Има нещо иронично в това съветизирани и русофицирани българи да

Има нещо иронично в това съветизирани и русофицирани българи да се подиграват на македонците, че са сърбизирани. Не споделям, че е добре македонците да са сърбизирани; просто споделям, че правя оценка иронията. 

И, в случай че се замислиш – коренът и на двата казуса е еднакъв. Москва. 

Когато „ интернационалистите “ като гошо тарабата, коларов и червенков са подарявали Македония на Тито и Югославия, по същото време е започвала и другата упомената вълнà – съветизирането на България. 

Няма по какъв начин да си го представим и няма по какъв начин да знаем персонално, само че има мемоари, записани мемоари на тогавашни съвременници, които разкриват какъв брой разнообразни са били българите от тези – днешните. В есетата си Георги Марков разказва по какъв начин култът към личността да вземем за пример в никакъв случай не е виреел по тези, нашите, земи. Култът към личността слязъл от самолета дружно с георги димитров. 

След това… по-късно – знаете. 

Тук можещите и знаещите са били напред и нагоре, по-късно слагачите и доносниците са били напред и нагоре. 

Но двете линии са си вървели паралелно – сърбизирането на македонците и съветизирането на българите. 

Крайната цел – все една и съща: навеждането в услуга на съветския империализъм. 

Затова към днешна дата – когато сякаш сме свободни от империята на злото – е изключително обидно, само че и проблематично някой да ни тика назад в мъртвешката прегръдка. Прегръдката, от която по едно и също време лъха на лягане пред сърбите и смърди на обслужване на съветски ползи. 

Кому беше нужно България – страна-вносител на резолюцията за геноцида в Сребреница – да бъде унизявана да гласоподава „ въздържал се “? Не го гласоподава, единствено тъй като непрекъснатият представител на България в Организация на обединените нации Лъчезара Стоева отхвърли да се преклони пред натиска, който ѝ е бил оказван. 

Обясненията след това, че – видите ли, това не бил заключителен вид на документа (с който ѝ се споделяше да гласоподава „ въздържал се “), бяха унизителни и смехотворни. Напипването на правилен път или така наречен брейнсторминг не се прави с публични документи; и децата го знаят това. А измъкването от „ обстановки “ с лъжене и мазане… толкоз сме го изучили това, че тъкмо нас, българите, да ни имат за вчерашни сополанковци… не са познали. 

Да благодарим на Лъчезара Стоева, че ни спести тоя позор! 

Знаем, че България е цялостна с хора, които или не четат история, или четат руската ѝ версия – редактирана по мазетата на есесерския агитпроп и кгб; по тази причина и разбираме от кое място се заражда у същите тия тази коленопреклонна обич към русия; или концепцията, че сърбите са им другари, че сме някак си „ идентични “, и че би трябвало да сме с тях – не запомнили всички техни ножове в гърба. 

Но знаем и друго – че България е горда страна с велико минало и заслужава да бъде на вярната страна на историята.

Ето и какво написа депутатката Елисавета Белобрадова:

„ Днес, 11-ти юли, светът уважава жертвите на геноцида в Сребреница. Преди 29 години, в босненския анклав сръбските сили, командвани от генералите Ратко Младич и Радован Караджич, избиват за няколко дни над 9000 души. Това военно закононарушение е най-голямото кръвопролитие на цивилни в Европа след Втората международна война. Денят бе избран от Общото заседание на Организация на обединените нации на 23 май т.г., като България беше съавтор на резолюцията. 

Тогава, в случай че си спомняте, стана огромен скандал, тъй като се разбра, че служебният министър председател Главчев е изпратил инструкции до българския представител в Организация на обединените нации дипломат Лъчезара Стоева, с които без никаква мотивация ѝ слага изискване да гласоподава “въздържал се ” за резолюцията, освен това единствено час преди самото гласоподаване. В отговор на публичното неодобрение, от Министерски съвет тогава излязоха със позиция - “От пресцентъра прецизират, че динамичността при реализиране на дипломатическата работа и образуването на позиция е обвързвана с голям брой „ работни “ разновидности, които непрестанно еволюират в процеса на образуване на националната позиция на страната ни. “

Тогава ние от ПП-ДБ поискахме Главчев да изясни в Парламента какво е наложило неочакваната смяна в българската позиция, единствено час преди гласуването?

Защото позицията на България де факто е образувана преди 30 години, и нямаше никакво съображение да се ревизира от този длъжностен кабинет и от този напълно несъответстващ министър-председател. Тогава  Главчев се скри, в последния работен ден на 49-тото Народно събрание, само че ние обещахме да продължим да търсим отговора. И ето какво получихме документално от премиера, линкът е в коментар. 

В отговора се преповтаря тезата му за някакви „ работни разновидности “, като тотално се премълчават отговорите на следните извънредно значими въпроси:

- Какво е наложило неочакваната смяна в българската позиция, единствено час преди гласуването?
- След като поддържа тезата за няколко разновидността, и че инструкцията му да се гласоподава „ въздържал се “ не е била финалната, то къде е грамата с финалната директива за гласоподаване „ за “?
- и най-важният въпрос - с кого у нас е имал сделка сръбският президент Вучич?

Както знаем, Вучич публично призна своето отчаяние, че се е бил договорил с някого в България да гласуваме “въздържал се ”, и до пет минути преди съвещанието е бил уверен, че това ще се случи. Той е бил договорил с някого България да не подкрепим резолюцията – с кой? Някой, който е работил в ущърб на българските национални ползи, в услуга на непознати ползи – тези на Сърбия, която е враждебна на България, Европейски Съюз и НАТО страна.

И тук би трябвало ясно да подчертаем, че „ евро-атлантическият “ министър председател Главчев, някогашен депутат от „ евроатлантическата “ партия Герб, стимулира настояването си със същите причини, които употребяват и съперниците на резолюцията – Сърбия и Русия, и работи точно в услуга на тези две вражески страни. Опитът да се инструктира нашият дипломат да гласоподава “въздържал се ” е оттегляне от от дълго време признатата българска позиция, което, както изрази опасения и дипломат Стоева, очевидно е реализирано под непознат напън.

Подкрепата през днешния ден, в 2024г. от страна на България за крайните тези на Белград, отричащи потвърден геноцид и оправдаващи сръбски военнопрестъпници, е сериозен удар по имиджа на България като демократична, европейска и НАТО-вска страна. При естествени условия, ние щяхме да желаяме оставката на министър-председателя за толкоз съществено нарушение “.

________________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.