Има много примери за българи, които днес вярват в просветата

Има доста образци за българи, които през днешния ден имат вяра в просветата - Георги Господинов, Здравка Евтимова, учителят Тео и още хиляди учители, които се борят за науката. Разбира се, има и една друга България, в която просветата и културата на са полезност. Но може би би трябвало да си даваме сметка и за какво е по този начин. Вероятно част от тези хора се борят за хляба си. Всъщност това е най-трудната задача, с която би трябвало да се оправим. 

Това разяснява в ефира на Българска национална телевизия министърът на образованието акад. Николай Денков. 

Най-големият проблем, с който би трябвало да се оправим е концепцията, че можем да подобрим образованието у нас без да поставим старания. Това няма по какъв начин да се случи. Айнщайн споделя, че е нелепост да вършим едно и също и да чакаме друг резултат. Няма по какъв начин да подобрим нещата без да ги променим, разяснява министърът. 

Седмица повече в учебно заведение, няма да докара до кой знае каква разлика. Нашите деца учат с над 1500 часа по-малко, в сравнение с децата в Европа. Така че недостиг има. Програмите и учебниците също би трябвало да се трансформират, би трябвало да има по-интересни занимания, с цел да заменят това, с което децата ни през днешния ден компенсират - частните уроци, уточни той.

Проблемът не е толкоз в часовете, а в това уроците да са забавни и занимателни, посочи той.