Има неща, които могат да се решат от държавата и

Има неща, които могат да се решат от страната и да ни приближат по-близко до международните и европейски практики. Неща, които са свързани със междинните приходи, с неравенството и макар, че не ги откриваме в предизборната стратегия на " Прогресивна България “, те са безпределно наложителни като промени, които би трябвало да се случат. Обещанията са за повишение на приходите и за понижаване на неравенствата. Тава сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус “ по радио ФОКУС икономистът и учител в УНСС и в Университета по обезпечаване и финанси проф. Боян Дуранкев.

" Гледайки приходите първият въпрос до който опираме са заплатите. Те даже са по-важни сега от пенсиите. Още повече, че имаме една мощно идеологическа офанзива на най-крайно десни и да не кажа-бесни централи, които настояват, че не би трябвало да се подвига заплатата на държавните чиновници и да се замразят приходите за 2-3 години. Тези неща опонират на " Прогресивна България “ “.

Дуранкев направи, пред водещия Цоня Събчева, уточнението, че приказва от позицията на специалист, а не като последовател на " Прогресивна България “.

" Имаме ясно обръщение, че няма метод да не се подвига минималната работна заплата, въпросът е по какъв начин и до какъв брой може да се вдигне, надлежно и междинната “.

Според финансистът има няколко неща, които са тревожни сега.

" Например съотношението сред дял на труда в Брутният вътрешен продукт / възнаграждението на наетите лица/ и дял на капитала, което се получава от сумата на облагата и смесения приход. Според данните от Национален статистически институт и Евростат – не можем да кажем, че не са тревожни, тъй като през 2020 година заплатите и осигуровките са заемали 49%, облагите 51%, а 2025 година се обрисува понижение на каузи на труда на 47% и нарастване на каузи на капитала на 53%. Тоест България има ниска работна част, до момента в който в Европейски Съюз междинното е 54-55%, а в Германия и Франция 57-60% “, проучва цифрите проф. Дуранкев.

Това значи, че по-голяма част от създаденото отива в облагите, а не в труда. Реалните приходи изостават от продуктивността на труда, а вътрешното търсене е едва и се дофинансира от бюджета.

" Повече печели капиталът, без значение от всички " вайкания и ойкания “, а трудът в България е ощетен. Това е при на-голямото неравноправие в Европейски Съюз “.

Единственият метод за оправяне на нещата е обвързван с " данъчни промени, които да повлияят на труда и капитала. Всякакви приказки, че няма да се пипат налози не водят да добра посока, а ни вкарват в задънена улица “, заключава специалистът.

МРЗ би трябвало да се пипа и след година и половина, от 1 януари 2028 година да доближи 800 евро. Намаляването на неравенството може да се реши единствено посредством прогресивно данъчно облагане.

Според Дуранкев опозиционните партии ще стартират да упорстват за сходни промени и ще спрат да поддържат статуквото.