Вакуумният разпад: Най-зрелищният край на света
Има доста спекулации за края на Вселената – и множеството са от занимателни нагоре. В последна сметка хората обичат положителния край. Знаем, че Вселената е почнала с Големия гърмеж и продължава да съществува към този момент съвсем 14 милиарда години. Но към момента не е несъмнено по какъв начин ще се завърши с всичко. Разбира се, съществуват доста хипотетични (и реалистични) сюжети: Вселената може да продължи да се уголемява и да се охлажда, до момента в който доближи безспорната 0, или да се срине назад в себе си в по този начин наречения Голям срив.
Докато съгласно хипотезата за топлинната гибел краят ще настъпи постепенно, а съгласно Големия срив в някакъв миг в бъдещето ще се следи поврат в разширението на Вселената, то Вакуумният разпад изисква едно място от Вселената ненадейно да се трансформира в друго – което би било доста неприятна вест, ето за какво:
Питър Уеър Хигс, английски научен физик и професор емеритус в Единбургския университет
Съществува поле, което се популяризира във Вселената, наречено поле на Хигс. Взаимодействието сред полето на Хигс и частиците е това, което им придава маса. За едно квантово поле се споделя, че се намира във вакуумно положение, в случай че не може да губи сила, само че не знаем дали това е правилно за полето на Хигс, тъй че е допустимо в някакъв миг в бъдещето то да се намира във подправен (или привиден) вакуум – представете си силата като планина: най-ниската допустима сила, естествено, е долината отдолу; само че до момента в който полето се търкаля по ската на планината към най-ниската сила, то може да е срещнало по-малка котловина в профил на ската и да е заседнало там.
В елементарната физика една котловина си е долина; т.е., една постоянна точка си е постоянна. Но в квантовата механика нещата са малко („ малко “) по-сложни. Защото нещата могат непринудено да се реалокират във допустимо най-ниското енергийно поле. Ако това се случи, полето на Хигс ще се промени там и новото, по-стабилно поле ще се популяризира, променяйки самата физика на Вселената и унищожавайки по пътя си всичко, което се подчинява на досегашните физически закони.
„ Това може да е допустимо, може и да не е, не сме сигурни. Но методът да разберем е да проучим по какъв начин се е трансформирало полето на Хигс в ранната Вселена, тъй като знаем, че се е трансформирало. “ – споделя доктор Кейти Мак, ръководител на катедрата по космология и връзка на науката „ Хокинг “ в института „ Периметър “, пред медии.
Част от Големият адронен колайдер
Експериментите в региона на физиката на обикновените частици, като да вземем за пример тези в Големия адронен колайдер, разкриват от ден на ден информация за Хигс бозона, който е частицата, обвързвана с полето на Хигс. По-доброто схващане на тази парченце оказва помощ освен на разнищването на физиката на обикновените частици, само че и на разбирането ни за Големия гърмеж и за това по какъв начин може да завърши Вселената.
„ Вакуумното раздробяване е толкоз очарователна опция, тъй като включва нещо, което се случва на квантово равнище, субатомната физика “, споделя доктор Мак, чиято книга „ Краят на всичко “ е отдадена точно на това. „ По принцип има квантово тунелно събитие – парченце минава от едно място на друго в някакъв смисъл – и когато то се случи, се задейства каскада, която унищожава космоса. Мисля, че това доста завладяваща опция, при която нещо, което е толкоз дребно и толкоз неразбираемо и толкоз непредсказуемо като квантово събитие, може да унищожи макроскопични обекти, галактики и даже Вселената. “
Разширяването на този мехур би се случило съвсем със скоростта на светлината, тъй че не е нещо, което може да се планува или за което можем да се подготвим. Ако вакуумното раздробяване в действителност се окаже действителният край, не е нужно да се притеснявате, че то може да стартира всеки миг ненадейно, да речем, в Лондон или в родния ви град. Космолозите считат, че то няма да се случи в идващите 10100 години… а това е доста, доста дълъг интервал от време.
