечтая да обиколя света.
Хубавото на детските мечти е, че те нямат граници, неприятното е, че с времето те най-често се не помнят. Но не и в този случай. Скоро Георги става душата на компанията на варненските ветроходци, идва в София и основава яхтклуб „ Академик”, още веднъж се връща край морето, с цел да приключи Техникума по мореплаване, а корабът „ Емона “ става първото му работно място като професионален моряк. След години същото това калено в стихии и хали корито ще бъде качено на влекач, ще кръстоса по суша половин България, по пътя ще катастрофира и ще стане единственият морски съд в историята, претърпял случай на сушата, след това ще дебаркира на язовир Кърджали, с цел да се трансформира в атрактивен ресторант, предлагащ прясна пържена риба. Тъжна история, само че такава е нормално ориста на пенсионерите, без значение дали са хора или кораби.
С първия български космонавт Георги Иванов
На 5 юни 1976 година от град Плимут, Англия, отплават участниците в Трансатлантическата регата за самотници ОСТАР. Яхтите са общо 125. На една от тях се вее български байрак. „ Кор Кароли” (Сърцето на Карл) е направена в Полша по американски лиценз. Дълга е девет метра, необятна е три, има обща повърхност на платната шестдесет квадратни метра. Зад руля й е капитан Георги Георгиев. Настроението, с което ветроходците се понасят към американския Ню порт, скоро е помрачено. Стихиите вземат решение да си поиграят със смелите мъже. Огромни талази се стоварват върху лодките им. Краят е трагичен, да не кажем драматичен. Двама от участниците умират, мнозина са ранени, седем яхти напряко изчезват, до финала стигат 73. Георгиев приключва с две счупени ребра на 37-о място.
Ню Йорк е градът, в който морякът и яхтата му се приготвят за идната решаваща борба - 57-о в историята на ветроходството околосветско странствуване и първото, в което ще взе участие българин. В Маями другари му подаряват коте. В името му са вложени доста символика и вяра: Компанейро (Приятел).
Компанейро обаче има по-добра вътрешен глас от своя стопанин. Той очевидно предусеща какво го чака, тъй като изчезва на първото пристанище, на което стопират. По-късно и самият капитан Георгиев ще каже: Ако можех да си показва този смут, надали щях да потегли на околосветско странствуване.
На 20 декемви 1977 година кубинската столица Хавана изпраща тържествено самотния мореплавател. Яхтата следва авансово начертания маршрут: Панама, Маркизки острови, Фиджи, Австралия, Индийския океан, Кейп таун, Хавана.
Лодката Кол Кароли в този момент е в музея
Огромни двадесет метрови талази подмятат „ Кор Кароли” като сламка. Бури и хали вилнеят по пътя й. Но тя не стопира, крайната цел е все по-близо. На 15 декември, когато пристанището на Хавана съвсем се усеща в далечината, яхтата засяда. Това е един от най-трудните моменти, съгласно капитана, само че все пак той не търси помощ. Губи доста часове, до момента в който пристигна приливът и успее да се измъкне от здравите клещи на вулканичните скали. И на 20 декември, тъкмо в деня, в който година по-рано е потеглил, капитан Георги Георгиев идва в Хавана. В Кубинското национално заседание го чака самият Фидел Кастро, който незабавно го афишира за воин на страната си.
201 ден, 21 часа и 36 минути е времето, в което българинът е бил на вода, при обиколката си към света. То е с три часа и 39 минути по- положително от достижението на тогавашния международен рекордьор, американеца Уеб Чайлс, плавал с яхтата „ Игрегийс “ (11 метра и 40 сантиметра). Средната скорост е 5,04 възела или 121 благи дневно. През 1981 година този връх ще бъде вписан в книгата „ Гинес “ и цяло десетилетие никой няма да може да го усъвършенства. За всичките 605 дни отвън родината си Георгиев е похарчил за персонални потребности единствено 2641 $.
В България славният мореплавател е разгласен за почетен жител на родния си Кърджали и морската ни столица Варна. На негово име кръщават огромен 25 000 тонен транспортен съд, крайморска алея, той е разгласен за воин, родината му се гордее с него.
Внезапно сполетялата го популярност обаче няма никакви шансове да промени характера му. Той си остава същият непретенциозен и необработен моряк и човек, който не поляга на лаврите си, а продължава да мисли за нови морски походи. Междувременно работи като капитан на кораба „ Персенк “. С него прави и последното си съдбовно корабоплаване. Пътуването е до Одеса. Свидетели настояват, че сред него и екипажа в този ден прескачали искри. На 13 май 1980 година, от Украйна идва известие, че капитан Георги Георгиев е умрял. Инфаркт. Подробности няма. Тогава във вестниците за такива неща се написа малко или изобщо не се написа. Връщат героя в кутия, не в ковчег.
С времето формалната версия се пропуква. Търсете дамата. Никой не споделя цялата истина, само че съгласно слуховете, убийството на мореплавателя е поради връзката му с красива украинка. На някой от одеските мафиоти тази история не се харесала. Присъдата е издадена. И изпълнена. Поне това твърди до през днешния ден мълвата.
Георги Георгиев е роден в Кърджали на 4 юни, тъкмо преди 88 години. Когато е на 10, бащата е командирован във Варна и момчето за първи път вижда морето. С какво толкоз то го е развълнувало, на кои детски струни са засвирили вълните, е мъчно да се каже, само че още тогава невръстният хлапак споделя: Мечтая да обиколя света.
Хубавото на детските мечти е, че те нямат граници, неприятното е, че с времето те най-често се не помнят. Но не и в този случай. Скоро Георги става душата на компанията на варненските ветроходци, идва в София и основава яхтклуб „ Академик”, още веднъж се връща край морето, с цел да приключи Техникума по мореплаване, а корабът „ Емона “ става първото му работно място като професионален моряк. След години същото това калено в стихии и хали корито ще бъде качено на влекач, ще кръстоса по суша половин България, по пътя ще катастрофира и ще стане единственият морски съд в историята, претърпял случай на сушата, след това ще дебаркира на язовир Кърджали, с цел да се трансформира в атрактивен ресторант, предлагащ прясна пържена риба. Тъжна история, само че такава е нормално ориста на пенсионерите, без значение дали са хора или кораби.
С първия български космонавт Георги Иванов
На 5 юни 1976 година от град Плимут, Англия, отплават участниците в Трансатлантическата регата за самотници ОСТАР. Яхтите са общо 125. На една от тях се вее български байрак. „ Кор Кароли” (Сърцето на Карл) е направена в Полша по американски лиценз. Дълга е девет метра, необятна е три, има обща повърхност на платната шестдесет квадратни метра. Зад руля й е капитан Георги Георгиев. Настроението, с което ветроходците се понасят към американския Ню порт, скоро е помрачено. Стихиите вземат решение да си поиграят със смелите мъже. Огромни талази се стоварват върху лодките им. Краят е трагичен, да не кажем драматичен. Двама от участниците умират, мнозина са ранени, седем яхти напряко изчезват, до финала стигат 73. Георгиев приключва с две счупени ребра на 37-о място.
Ню Йорк е градът, в който морякът и яхтата му се приготвят за идната решаваща борба - 57-о в историята на ветроходството околосветско странствуване и първото, в което ще взе участие българин. В Маями другари му подаряват коте. В името му са вложени доста символика и вяра: Компанейро (Приятел).
Компанейро обаче има по-добра вътрешен глас от своя стопанин. Той очевидно предусеща какво го чака, тъй като изчезва на първото пристанище, на което стопират. По-късно и самият капитан Георгиев ще каже: Ако можех да си показва този смут, надали щях да потегли на околосветско странствуване.
На 20 декемви 1977 година кубинската столица Хавана изпраща тържествено самотния мореплавател. Яхтата следва авансово начертания маршрут: Панама, Маркизки острови, Фиджи, Австралия, Индийския океан, Кейп таун, Хавана.
Лодката Кол Кароли в този момент е в музея
Огромни двадесет метрови талази подмятат „ Кор Кароли” като сламка. Бури и хали вилнеят по пътя й. Но тя не стопира, крайната цел е все по-близо. На 15 декември, когато пристанището на Хавана съвсем се усеща в далечината, яхтата засяда. Това е един от най-трудните моменти, съгласно капитана, само че все пак той не търси помощ. Губи доста часове, до момента в който пристигна приливът и успее да се измъкне от здравите клещи на вулканичните скали. И на 20 декември, тъкмо в деня, в който година по-рано е потеглил, капитан Георги Георгиев идва в Хавана. В Кубинското национално заседание го чака самият Фидел Кастро, който незабавно го афишира за воин на страната си.
201 ден, 21 часа и 36 минути е времето, в което българинът е бил на вода, при обиколката си към света. То е с три часа и 39 минути по- положително от достижението на тогавашния международен рекордьор, американеца Уеб Чайлс, плавал с яхтата „ Игрегийс “ (11 метра и 40 сантиметра). Средната скорост е 5,04 възела или 121 благи дневно. През 1981 година този връх ще бъде вписан в книгата „ Гинес “ и цяло десетилетие никой няма да може да го усъвършенства. За всичките 605 дни отвън родината си Георгиев е похарчил за персонални потребности единствено 2641 $.
В България славният мореплавател е разгласен за почетен жител на родния си Кърджали и морската ни столица Варна. На негово име кръщават огромен 25 000 тонен транспортен съд, крайморска алея, той е разгласен за воин, родината му се гордее с него.
Внезапно сполетялата го популярност обаче няма никакви шансове да промени характера му. Той си остава същият непретенциозен и необработен моряк и човек, който не поляга на лаврите си, а продължава да мисли за нови морски походи. Междувременно работи като капитан на кораба „ Персенк “. С него прави и последното си съдбовно корабоплаване. Пътуването е до Одеса. Свидетели настояват, че сред него и екипажа в този ден прескачали искри. На 13 май 1980 година, от Украйна идва известие, че капитан Георги Георгиев е умрял. Инфаркт. Подробности няма. Тогава във вестниците за такива неща се написа малко или изобщо не се написа. Връщат героя в кутия, не в ковчег.
С времето формалната версия се пропуква. Търсете дамата. Никой не споделя цялата истина, само че съгласно слуховете, убийството на мореплавателя е поради връзката му с красива украинка. На някой от одеските мафиоти тази история не се харесала. Присъдата е издадена. И изпълнена. Поне това твърди до през днешния ден мълвата.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ