Има много проучвания и статии за това, че когато човек

Има доста изследвания и публикации за това, че когато човек гледа екрана на смарт телефон, той е по-малко концентриран върху външния свят и заради това пропуща доста неща, които се случват към него. Това важи освен за водачите, само че и за елементарните пешеходци. Феноменът, в който губим фокуса, без да го осъзнаваме, се назовава „ подправена слепота “.

Според последните проучвания в региона на логиката на психиката отвличането на вниманието и разсеяността поражда освен поради фокусирането върху екрана на телефона, само че и в миг, когато човек приказва по него. Като се съсредоточим върху една съответна задача, можем да пропуснем други, доста забележими събития в кадър, като да вземем за пример появяването на човек, облечен в костюм на горила.

Възможността да се концентрира вниманието ни върху избрани неща и да се филтрира останалото е потребна дарба, която усъвършенства нашата продуктивност. Има обаче някои случаи, когато тази фокусираност може да ни изиграе неприятна смешка.

Ще разгледаме 5 обстановки на „ подправена слепота “, с които всички се сблъскваме всеки ден.

Шофиране на кола

Шофьори, които приказват по телефона на високоговорител, нормално употребяват специфични стойки за ръце, които са прикрепени към стъклото или контролния панел. Тези водачи са доста по-малко склонни да виждат и да реагират на заплахите, присъщи за пътя. Дори и неочаквани спънки под формата на прекъсване на колата пред тях или алена светлина са все неща, които те рядко виждат преди да осъзнаят, че би трябвало да извикат Полиция или Бърза помощ.

Както телефонните диалози, по този начин и елементарните такива, изискват контакт лице в лице, т.е. нужен е образен детайл. Когато приказваме по телефона, в съзнанието ни има изображения за самия диалог или за самия събеседник. Тези изображения употребяват ресурсите, нужни за тъкмо образно разбиране на заобикалящата ги обстановка и вярна оценка. Ето за какво човек, който приказва по телефона, може да наподобява концентриран, само че да не вижда вероятната заплаха.

Пресичане на пътя

Пешеходците, говорещи по телефона, е по-вероятно да бъдат бутнати от кола. Като предписание, човек с телефон в ръцете си се нуждае от повече време, с цел да пресече пътя. Той също по този начин погрешно прави оценка обстановката на трафика и е податлив да се движи по пътя на неверното място. Изследователите стигат до това умозаключение в специфичен опит. Само 84% от доброволците, употребяващи телефон, минали условния път, без да основат изключителна обстановка. Съчетанието от дейности, като слушане на музика и въвеждане на текст в телефона, освен разсейва вниманието към обкръжаващата обстановка, само че и понижава определянето на дейностите при секване на пътя.

Избор на маршрут

Потребителите на телефони по време на придвижването са склонни към по-чести промени в траекторията на тяхното придвижване и маршрута на пътя. В едно изследване учените открили, че хората, които приказват по телефон, са склонни да трансформират метода си на напредване и да не видят други, които идват към тях. Резултатът е неловка обстановка, когато един човек, пробвайки се да се придвижва се натъква на различен човек, тъй като той е решил да го заобиколи от същата страна. Освен това хората, занимаващи се с телефонни диалози и преписка в чата, са по-бавни от тези, които слушат музика или нещо странично. Дори такова деяние, доведено до автоматизъм, като ходенето, може да бъде нарушено, когато вниманието на човек се концентрира в телефонния диалог. В друго изследване беше изследвано въздействието на потреблението на телефона върху придвижването на доброволци до предходно известно място. В съпоставяне с тези, които не са били разсеяни от диалози по телефона, дейните консуматори на смарт телефони са се забавили и са създали по-странични отклонения от посочения маршрут, т.е. те са отишли по-далеч и са минали по-дълъг път от нужното.

Улична реклама

Потребителите на смарт телефони са по-малко склонни да си спомнят рекламни банери, около които минават. Проучванията демонстрират, че до момента в който хората, които приказват по телефона, виждат реклами, както и тези, които не са разсеяни от позвъняванията, само че не могат да си спомнят рекламите. Освен това те не съумяват да възпроизведат даже цвета и състава на рекламното табло. Основният проблем тук е и загубата на логичен образен контакт с обекта за последващото му разбиране и схващане от човек. Следва да се означи, че образецът с рекламата е единствено специфичен случай. На улицата можем да пропуснем един другар, да забравим да отидем в магазина или да не забележим човек, който евентуално се нуждае от незабавна здравна помощ.

Клоун на велосипед

С помощта на смарт телефон не можем да видим освен елементарните неща, които се случват на улицата всеки ден, само че и провокативни неща, които излизат отвън общата картина на ежедневната среда. За да се показва резултатът от „ подправената слепота “, бе осъществен опит измежду потребителите на телефон под името „ смешник на велосипед “. Разхождайки се по огромния площад, участниците в опита минали край непредвиден и доста видим „ обект “ – смешник на велосипед. Само 25% от хората са споделили, че го виждат и в това време са говорили с различен човек по телефона или са слушали музика. Не е изненада, че останалите консуматори на смарт телефони са били доста шокирани, че са пропуснали нещо, което е толкоз извънредно на фона на обкръжаващата конюнктура.

По този метод от наличните изследвания излиза наяве, че хората, които приказват по телефон, понижават своята „ ситуационна информираност “ – те са по-малко осведомени с със протичащото в близост. Това може да има съществени последици – както за тях самите, по този начин и за другите хора. Лицето, което употребява телефон, е по-вероятно е да пропусне значими и забележителни събития, които стават към него. Знаейки такава реакция на нашия мозък като „ подправена слепота “, би трябвало да се държим по-внимателно там, където концентрацията на нашето внимание е изключително нужна, с цел да избегнем възможни злополуки.