Има много работа за археозоолозите в България, но не е

Има доста работа за археозоолозите в България, само че не е разкрита такава компетентност във висшето обучение, сподели за Българска телеграфна агенция експертът в сферата гл. ас. доктор Надежда Карастоянова. Тя показа във Варна изложбата „ “ на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките, готова от нея взаимно с докторанта в Националния археологически институт с музей Стелла Николова и гл. ас. доктор Ели Филипова от Института за балканистика с Център по тракология „ Проф. Александър Фол “.

Специалността археозоология е помощна просвета към археологията и нормално с нея се занимават интердисциплинарни експерти, изясни Карастоянова, която е приключила археология и има докторантура по зоология. Назад във времето, множеството практикуващи са били ветеринари, палеонтолози, биолози или геолози. В по-ново време положителни школи има във Франция, Англия, даже в Румъния и Сърбия. В България няма такава компетентност и хората, които се занимават с това са прекомерно малко, а има доста работа, която мъчно може да се поеме от двама-трима души. На археологическите обекти излизат доста скотски остатъци, най-много тъй като са употребявани и изхвърлени. Има и заровени животни. Когато са огромни количества лишава доста време да се проучват и опишат, уточни тя като добави, че търси студенти, само че множеството се плашат от специалността, тъй като би трябвало да схващат от две науки, освен от една.

Един от най-интересните за археозоолога обекти у нас е археологическият комплекс Дуранкулак, ситуиран в единствената степ у нас. В праисторията там е била една от последните популации от европейското диво магаре, което е липсващ тип. Негови остатъци са намирани както и в Дуранкулак, по този начин и в гробове от Варненския халколитен некропол, което съгласно експерта потвърждава, че това животно е било от огромно значение за античните.

Други забавни открития тя е срещнала по Южното Черноморие, където подводни археологически разкопки разкриват, че локалните хора са били профилирани в лова на делфини преди 5 хиляди години през ранно бронзовата ера и късния халколит. Те са разчитали главно на лов на елени и делфини, както и на лов на риба, което не е особено за останалата част от България, където е имало развито отглеждане на животни, изключително на говеда, уточни Карастоянова. Това е открито при изследвания в созополското пристанище, където преди е имало солено езеро, добави тя. Археозоологът е взела участие и в разкопки на сътрудниците си палеонтолози от Националния природонаучен музей към Чирпан и Трън, където са разкрили кости от динозаври.

По думите й животинските остатъци се съхраняват мъчно в музеите у нас, макар че експертите се стараят да пазят всичко открито, тъй като е форма на културно завещание. По-чупливите се реставрират от експерти. Има депа, в които се подреждат фосили и други мостри, сложени в специфични кашони. По-често такива експонати се показват във краткотрайни изложения, като се сортират подобаващите за проявление пред аудитория, защото множеството имат изчезнали детайли.

Изложбата, отдадена на кучето, е предизвикана от плана „ Corpus Animalium Thracicorum: дигиталeн корпус на фауната в тракийските земи (1000 година прочие Хр. – 500 година сл. Хр.) “, финансиран от Фонд „ Научни проучвания “. От екипа са решили да разпространяват тематиката, защото за кучетата в предишното се знае малко, а през последните години са открити повече остатъци. Не е било планувано да бъде пътуваща експозиция, само че се оказало, че към нея има огромен интерес и към този момент е гостувала в Асеновград, Русе, София и в този момент във Варна, сподели Карастоянова. Според нея траките си остават любопитна тематика за българите, а новите археологически изследвания разкриват повече за този интервал, затова експертите създават планове, свързани с техния метод на живот, селищната им система, връзките им с античните гърци.