Има на този свят (и слава Богу) хора, които могат

Има на този свят (и популярност Богу) хора, които могат да те накарат да се усмихнеш, и то не еднократно. Хора, които пръскат позитивна сила, които въодушевяват и вършат деня ни по-ефирен и зареден. Ако си попадал в, то там си срещал към този момент подобен Човек - самата стопанка Йоана.

Йоана е като сезонa, в който взимаме това изявление: пъстра, многолика, докосваща душата и сетивата, сантиментална, нежна, зареждаща и постоянно цялостна с изненади.
В блога си тя ни показва изкуството на вкусната храна приготвена вкъщи, разхожда ни из детството си, кани ни на рождения си ден и събирания с родственици, споделя ни за подправки, които може би не сте чували и всичко това съпроводено като естествено допълнение с красиви фотоси. Без значение дали подготвя рецептите от бабиния бележник, твори нещо от задграничната кухня или ни провокира да опитаме разнообразни усети, Йоана го прави с една искреност и непорочност.

- Мотото на Hera.bg е „ Това съм Аз ”. Можеш ли да опишеш с 6 думи коя е Йоана?
- Усмихната, свободолюбива, динамична, от време на време дръзка, сантиментална и малко егоистична.

- Йоана, несъмнено доста пъти са ти задавали този въпрос, само че по какъв начин стигна до концепцията да направиш блог? Каква беше първата рецепта, която разгласява, помниш ли първия коментар, който получи и какво си намерения, когато го прочете?
- Идеята за блога е на моята половинка Вальо. Преди да се впусна в това скъпо занимание (да, такова е) разисках концепцията и с приятелите. Те бяха единомислещи и ме поддържаха.
И до в този момент дружно с Вальо развиваме блога, като моята част е, несъмнено приготвянето на храна, снимането и писането, до момента в който той се занимава с дизайна, обработката на фотосите и вътрешната администрация.
Първата рецепта, която разгласих и общо взето беше като: " да забележим какво ще стане " е. С тази рецепта завоювах един от кулинарните състезания на списание " Меню ". Още с първият коментар, една другарка ме предложения на празненство, на което да подготвя храната.:-))

- Случвало ли ти се е някой чужд четец на блога да те познае на улицата и да те заприказва?
- Да. Напоследък, много постоянно. Някои очевидно ме разпознават, усмихват се и подминават. Други се стопират и ме заговарят. Това е доста скъпо за мен - да си приказвам с читателите.

- Каква беше Йоана като дете?
- Като дете бях палава и измислях пакости, само че кое дете не го прави.:-) Обичах да провеждам забави на възрастните като събирах деца, с които правихме същинско шоу - танци, песни и скечове. В квартала бяхме известни като " Децата самодейци ", а подготовките постоянно се вършиха у дома.:-)
Имах хубаво детство с прелестни мемоари от летата на село. Може да се каже, че съм израснала на село.:-)

- Каква е Йоана отвън kulinarno-joana.com
- Хубав въпрос.:-) Обичам да се кипря или с други думи да се грижа за външния си тип. Това включва както козметика, по този начин и облекло и обувки. Може да се каже, че съм суетна, само че в границите на рационалното. Не пресилвам. Обичам да пътувам. Колкото по-далече от София, толкоз по-добре. Това ми носи и доста музи, откъдето се връщам на Кулинарно...:-)

- Какво най-вече обича да хапва Йоана? Сигурно доста мъже завиждат на твоята половинка. Приготвяш ли неща, които той не обича?
- Не съм капризна. Дори в противен случай, бих пробвала от всичко. Но най-вече одобрявам средиземноморската кухня с пресни билки и от време на време екзотични подправки. Обожавам Италия и италианската кухня, само че съм отворена към всичко.
Понякога комбинирам по нетрадиционен метод артикули и подправки. В тази връзка, Вальо е шаблонност - задоволява се с елементарни неща. Не постоянно моите опити му харесват. Но за усета, не би трябвало да се спори. Всеки възприема усета самостоятелно.

- В какво има вяра Йоана? А защо мечтае?
- Вярвам, че след дъжда постоянно изгрява слънце - оптимист съм. Мечтая за дребна сладкарница с нечувани десерти.:-))