Има моменти, в които дори изпълнението на елементарни задачи ни

Има моменти, в които даже осъществяването на обикновени задания ни наподобява непостижимо, а фокусирането върху съответна мисъл като умеене, което внезапно сме спрели да притежаваме.

Независимо от годините или сферата на кариерно развиване, всеки един от нас най-малко един път е търкал интензивно очи в опит най-сетне да успее да прочете концентрирано оново прословуто изречение, което към този момент три пъти не съумява.

Водени от убеждението, че " работата не чака ", не ставаме от компютъра с часове, а когато го създадем, действително го заменяме с телефона.

За сметка на това носим смартчасовници, които отброяват всяка наша крачка, следим качеството на съня си, храним се без глутен и покачваме звук на децата всякога, когато преценим, че са стояли " задоволително " пред електронните устройства.

В резултат на тези двуполюсни държания огромна част от нас живеят в просвета на видимо висока продуктивност, само че хронична отмалялост.

В своя TEDxTalk от 2021 година лекар Саундра Далтън-Смит, доктор по вътрешни заболявания и създател на книгата " Sacred Rest ", демонстрира значителната разлика сред съня и почивката и споделя, че да не почиваш значи да не разбираш тялото си. От 2021 година до момента нищо не се е трансформирало към по-добро, единствено противоположното. Изследвания не престават да потвърждават директната връзка сред понижената успеваемост и неналичието на ефикасна отмора.

Всяка отмора има значение, даже и късата.

До извода, че късите почивки, или по този начин нар. microbreaks, в реалност могат да подобрят вниманието доближава и Уилям С. Хелтън, лекар на науките и професор по човешки фактори в университета „ Джордж Мейсън “ във Феърфакс, Вирджиния, и неговите сътрудници.

Екипът учени дава на студенти от университета тест, който изисква от тях да наблюдават карти на железопътни линии на екран – задача, която изисква стабилно внимание, защото те би трябвало да следят плануваните направления на влаковете.

Едната група не получава отмора по време на 45-минутната задача. Другите участници взимат петминутна отмора по средата на задачата. Разпределени на инцидентен принцип те прявят едно от тези неща: седене на безшумно място, слушане на музика, гледане на музикален видеоклип, избор сред музика и видеоклип или превозване на почивката както пожелаят, само че без да излизат от стаята.

Резултатът е следният: всички участници от групите с отмора са се показали по-добре при осъществяването на задачата за внимание от тези, които са траяли да работят без да стопират.

Учените, за които споделя влиятелната американска психическа асоциация, към момента обясняват дали този спад се дължи на нервна отмалялост, струпване на " отпадъчни субстанции в мозъка ", нарушена функционалност или нещо друго. Научният консенсус обаче е явен.

7 вида отмора

Саундра Далтън-Смит дефинира седем вида отмора, които са еднообразно нужни за вярното ни действие. Това са: физическа, умствена, емиоционална, сетивна, изобретателна, обществена и духовна отмора.

Според нея първият тип отмора, от която се нуждаем, е физическата - тя може да бъде пасивна или дейна. Пасивната физическа отмора включва сън или къса сънливост, до момента в който дейната физическа отмора значи действия като йога или масаж да вземем за пример. Подобни интензивности усъвършенстват освен кръвообръщението, само че и настроението ни.

Нуждата от психическата отмора е общата болест на времето, в което живеем. Всички ние сме били в онази позиция на постоянно раздразнителния човек, който макар четвъртата чаша кафе в ръка, продължава да се усеща без сила. Обикновено това е същият човек, който вечер, когато си ляга, не съумява " да се изключи ", а заран, когато става, има чувството, че по този начин и не е заспивал.

Добрата вест е, че планирането на къси почивки, за каквито приказва и Уилям Хелтън и сътрудниците му учени, могат да ни заредят батериите.

Евентуално бързо разпъване от 5-10 минути, поемане на пресен въздух през прозореца, слушане на обичана музика или даже поливане на оново растение на бюрото ни, което сходно на нас, също страда от многочасовата ни работа без отмора, биха имали такива позитиви върху действието ни, за които даже не сме и предполагали.

Третият тип отмора, от която се нуждаем съгласно доктор Смит, е сетивната отмора. Ярките светлини, компютърните екрани, фоновият звук и многочислените диалози - без значение дали са в офиса, или по време на диалози в Zoom - могат да доведат до претоварване на сетивата ни.

Оказва се обаче, че просто затваряне на очите ни и къса медитация няколко пъти в деня биха могли да противодействат на свръхстимулацията, която външният свят ни оказва.

Четвъртият тип отмора е креативната отмора - с други думи да превърнем работното си място във вдъхновяващо такова.

Разхвърляното бюро със следи от храна надали е най-хубавият мотиватор, изключително когато стоим на него 5 дни в седмицата. То обаче има капацитета да се трансформира в такова ако изложим обичана картина или сложим ново растение да вземем за пример.

Почти несъмнено е, че оня сътрудник, който по този начин и не съумява да каже " не " на съответно наше искане, страда от по този начин нар. емоциална отмора. Да си радушен, разбиращ, и " най-готиният човек в офиса " в 100% времето носи своите негативи.

Емоционално отпочиналият човек може да отговори на въпроса „ Как си през днешния ден? “ с същинско „ Не съм добре “, а по-късно да показа и какво терзае мислите му.

Ако се нуждаем от прочувствена отмора, евентуално имаме недостиг и на обществена такава. Обикновено го изпитваме, когато за следващ път отиваме отиваме на онази среща/купон с другари, на който по този начин или другояче не държим да присъстваме.

Последният тип отмора е духовната, която на малко казано се състои в интензивно изпитване на възприятието за принадлежност. Било то прочитане на няколко страници от книга или комуникаране с хора от " нашата общественост ", оттатък клишето, концепцията е да сложим сосбственото си богатство е на фокус.