Футболът срита здраво Ройс, а той все още стои изправен
Има моменти тези дни, когато Марко Ройс се озовава в центъра на терена на „ Сигнал Идуна Парк”, наблюдавайки по какъв начин Джейдън Санчо, Якоб Бруун Ларсен и Ашраф Хакими раздират противниците измежду „ жълто-черна” хала и спомняйки си какво е да си млад.
Не че Ройс е това, което множеството от нас или пък наборите му биха нарекли остарял. Просто обаче по този начин се усеща. „ Стар съм, друже мой – споделя той. – Днес в нашия бизнес на 29 или 30 години си остарял.” Произнася думите си с усмивка, признаваща шегата му, но въпреки всичко чувството е действително.
Ройс се усеща остарял в смисъла на това, че изцяло осъзнава, че към този момент не е млад. Разбира това всякога щом види Санчо, Ларсен и останалите изгряващи звезди на Борусия (Дортмунд) да играят с смелост и дръзновение. Приличат му на „ млади коне” – диви и свободни.
Той познава чудесно това чувство, тази славна безтегловност, неутежнявана от мислите какво ще се случи след това, както ще се случи след края с футбола; край толкоз отдалечен, че напряко не можеш повярва, че в миналото ще пристигна.
Ройс преди време беше подобен, когато бе един от стандартите на новото потомство на Германия, спечелило международната купа през 2014 година – крило със светкавична експедитивност и гибелен завършващ удар първо в Борусия (Мьонхенгладбах) и след това като основна част от Дортмунд на Юрген Клоп.
Спомня си това задоволително добре, с цел да знае, че към този момент ги няма старите качества, че те са изчезнали някъде по пътя. И въпреки всичко е мъчно се схване Ройс като „ ветеран”, както самичък се назовава.
Отчасти тъй като не наподобява като подобен. Косата му е малко по-тъмна отпреди, към този момент не блестящо руса, но кожата на лицето му е все по този начин гладка, а гласът му е все по този начин гальовен, момчешки. Определено не се вписва в стандарта на прошарения помъдрял боец.
И частично тъй като към момента го има чувството, че даже в навечерието на 30-ия си рожден ден Ройс някак си занапред следва да покаже целия си гений. За считан за един от най-хубавите играчи в Европа в огромна част от миналото десетилетие, той отново има излъчването на едно от изгубените момчета на футбола.
Когато Дортмунд си го върна след последната си купа в Бундеслигата през 2012 година (родният му клуб го бе освободил от юношеската си школа като тийнейджър), се предполагаше, че това ще е фигурата, която ще вдигне тима до идващото равнище.
Клоп вярваше, че Ройс съставлява необикновен удар на изумителна цена, а изпълнителният шеф Ханс-Йоахим Вацке смяташе, че играчът може „ да дефинира цяла ера” за клуба, както „ Уве Зеелер стори в Хамбургер ШФ, а Стивън Джерард – в Ливърпул”.
Франц Бекенбауер го дефинира като една от най-големите очаквания на Германия дружно с Марио Гьотце. Двамата помогнаха на „ жълто-черните” да стигнат финала в Шампионската лига през 2013 година, а Ройс бе твърдо в сметките на националния селекционер Йоахим Льов като титуляр за Мондиал 2014.
И тогава, 10 часа преди отпътуването на Германия към Бразилия, играчът скъса глезенни връзки в последната контрола преди международното състезание. В знак на обезсърчение удари с пестник по терена. Отборът на Германия отлетя без него, а месец по-късно се прибра вкъщи като международен първенец.
Ройс организира възобновяване си, завърна се към оптимална форма и изглеждаше подготвен да пробие в елита още веднъж. Преди Евро 2016 Льов сподели, че футболистът „ обогатява в голяма степен” националния тим. Асът на Дортмунд обаче отново пропусна шампионата заради травма (Германия този път стигна „ само” до полуфиналите).
Ново възобновяване, ново начало. През 2017 година EA Sports го постави на корицата на следващото издание на видеоиграта FIFA – чест, оказвана всекидневно на Лионел Меси или Кристиано Роналдо. Точно в тази компания постоянно се е очаквало да бъде Ройс. Дортмунд стигна край за Купата на Германия същата година и той, след толкоз доста отлагания, най-накрая имаше първия трофей в ръцете си.
Само дето получи травма през първото полувреме. На почивката лекарите на клуба му съобщили, че съгласно тях е скъсал предни кръстни връзки на коляното и ще е отвън терените за шест, осем или повече месеца. Той звъннал на родителите си и на своята другарка Скарлет и споделил през сълзи: „ Лошо е.” Все отново неговият тим най-после победи.
Същата вечер Ройс се спря да беседва с репортерите. Те го попитаха дали знае мащаба на травмата си, а той им отвърна: „ Само дребната кръстна е.” Комуникационният отдел на клуба бил слисан. Нямало такова нещо, и това го знаели и те, и играчът, като дребна кръстна връзка.
„ Негативният опит те учи какво да казваш”, споделя Ройс, с цел да изясни по какъв начин може да остане по този начин спокоен. Онова не било някакъв акт на хвалба – той просто бе получавал травми преди, удари толкоз жестоки, че един път бе декларирал по какъв начин би заменил всичките си извоювани пари в кариерата за добра форма и здраве.
Тази травма бе най-лошата от всички до момента и при все че, по негови думи, „ провокира нещо в главата ми да я приеме”. Това не иде да рече, че не е страдал. Няколко дни по-късно в болничното заведение, „ един път щом адреналинът отмина”, Ройс усетил нормалната пустош и мрак да се настаняват у него. Пак имал моменти на „ страст, яд, крясъци, плач”, но знаел, че би трябвало да го одобри и да го изживее: „ Ако остане вътре у теб, се натъжаваш и в никакъв случай няма да стигнеш до точката, откъдето можеш да направиш идната стъпка. Можеш да си позволиш да тъгуваш няколко дни и никой няма да ти е сърдит. Но седмици и месеци? Това не оказва помощ.”
В нито един момент обаче – нито по време на травмите си, нито в какъв да е миг от изгубеното време в лазарета – Ройс не се усети анатемосан. Никога не се запита за какво това се случва на него, за какво толкоз доста му се лишава, за какво ориста като че ли се грижи да остане един от тези футболисти, за които, без тяхна виновност, всички се чудят какво ли равнище би достигнал, ако…
„ Човешко е да си мислиш за това какво си пропуснал, само че в случай че паднеш прекомерно задълго в плен на угризенията, губиш фокус от това, което би трябвало да сториш, с цел да си върнеш изгубеното. Човек не може да превърта обратно като филм. Това не е и компютърна игра, която можеш да започнеш отначало. Всичко, което можеш да сториш, е да опиташ да си по-добър и да имаш повече шанс при идващия опит.”
Това не е единствената смяна на гледището му, която му донесоха травмите. „ Получаваш доста време да мислиш и за други неща. Осъзнаваш какво правиш, какво следва и по кое време ще е началото му”, споделя и признава, че в своите очи е пораснал в осемте месеца на възобновяване.
През май ще навърши 30 години. Дотогава, в случай че всичко върви по проект, ще е станал татко за първи път. Той към този момент не е млад, въпреки и да не е напълно остарял. „ Имам още три-четири години игра, което отново си е много време, само че във футбола то тече доста бързо.”
Не е взел твърдо решение какво ще прави след края на кариерата си. Би предпочел обаче да не е треньор на мъже, а на деца, в случай че остане във футбола, тъй като „ човек би трябвало да се забавлява допустимо най-много”. Има обаче няколко хрумвания. Не е не запомнил какво е да си нехаен, но това не значи, че завижда на Санчо, Ларсен и другите си млади съотборници. Не е намразил часовника, задето стрелките му се движат единствено напред.
„ Контузиите ме научиха да се любувам на прекарваното на терена и на тренировките с момчетата време. Когато остаряваш, се учиш да приемаш, че в един миг ще му пристигна краят, по тази причина се наслаждаваш на моментите, когато си здрав.”
Тези млади коне са късметлии, знае той, че могат да усещат, че техният край в никакъв случай няма да настъпи. И въпреки всичко не би се сменил с тях. Когато знаеш, че времето ти е лимитирано и то е същинското богатство, се научаваш да цениш всичко доста повече.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс”
Не че Ройс е това, което множеството от нас или пък наборите му биха нарекли остарял. Просто обаче по този начин се усеща. „ Стар съм, друже мой – споделя той. – Днес в нашия бизнес на 29 или 30 години си остарял.” Произнася думите си с усмивка, признаваща шегата му, но въпреки всичко чувството е действително.
Ройс се усеща остарял в смисъла на това, че изцяло осъзнава, че към този момент не е млад. Разбира това всякога щом види Санчо, Ларсен и останалите изгряващи звезди на Борусия (Дортмунд) да играят с смелост и дръзновение. Приличат му на „ млади коне” – диви и свободни.
Той познава чудесно това чувство, тази славна безтегловност, неутежнявана от мислите какво ще се случи след това, както ще се случи след края с футбола; край толкоз отдалечен, че напряко не можеш повярва, че в миналото ще пристигна.
Ройс преди време беше подобен, когато бе един от стандартите на новото потомство на Германия, спечелило международната купа през 2014 година – крило със светкавична експедитивност и гибелен завършващ удар първо в Борусия (Мьонхенгладбах) и след това като основна част от Дортмунд на Юрген Клоп.
Спомня си това задоволително добре, с цел да знае, че към този момент ги няма старите качества, че те са изчезнали някъде по пътя. И въпреки всичко е мъчно се схване Ройс като „ ветеран”, както самичък се назовава.
Отчасти тъй като не наподобява като подобен. Косата му е малко по-тъмна отпреди, към този момент не блестящо руса, но кожата на лицето му е все по този начин гладка, а гласът му е все по този начин гальовен, момчешки. Определено не се вписва в стандарта на прошарения помъдрял боец.
И частично тъй като към момента го има чувството, че даже в навечерието на 30-ия си рожден ден Ройс някак си занапред следва да покаже целия си гений. За считан за един от най-хубавите играчи в Европа в огромна част от миналото десетилетие, той отново има излъчването на едно от изгубените момчета на футбола.
Когато Дортмунд си го върна след последната си купа в Бундеслигата през 2012 година (родният му клуб го бе освободил от юношеската си школа като тийнейджър), се предполагаше, че това ще е фигурата, която ще вдигне тима до идващото равнище.
Клоп вярваше, че Ройс съставлява необикновен удар на изумителна цена, а изпълнителният шеф Ханс-Йоахим Вацке смяташе, че играчът може „ да дефинира цяла ера” за клуба, както „ Уве Зеелер стори в Хамбургер ШФ, а Стивън Джерард – в Ливърпул”.
Франц Бекенбауер го дефинира като една от най-големите очаквания на Германия дружно с Марио Гьотце. Двамата помогнаха на „ жълто-черните” да стигнат финала в Шампионската лига през 2013 година, а Ройс бе твърдо в сметките на националния селекционер Йоахим Льов като титуляр за Мондиал 2014.
И тогава, 10 часа преди отпътуването на Германия към Бразилия, играчът скъса глезенни връзки в последната контрола преди международното състезание. В знак на обезсърчение удари с пестник по терена. Отборът на Германия отлетя без него, а месец по-късно се прибра вкъщи като международен първенец.
Ройс организира възобновяване си, завърна се към оптимална форма и изглеждаше подготвен да пробие в елита още веднъж. Преди Евро 2016 Льов сподели, че футболистът „ обогатява в голяма степен” националния тим. Асът на Дортмунд обаче отново пропусна шампионата заради травма (Германия този път стигна „ само” до полуфиналите).
Ново възобновяване, ново начало. През 2017 година EA Sports го постави на корицата на следващото издание на видеоиграта FIFA – чест, оказвана всекидневно на Лионел Меси или Кристиано Роналдо. Точно в тази компания постоянно се е очаквало да бъде Ройс. Дортмунд стигна край за Купата на Германия същата година и той, след толкоз доста отлагания, най-накрая имаше първия трофей в ръцете си.
Само дето получи травма през първото полувреме. На почивката лекарите на клуба му съобщили, че съгласно тях е скъсал предни кръстни връзки на коляното и ще е отвън терените за шест, осем или повече месеца. Той звъннал на родителите си и на своята другарка Скарлет и споделил през сълзи: „ Лошо е.” Все отново неговият тим най-после победи.
Същата вечер Ройс се спря да беседва с репортерите. Те го попитаха дали знае мащаба на травмата си, а той им отвърна: „ Само дребната кръстна е.” Комуникационният отдел на клуба бил слисан. Нямало такова нещо, и това го знаели и те, и играчът, като дребна кръстна връзка.
„ Негативният опит те учи какво да казваш”, споделя Ройс, с цел да изясни по какъв начин може да остане по този начин спокоен. Онова не било някакъв акт на хвалба – той просто бе получавал травми преди, удари толкоз жестоки, че един път бе декларирал по какъв начин би заменил всичките си извоювани пари в кариерата за добра форма и здраве.
Тази травма бе най-лошата от всички до момента и при все че, по негови думи, „ провокира нещо в главата ми да я приеме”. Това не иде да рече, че не е страдал. Няколко дни по-късно в болничното заведение, „ един път щом адреналинът отмина”, Ройс усетил нормалната пустош и мрак да се настаняват у него. Пак имал моменти на „ страст, яд, крясъци, плач”, но знаел, че би трябвало да го одобри и да го изживее: „ Ако остане вътре у теб, се натъжаваш и в никакъв случай няма да стигнеш до точката, откъдето можеш да направиш идната стъпка. Можеш да си позволиш да тъгуваш няколко дни и никой няма да ти е сърдит. Но седмици и месеци? Това не оказва помощ.”
В нито един момент обаче – нито по време на травмите си, нито в какъв да е миг от изгубеното време в лазарета – Ройс не се усети анатемосан. Никога не се запита за какво това се случва на него, за какво толкоз доста му се лишава, за какво ориста като че ли се грижи да остане един от тези футболисти, за които, без тяхна виновност, всички се чудят какво ли равнище би достигнал, ако…
„ Човешко е да си мислиш за това какво си пропуснал, само че в случай че паднеш прекомерно задълго в плен на угризенията, губиш фокус от това, което би трябвало да сториш, с цел да си върнеш изгубеното. Човек не може да превърта обратно като филм. Това не е и компютърна игра, която можеш да започнеш отначало. Всичко, което можеш да сториш, е да опиташ да си по-добър и да имаш повече шанс при идващия опит.”
Това не е единствената смяна на гледището му, която му донесоха травмите. „ Получаваш доста време да мислиш и за други неща. Осъзнаваш какво правиш, какво следва и по кое време ще е началото му”, споделя и признава, че в своите очи е пораснал в осемте месеца на възобновяване.
През май ще навърши 30 години. Дотогава, в случай че всичко върви по проект, ще е станал татко за първи път. Той към този момент не е млад, въпреки и да не е напълно остарял. „ Имам още три-четири години игра, което отново си е много време, само че във футбола то тече доста бързо.”
Не е взел твърдо решение какво ще прави след края на кариерата си. Би предпочел обаче да не е треньор на мъже, а на деца, в случай че остане във футбола, тъй като „ човек би трябвало да се забавлява допустимо най-много”. Има обаче няколко хрумвания. Не е не запомнил какво е да си нехаен, но това не значи, че завижда на Санчо, Ларсен и другите си млади съотборници. Не е намразил часовника, задето стрелките му се движат единствено напред.
„ Контузиите ме научиха да се любувам на прекарваното на терена и на тренировките с момчетата време. Когато остаряваш, се учиш да приемаш, че в един миг ще му пристигна краят, по тази причина се наслаждаваш на моментите, когато си здрав.”
Тези млади коне са късметлии, знае той, че могат да усещат, че техният край в никакъв случай няма да настъпи. И въпреки всичко не би се сменил с тях. Когато знаеш, че времето ти е лимитирано и то е същинското богатство, се научаваш да цениш всичко доста повече.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ