Има моменти, които трудно се обясняват с числа, с анализи

Има моменти, които мъчно се изясняват с цифри, с разбори или с институционални формули. Моменти, в които се чува не позиция, а прекарване. Все по-често млади, високообразовани българи приказват за европейския път на България с неспокойствие, което не се учи и не се симулира - с убеденост, която идва не от заявления, а от принадлежност. Това декларира шефът на Българска народна банка Димитър Радев във връзка въвеждането на еврото в България.

Преди няколко седмици присъствах на подобен диалог. Българин, израснал в Нидерландия и през днешния ден заемащ виновна позиция в европейска институция, сподели напълно просто: " От дребен се пробвах да увещавам съучениците и приятелите си, че България е част от Европа. Не ме разбираха. Днес всички схващат. " В тези думи нямаше поза. Имаше успокоение и изясненост.

Днес думите " Добре пристигнала, България " могат да се чуят и да се видят във Франкфурт, Брюксел, Люксембург и на още доста места в Европа. Нашият отговор към приятелите ни там е къс и явен: " Благодаря, другари. Ние сме си у дома. " Това не е протокол. Това е възприятие.

В този смисъл еврото не е просто икономическо решение. То не е единствено валута. То е знак за принадлежност - че мястото ти не е в периферията, а в пространство на общи правила, доверие и отговорност. Знак, че усилието, което си положил, е било разпознато и признато.

Българският лев постоянно е бил повече от пари. Името му идва от лъва - знак, който съпътства българската държавност от епохи. Левът остава част от нашата история и от паметта на генерации българи. Никой не го лишава. Той просто заема своето място в описа за страната ни - паралелно с марките, франковете и лирите на други европейски нации.

Еврото не прекъсва този роман. То го продължава. Българските букви, облиците на Мадарския конник, на Свети Иван Рилски и на Паисий Хилендарски върху европейските пари споделят ясно: ние не се отхвърляме от себе си. Ние заявяваме кои сме.

В последните дни този избор беше маркиран и от Вселенския патриарх Вартоломей - с оня спокоен престиж, който не съди, а разпознава смисъла на знаците. Момент, който отразява решително наличие на България в Европа, духовна зрялост и почитание към личната ѝ история. Не като отвод от еднаквост, а като нейно решително наличие в по-широка общественост.

Този миг не изисква екстаз. Той изисква изясненост. И спокойната убеденост, че принадлежността, паметта и бъдещето могат да вървят дружно.

" Боже пази България " - по този начин написа на най-новите европейски монети. И това споделя задоволително. Защото България е Европа. И Европа е България.