Можем ли да умрем от болка
Има доста случай – когато си ударим крайници в масата; това място на лакътя ни; зъбобол, мигрена и още доста сходни – когато в действителност си припомняме какъв брой тегаво нещо може да бъде болката. И като се има поради интензивността на прекарването ни, умерено можем да се запитаме: може ли в действителност болката да ни убие?
Но първо…
Хората сме извънредно чувствителни с помощта на комплицираната мрежа от нерви, която минава през цялото ни тяло (първата в историята цялостна дисекция на човешката нервна система, на фотографията горе, демонстрира какъв брой обширна е тя). Пълни с откриващи рискове ноцицептори, нервите ни могат да уловят промени в температурата, химическия баланс или налягането. Но самата болежка не се усеща от тези нерви, а от мозъка: когато си ударите пръста, болката в действителност не е в пръста; тя е резултат от преценката на информацията от мозъка, който комбинира това, което сетивата му споделят, с упования, учредени на предходно излагане на болежка.
Това значи, че когато мозъкът сътвори болежка, той избира мястото къде да ни боли въз основа на „ най-хубавото си съмнение “. И нормално се оправя добре, само че от време на време не се – както в тази ситуация с така наречен рефлекторна болежка, когато може да ни каже, че ни боли рамото, до момента в който в действителност имаме проблем, да вземем за пример, в корема.
И по този начин, в случай че болката е главно интерпретация на информация от мозъка…
Сама по себе си болката не може да ни убие, само че физиологичните ѝ резултати и не е изненада, че тя е един от най-силните признаци на редица евентуално смъртоносни болести и контузии. Пример за това са вирусите.
„ Когато хванете вирус, имунната ви система реагира, с цел да отбрани тялото ви: тя инициира инфектиране – и болката е един от съществените признаци на това инфектиране “, споделя доктор Франциска Денк, старши учител в Кралския лицей в Лондон, която се занимава с проучване на болката.
„ Болката се предизвиква от нервите в тялото ви, които усещат, че имунните кафези са дейни и по този метод схващат, че тялото ви е атакувано. Те реагират като изпращат сигнали до мозъка, с цел да ви насърчат да си почивате и да не се движите прекалено много, до момента в който имунната система не си свърши работата и възпалението не отшуми. “
„ Силната болежка е необикновен стрес “, написа Форест Тенънт в „ Практики за понижаване на болката “. „ Силните болкови прояви, остри или хронични, карат хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос да създава глюкокортикоиди (кортизол, прегненолон) и катехоламини (адреналин и норадреналин) в опит да овладее биологично напрежението. Катехоламините имат пряк, мощен подтикващ резултат върху сърдечносъдовата система и вследствие на това пораждат тежка тахикардия и хипертония. “
Подобни прояви на болежка могат да покачат сърдечния темп на човек до над 100 удара в минута и да провокират рисково високо кръвно налягане, което е изключително нездравословно при пациенти с към този момент съществуващи здравословни проблеми – а може да бъде нараснало още повече и от различен непряк резултат на мощната болежка.
„ В допълнение към освобождението на катехоламини от надбъбречните жлези, болковите пристъпи провокират свръхактивност на самостоятелната симпатикова нервна система, която в допълнение подтиква тахикардията и хипертонията, провокирани от катехоламини “, продължава Тенънт. „ Тези физиологични резултати комбинирано могат да окажат такова напрежение върху сърцето, че да провокират коронарен конвулсия, сърдечна аритмия и неочаквана гибел. “
Така че, макар че болката сама по себе си не е директна причина за гибел, тя може да окаже доста въздействие върху изхода на пациента, в случай че не се ръководи вярно. За благополучие, с помощта на анестезията можем да блокираме даже доста мощната болежка, което разрешава на хирурзите да разрязват хора, без те да усещат нищо.
Но когато се порежете на лист хартия и няма наоколо нито един хирург да ви помогне, ще би трябвало да се справите сами.
