Как се женели през Средновековието
Има доста заблудени хора, които имат вяра, че през Средновековието права имали единствено мъжете – а дамите били безправни и ощетени в обществения си статус. Но в реалност красивата половина на човечеството оказвала съществено въздействие върху различни процеси в социалния живот на Средновековието. Не бива да забравяме, че преди да бъде въведено така наречен „ тъждество на половете “, дамите се употребили с редица привилегии и преимущества спрямо мъжете.
Финансовото положение на дамите надалеч не било плачевно, но самият статут на брачна половинка не бил скъп доста високо. Естествено, човек не може да се скрие от природата и инстинктите – само че Средновековието осъждало извънбрачното съжителството и го приравнявало към блудството и разврата. Затова женитбата била нужна като първообраз на библейския съюз на Адам и Ева и, естествено, била нужна и за двете страни – но все отново Църквата не можела да допусне сватба единствено поради плътските удоволствия. В основата трябвало да лежи и откровеното единодушие на съпрузите.
В днешния свят обособените фактори са еднакво значими за сближаването на двама души: сходството в характерите, както и физическото привличане може в този момент да играят поотделно решаваща роля за основаване на семейство. Обаче Средновековието разглеждало по-надеждни разновидности и това било изцяло разбираемо. Каноничното право посочвало, че млада дама, която е навършила 12 или 14 години, може да се омъжи. Това била възрастовата граница за девойките от онази ера. Младите мъже можели да си вземат брачна половинка, откакто навършат 16-годишна възраст. Но как може да се разчита на искреността на двама младежи, в случай че те към момента не са се ориентирали в възприятията си или партньорът им е просто противен? В този случай по предписание девойките били принуждавани да се съгласят по принцип. Случвало се възприятията сред евентуалните съпрузи да зародят малко след годежа – и тогава двата рода се захващали за работа.
Разбира се, главите на фамилиите имали свои, особени претекстове: преференциалният брак можел да донесе осезаеми стопански и политически резултати. Това бил същински „ пазар “ за девойки и младежи, който функционирал сред публичния хайлайф.
Обикновените хора в този случай спазвали правилото за почти тъждество на бъдещите съпрузи. Без препоръки на другари и духовници изобщо не се започвала подготовка за встъпване в брак.
По време на пролетните празници младежът оставял цветя или зелени клонки пред къщата на своята годеница. Това бил знак, който символизирал взетото решението. Следвал годеж и публичен обет. Двойката обещавала безусловно да се ожени.
За да премине всичко безпрепятствено, били нужни няколко месеца. Семействата на двамата годеници се опознавали, проверявали за дефекти в репутацията и финансовото си положение, оценявали вероятностите за бъдещето. И едва когато всички страни оставали удовлетворени, пристъпвали към сватбата.
Средновековната европейска сватба била хибрид сред немски, римски и християнски обичаи и обичаи. Това представлявало превъзходно и многолюдно събитие: гъмжило от родственици, другари, пътуващи музиканти и актьори, многочислени дарове и богати трапези. Сватбените разноски можели да разорят даже богат генуезки или венециански търговец от XIV век. Италианците дори въвели специфични ограничавания върху разноските за една женитба.
Обикновено сватбената гала се провеждала в дома на булката. Там се стичали всички посетители, облечени в най-скъпите си рокли и костюми. Освен луксозните дрехи, младоженците се отличавали и с венчалното було, което държали над главите им. Невястата, колкото и да ни е необичайно през днешния ден, трябвало да бъде в цветна рокля – нормално алена. Нейният татко предавал ръката на щерка си на младоженеца.
Кулминацията бил процесът на размяна на пръстени. Вече било просто безполезно да се отказва: на церемонията участвали неколцина очевидци. Свещеникът и нотариусът заверявали брака. След това кортежът отивал в църквата – там младоженците давали клетви и получавали благословия. Но молитвената работа в църквата и необходимите ритуали не били евтини.
Сватбата била шумна, публиката се веселяла с всичка мощ, преяждала, препивала и пеела буйни песни. Булката не ядяла нищо до самия завършек на церемонията. Върху нея лежала цялата отговорност за последния стадий от сватбения процес – половия акт. Младоженецът се забавлявал, пиел и ревял неприлични песни дружно с приятелите си.
Леглото бивало осветено от духовник, а младоженците – съблечени от дами, присъстващи на сватбата. Съпругът трябвало да изтърпи един любопитен обред: „ развързване на панделките “. Той се състоял в това, че половият орган на мъжа първо бил завързван с панделки, а след това го развързвали. Така мъжката му мощ се считала за освободена. После на младоженците сервирали десерти и ароматни виновност, за които се считало, че настройват двойката на полова вълна. Основният десерт бил обичайно френско ядене, наречено „ шодо “ – жълтъци, разрушени с вино и захар. И най-после двойката оставала сама, но не съвсем. Някоя уважавана матронa прекарвала нощта наоколо и докладвала на обществеността за случващото се.
В резултат на това цялата нужна информация била съобщавана на гостите и сватбената гала се считала за завършена.
–
