Бизнесът иска да си замразиш заплатата
Има нещо съмнително революционно в тоя месец—септември. Все „ революционни “ хрумвания им се раждат в главите на българите. 6 септември, 22 септември, девети септември… Все революционни.
А в този момент и това: бизнесът желае да се замразят заплатите.
Ама несъмнено!
Революционно гениално; и прогресивно новаторско!
Интересно е, че след всички пари, които щяха да потекат към бизнеса от Европейски Съюз, в този момент ще би трябвало вие да спасите бизнеса, като освен се оставите на хотелиерите, да вземем за пример, да ви дерат патриотично, само че и като се откажете от тази буржоазна отживелица—увеличението на заплатата. Ами цените? Те ще се замразят ли? Ти по какъв начин мислиш?
А логиката на настояването е следната:
Заради рецесията, COVID-19 и така нататък, българите не си харчат парите, по тази причина доста бизнеси са прескърцали, тъй като нямат толкоз доходи, като преди. Ето за какво би трябвало да им се замразят парите на хората, та хептен да не могат нищо да си купят, да не харчат… та тогава ситуацията на бизнеса ще се оправи.
(???)
Сигурен съм, че има някаква същинска икономическа логичност в настояването им, само че остава въпросът от коя брошура за оцветяване е взета.
Да повторим: в този момент българите си пазят парите и не харчат, по тази причина бизнесът страда. Вземете им парите, та да не могат (дори да искат) да харчат, и тогава бизнесът ще се оправи.
Ако ви се коства безредно, безогледно, „ на парче “ и кратковременно избавяне по най-лесния метод (като прецакаш най-беззащитния по веригата), то не сте сами в това си съмнение. На мнозина ни се коства по този начин.
Единствената логичност, която мога да открия, за жалост, открих в една остаряла алегория:
Имало едно време (и по този начин нататък, да прескочим до значимата част!) […] и царят предиздвикал да вдигнат налозите, пратил си хората да ревизират какво прави народът и когато те се върнали, му разказали:
- Много са зле, никакво предпочитание за живот, не излизат от къщите, опасяват се за утрешния ден, умърлушени са.
- Аха-а-а! – възкликнал царят – Може и още значи! Вдигнете им налозите още!
- Но, царю…
- ОЩЕ!
Вдигнали налозите. Той отново пратил хората си да видят какво прави народът. Върнали се, още по-зле. Страх, суматоха, озлобили се, атакуват се между тях. Ужас!
Царят се засмял удовлетворен и отново вдигнал налозите. И така—пак и отново още няколко пъти. Докато най-после изсмукал всичките пари на народа и тогава хората му се върнали от последната инспекция и декларирали:
- Царю, нещо доста необичайно се случва. Хората са го блъснали на пир, за нищо не им пука, единствено висят по кръчмите, напиват се и пеят.
- Опа! – споделил царят, - Сваляйте налозите, че си **@ м****а!!!
Да оставим ПОУКАТА настрани, вторият проект на историята е, че като изгубят всичко, но всичко-всичко, на хората им пада едно перде и им е все тая ще живеят ли, ще мрат ли, и отиват по кръчмите, купуват си с последните пари нови облекла, харчат последните стотинки и не им пука. Поуката е, че и са толкоз непукисти към този момент, че може да отрежат главата на царя, само че не това е значимото в случая…
Важното е, че очевидно бизнесът желае да ударим дъното, с цел да го ударим „ през пръсти “ и да почнем да харчим със размах. Сега към момента си мислим, че ще оцелеем и преживеем, та си кътаме парите за утрешния ден. Като разберем, че утрешният ден може и да не го доживеем, ще почнем да харчим като за последно.
И това е единствената логичност, която съумявам да открия.
***
Ето още няколко неща, върху които си коства да се намерения, до момента в който сме на тематиката:
България е страната с най-ниската междинна заплата в Европейски Съюз. България е и най-бедната страна в Европейски Съюз. Който пътува, знае, че България обаче надалеч не е страната с най-ниските цени, като постоянно те са РАВНИ с тези в Германия и Франция, а мое персонално наблюдаване е, че откъм храна – във Франция е по-евтино.
България също по този начин е страната на най-многото „ някогашни спортисти “ в бизнеса. Сред страните с най-висока функционална неначетеност също по този начин, а постоянно „ изтекли “ диалози на предприемачите с доста пари, сочат, че тези предприемачи са измежду необразованите. Остава ни единствено да разсъждаваме по какъв начин, по дяволите, те карат бентлита, а ние им спасяваме стопанската система, като си замразяваме заплатите. Това някой ден ще е превъзходен урок по история в учебните заведения. Да, ще ни се смеят доста правнуците.
България също по този начин има и синдикати, които се грижат за служащите. Но в България пък се оказва, че синдикални шефове са предприемачи, притежатели на всевъзможни по тип и размер бизнеси. Тоест – самите те са работодатели. Това не е спор на ползи, а чутовна насмешка, само че дано я оставим и нея за бъдещите учебници по история.
И най-после: България е преди всичко (!!!) по стопяване на населението…
… в света.
Но пък всяка рецесия е, била е, и ще бъде добър мотив да се помогне на хората да завоюват още малко пари. Не, не на тебе!—казаха „ на хората “. Други хора, не ти.
А в този момент и това: бизнесът желае да се замразят заплатите.
Ама несъмнено!
Революционно гениално; и прогресивно новаторско!
Интересно е, че след всички пари, които щяха да потекат към бизнеса от Европейски Съюз, в този момент ще би трябвало вие да спасите бизнеса, като освен се оставите на хотелиерите, да вземем за пример, да ви дерат патриотично, само че и като се откажете от тази буржоазна отживелица—увеличението на заплатата. Ами цените? Те ще се замразят ли? Ти по какъв начин мислиш?
А логиката на настояването е следната:
Заради рецесията, COVID-19 и така нататък, българите не си харчат парите, по тази причина доста бизнеси са прескърцали, тъй като нямат толкоз доходи, като преди. Ето за какво би трябвало да им се замразят парите на хората, та хептен да не могат нищо да си купят, да не харчат… та тогава ситуацията на бизнеса ще се оправи.
(???)
Сигурен съм, че има някаква същинска икономическа логичност в настояването им, само че остава въпросът от коя брошура за оцветяване е взета.
Да повторим: в този момент българите си пазят парите и не харчат, по тази причина бизнесът страда. Вземете им парите, та да не могат (дори да искат) да харчат, и тогава бизнесът ще се оправи.
Ако ви се коства безредно, безогледно, „ на парче “ и кратковременно избавяне по най-лесния метод (като прецакаш най-беззащитния по веригата), то не сте сами в това си съмнение. На мнозина ни се коства по този начин.
Единствената логичност, която мога да открия, за жалост, открих в една остаряла алегория:
Имало едно време (и по този начин нататък, да прескочим до значимата част!) […] и царят предиздвикал да вдигнат налозите, пратил си хората да ревизират какво прави народът и когато те се върнали, му разказали:
- Много са зле, никакво предпочитание за живот, не излизат от къщите, опасяват се за утрешния ден, умърлушени са.
- Аха-а-а! – възкликнал царят – Може и още значи! Вдигнете им налозите още!
- Но, царю…
- ОЩЕ!
Вдигнали налозите. Той отново пратил хората си да видят какво прави народът. Върнали се, още по-зле. Страх, суматоха, озлобили се, атакуват се между тях. Ужас!
Царят се засмял удовлетворен и отново вдигнал налозите. И така—пак и отново още няколко пъти. Докато най-после изсмукал всичките пари на народа и тогава хората му се върнали от последната инспекция и декларирали:
- Царю, нещо доста необичайно се случва. Хората са го блъснали на пир, за нищо не им пука, единствено висят по кръчмите, напиват се и пеят.
- Опа! – споделил царят, - Сваляйте налозите, че си **@ м****а!!!
Да оставим ПОУКАТА настрани, вторият проект на историята е, че като изгубят всичко, но всичко-всичко, на хората им пада едно перде и им е все тая ще живеят ли, ще мрат ли, и отиват по кръчмите, купуват си с последните пари нови облекла, харчат последните стотинки и не им пука. Поуката е, че и са толкоз непукисти към този момент, че може да отрежат главата на царя, само че не това е значимото в случая…
Важното е, че очевидно бизнесът желае да ударим дъното, с цел да го ударим „ през пръсти “ и да почнем да харчим със размах. Сега към момента си мислим, че ще оцелеем и преживеем, та си кътаме парите за утрешния ден. Като разберем, че утрешният ден може и да не го доживеем, ще почнем да харчим като за последно.
И това е единствената логичност, която съумявам да открия.
***
Ето още няколко неща, върху които си коства да се намерения, до момента в който сме на тематиката:
България е страната с най-ниската междинна заплата в Европейски Съюз. България е и най-бедната страна в Европейски Съюз. Който пътува, знае, че България обаче надалеч не е страната с най-ниските цени, като постоянно те са РАВНИ с тези в Германия и Франция, а мое персонално наблюдаване е, че откъм храна – във Франция е по-евтино.
България също по този начин е страната на най-многото „ някогашни спортисти “ в бизнеса. Сред страните с най-висока функционална неначетеност също по този начин, а постоянно „ изтекли “ диалози на предприемачите с доста пари, сочат, че тези предприемачи са измежду необразованите. Остава ни единствено да разсъждаваме по какъв начин, по дяволите, те карат бентлита, а ние им спасяваме стопанската система, като си замразяваме заплатите. Това някой ден ще е превъзходен урок по история в учебните заведения. Да, ще ни се смеят доста правнуците.
България също по този начин има и синдикати, които се грижат за служащите. Но в България пък се оказва, че синдикални шефове са предприемачи, притежатели на всевъзможни по тип и размер бизнеси. Тоест – самите те са работодатели. Това не е спор на ползи, а чутовна насмешка, само че дано я оставим и нея за бъдещите учебници по история.
И най-после: България е преди всичко (!!!) по стопяване на населението…
… в света.
Но пък всяка рецесия е, била е, и ще бъде добър мотив да се помогне на хората да завоюват още малко пари. Не, не на тебе!—казаха „ на хората “. Други хора, не ти.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ