Има нещо поетично“ в това да наблюдаваш как един и

Има нещо „ поетично “ в това да наблюдаваш по какъв начин един и същи човек, който помилва метежници за разрушени полицейски черепи, в този момент приканва за военна мощ против хора, протестиращи против полицейско принуждение. Не от хубавата „ лирика “ обаче, не е Омир или Шекспир. Повече наподобява на фашистко стихче, надраскано с пастел от човек, който има вяра, че танковете би трябвало да се разполагат по автобусните спирки.

Да, Доналд Тръмп, най-самовъзхваляващият се нарушител на Америка, още веднъж украси нацията си с следващата си мозъчна перла. Реши да нападне протестиращите в Лос Анджелис с федерална и военна мощ.

Същият човек, който назова метежниците от 6 януари – тези симпатяги, които се изходиха върху демокрацията и пребиха служител на реда до гибел с пожарогасител – „ патриоти “, „ заложници “ и „ красиви души “.

Оруелският парадокс е толкоз пълен тук, че заслужава лично риалити: „ 1984 “: MAGA издание.

В Лос Анджелис избухнаха митинги след следващите набези на Тръмповото Гестапо, известно през днешния ден като ICE (Immigration and Customs Enforcement).

Гестапото на Тръмп, което се разхожда с маски, тъй като ги е боязън да не им отмъщават. Трябва да помислите за нас и нашите фамилии, викат те, до момента в който извличат на улицата дами и деца, с цел да ги депортират.

Нали бяха дали обещание да депортират нарушители? А не дами и деца, старци и готвачи, работещи и плащащи налози от десетилетия в Съединени американски щати.

Сега вместо против нарушителите, силата на държавното управление е изправена против всеки срещнат „ чужденец “ (в страната, издигната от имигранти върху открадната земя с труда на робите). Сцена, трансформирала се в американска класика наред с американския футбол и сърдечните болести. Детайлите, както постоянно в последно време, са по едно и също време шокиращи и до болежка познати: несъразмерна мощ, неразбираеми видеозаписи, нулева отговорност. Хората излязоха. Плакаха. Викаха. И след това стартира въртележката на пропагандата.

Тръмп и неговите доближени – пътуващ цирк от ядосани подкастъри, шкембести чичовци и някогашни стажанти от Fox News – започнаха да скандират мантрата „ закон и ред “. Израз, който в техните усти значи нещо напълно друго: селективен закон. За тях „ закон и ред “ не важи за тези, които сковаха служители на реда с електрошокови уреди, откраднаха катедрата на Нанси Пелоси или заплашваха да обесят вицепрезидента. Онези бяха просто „ въодушевени туристи със мощни възгледи “.

Но, не дай си Боже, някой да отбрани съседа си от произвола на Гестапо – това към този момент е „ тероризъм “. Това е краят на цивилизацията. Според Тръмп, това изисква интервенция на Националната армия. Или армията. Или несъмнено – в случай че не се бяха скарали по този начин грубо – на Илон Мъск в екзоскелет като супергерой на Марвъл.

В Лос Анджелис скандират за правораздаване. Във Вашингтон на 6 януари скандираха за събаряне на демокрацията. И въпреки всичко тези – от Вашингтон – получиха обятия, състрадание и правосъдно помилван. Как помилваш хора, които се пробваха да линчуват личния ти вицепрезидент? Лесно: нямаш душа. И знаеш, че гласоподавателите ти харесват тъкмо това.

И все пак това, Тръмп към момента си играе на шериф. Още приказва като че ли дебелият му гъз язди кон, а не количка за голф. Още сочи с пръст, седнал на престол от счупени закони и разрушени животи.

Той не вижда несъгласие, тъй като не има вяра в несъгласията. Вярва в спектакъла. И по този начин, когато Лос Анджелис гори от тъга и яд, той вижда единствено опция. „ Изпратете войските “, споделя той, забравяйки по какъв начин неговите поддръжници направиха нещо в пъти по-лошо.

Медиите от „ балончето “ на Тръмп, несъмнено, също са съучастници. Въртят фрагментите от Лос Анджелис в безконечен цикъл: счупени прозорци, графити, сирени, само че без да упоменат, че единствено преди няколко години имаше опит за прелом, който същите тези медии описаха като „ протест, който излезе от надзор “. Представете си да наречеш опит за обезглавяване „ неточност при подкастряне “. Ето там са американските „ консерватори “. Там се намират морално.

И до момента в който съпоставяме материални вреди със скрит план против страната, дано не забравяме, че нападателите от 6 януари бяха стимулирани от неистина. Лъжа, повтаряна и усилвана от същия човек, който през днешния ден назовава протестиращите в Лос Анджелис „ животни “. Тази неистина коства човешки животи. А Тръмп освен не се е извинил, той печели от това. Снимката му от ареста е на тениски. Делото му беше предизборна реклама.

Сигурно щяха да знаят, че той доста наподобява на нацисткия „ театър “ отпреди 90 години, ако… можеха да четат.

И някъде измежду тази неразбория, служителите на реда са предадени. Предадени от политическа класа, която „ поддържа момчетата в сини униформи “, единствено когато това е комфортно. Когато служители на реда бият протестиращи в Лос Анджелис, са герои. Когато свидетелстват по какъв начин едвам не са били убити от тълпата на Тръмп… тогава са „ предатели “.

Имат два пъти импийчван, престъпно разследван и разгласен за ВИНОВЕН президент, който назовава борещите се за народна власт „ животни “ и „ терористи “, до момента в който прегръща тези, които влачеха американското знаме през кръвта по стълбите на Капитолия. Имат полицейски синдикати, които упорстват за почитание, само че приветстват същия човек, който помилва нападателите на техни сътрудници. И имат MAGA медиен цикъл, който към момента не е научил разликата сред отвращение и превзетост. И двете им се получават прекомерно зле и припомнят по-скоро на второто значение на думата „ цикъл “…

Това, което следим ( популярност Богу, към този момент единствено по малкия екран и отдалече ), не е просто двуличие. Не е даже фашизъм под прикритие. Това си е най-чист фашизъм, само че с повече зрелищност. История, която се повтаря; не като покруса или фарс, а като клип на Fox News. Риалити шоу. Нация, на която следва да заседне в безконечен повтарящ се… цикъл, в който правораздаването е партийно, паметта – къса, а истината е това, което най-шумният човек в Truth Social каже, че е.

Могат да ни питат нас по какъв начин се живее по този начин, имаме богат опит.

Мислехме, че ние би трябвало да ги стигаме тях, не предполагахме, че те ще ни стигнат нас. И то някаква остаряла наша версия – отпреди 1989 година

…

__________________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.