Министърът на културата: Пари има, но не стигат, защото се разпределят по абсурден начин
Има доста какво да се направи в областта на театралните изкуства. Това съобщи служебният министър на културата Найден Тодоров в предаването " Денят стартира " по Българска национална телевизия.
Онова, което се мери и се финансира в театралните изкуства, е количество, а не качество. От тук трябваше да се тръгне още преди няколко години, когато се видя, че този модел е неработещ. В началото имаше смисъл от него, тъй като театрите бяха в заспалост, не работеха. Но този модел на финансиране ги разсъни. Те започнаха да работят. И той трябваше да бъде изменен преди системата да се изроди. Това не се случи заради голям брой аргументи - една, от които е непрекъснатата промяна на държавни управления, изясни министър Тодоров.
„ Трябва да се мери не количество, оборот на пари, какъв брой пари печелим. Трябва да се мери каква продукция сътворяваме, за кого я сътворяваме, какво е нейното отражение върху обществото. Естествено, приходът е един от тях. Броят гости. Броят гости в града, в който сте разположени. Защото това, което се случва сега е, че театри, които се намират в дребни градове, им се постановат да пътуват из цялата страна, тъй като в този град няма задоволително аудитория, с цел да създадат тези доходи, които им се изискват по закон. Съответно, би трябвало да се постави формула, по която посетителите в театъра да са процентно обвързани с популацията в съответното място. Защото няма по какъв начин да желаеме от Софийска филхармония да има 1200 индивида аудитория на концерт и да желаеме от Симфониета Видин да има 1200 индивида аудитория на концерт. Това е ликвидиране, да вземем за пример, за Видинския оркестър. Единият от измерителите е какво е съотношението на хората, които се интересуват от просвета и влизат в залата по отношение на популацията в града или в това обитаемо място. Друг от измерителите е работата с младежи. Трети от измерителите е постановки на нови творби. Работа със модерни създатели. “, сподели Тодоров.
И добави: " Държавните културни институции в областта на театралните изкуства последователно се трансфораха в пазарен съперник на самостоятелните и частните структури. Това е някакъв парадокс. Тяхната роля в обществото е радикално друга ".
Чакаме прокуратурата да каже какво се случи с финансовата рецесия в театрите и като цяло в културата. Кризата този път е недофинансирането на културата. Културата от дълго време е в ъгъла и от дълго време никой не ѝ обръща внимание. Пари има, само че те в действителност не стигат. Те се разпределят по неуместен метод. Трябва да се мери не какъв брой пари печелим, а каква продукция сътворяваме, за кого я сътворяваме, какво е нейното отражение върху обществото, уточни още Найден Тодоров.
По думите му бюджетът за просвета е под 0.4%. " Брутният вътрешен продукт последователно пораства, бюджетът за просвета не чак толкоз ", разясни той.
Според министъра на културата пазарният принцип в областта на театралните изкуства би трябвало да изчезне. " Ако решим да бъдем неприятни с културата със театралните изкуства, на следващия ден би трябвало да затворим всички театри. Инфраструктурата на културата е шок. Не единствено в театрите - музеите, читалищата. Колко са тези, които са в положително положение. Проблемът с театрите е, че на сцената има животоопасна машинизация, в случай че тя е остаряла и не работи. Според мен би трябвало да се влага и там. Всеки шеф самичък се оправя ", сподели още Тодоров.
Сред другите проблеми в системата е и Фонд „ Култура “, който първоначално си е оперирал с 200-300 хиляди лв., а в този момент, по Плана за възобновяване и резистентност средствата са нарастнали до 90 млн. Министърът увери, че няма да има проблем с финансирането на плановете, назначени са нови верификатори, а скоро ще има и конкурс за нов шеф.
По мотив Националния кино център, Найден Тодоров посочи, че в тази област има работещи решения в други страни и не е належащо „ да се открива топлата вода “.
Министерството на културата е подготвило 220 събития във връзка 150 години от Априлското въстание, то ще бъде маркирано във всеки по-голям град у нас, сподели Найден Тодоров.
„ Подготвяме и решение на Министерския съвет, което ще обсъждаме в петък с министъра на финансите за спомагателни средства за събития в общините, в които се е случило Априлското въстание. Имаме взаимни начинания с Министерството на образованието, с които имам среща през днешния ден на обяд тъкмо по този мотив. Готвим се интензивно за Априлското въстание. В София ще има две огромни събития. Едното ще е на Националния исторически музей, другото ще бъде в Националния замък на културата, със съставите на Българско национално радио. Така че ние не сме не запомнили Априлското въстание. Ние няма по какъв начин да го забравим, тъй като в случай че го нямаше него, нямаше да има България. В момента се опитваме да наваксаме тези изпуснати периоди и съм твърдо уверен, че то ще вършим. Акцентите ще бъдат с изключение на София и общините в които се е случило Априлското въстание, само че в действителност то ще бъде маркирано в всички по-големи обитаеми места в България. "
Онова, което се мери и се финансира в театралните изкуства, е количество, а не качество. От тук трябваше да се тръгне още преди няколко години, когато се видя, че този модел е неработещ. В началото имаше смисъл от него, тъй като театрите бяха в заспалост, не работеха. Но този модел на финансиране ги разсъни. Те започнаха да работят. И той трябваше да бъде изменен преди системата да се изроди. Това не се случи заради голям брой аргументи - една, от които е непрекъснатата промяна на държавни управления, изясни министър Тодоров.
„ Трябва да се мери не количество, оборот на пари, какъв брой пари печелим. Трябва да се мери каква продукция сътворяваме, за кого я сътворяваме, какво е нейното отражение върху обществото. Естествено, приходът е един от тях. Броят гости. Броят гости в града, в който сте разположени. Защото това, което се случва сега е, че театри, които се намират в дребни градове, им се постановат да пътуват из цялата страна, тъй като в този град няма задоволително аудитория, с цел да създадат тези доходи, които им се изискват по закон. Съответно, би трябвало да се постави формула, по която посетителите в театъра да са процентно обвързани с популацията в съответното място. Защото няма по какъв начин да желаеме от Софийска филхармония да има 1200 индивида аудитория на концерт и да желаеме от Симфониета Видин да има 1200 индивида аудитория на концерт. Това е ликвидиране, да вземем за пример, за Видинския оркестър. Единият от измерителите е какво е съотношението на хората, които се интересуват от просвета и влизат в залата по отношение на популацията в града или в това обитаемо място. Друг от измерителите е работата с младежи. Трети от измерителите е постановки на нови творби. Работа със модерни създатели. “, сподели Тодоров.
И добави: " Държавните културни институции в областта на театралните изкуства последователно се трансфораха в пазарен съперник на самостоятелните и частните структури. Това е някакъв парадокс. Тяхната роля в обществото е радикално друга ".
Чакаме прокуратурата да каже какво се случи с финансовата рецесия в театрите и като цяло в културата. Кризата този път е недофинансирането на културата. Културата от дълго време е в ъгъла и от дълго време никой не ѝ обръща внимание. Пари има, само че те в действителност не стигат. Те се разпределят по неуместен метод. Трябва да се мери не какъв брой пари печелим, а каква продукция сътворяваме, за кого я сътворяваме, какво е нейното отражение върху обществото, уточни още Найден Тодоров.
По думите му бюджетът за просвета е под 0.4%. " Брутният вътрешен продукт последователно пораства, бюджетът за просвета не чак толкоз ", разясни той.
Според министъра на културата пазарният принцип в областта на театралните изкуства би трябвало да изчезне. " Ако решим да бъдем неприятни с културата със театралните изкуства, на следващия ден би трябвало да затворим всички театри. Инфраструктурата на културата е шок. Не единствено в театрите - музеите, читалищата. Колко са тези, които са в положително положение. Проблемът с театрите е, че на сцената има животоопасна машинизация, в случай че тя е остаряла и не работи. Според мен би трябвало да се влага и там. Всеки шеф самичък се оправя ", сподели още Тодоров.
Сред другите проблеми в системата е и Фонд „ Култура “, който първоначално си е оперирал с 200-300 хиляди лв., а в този момент, по Плана за възобновяване и резистентност средствата са нарастнали до 90 млн. Министърът увери, че няма да има проблем с финансирането на плановете, назначени са нови верификатори, а скоро ще има и конкурс за нов шеф.
По мотив Националния кино център, Найден Тодоров посочи, че в тази област има работещи решения в други страни и не е належащо „ да се открива топлата вода “.
Министерството на културата е подготвило 220 събития във връзка 150 години от Априлското въстание, то ще бъде маркирано във всеки по-голям град у нас, сподели Найден Тодоров.
„ Подготвяме и решение на Министерския съвет, което ще обсъждаме в петък с министъра на финансите за спомагателни средства за събития в общините, в които се е случило Априлското въстание. Имаме взаимни начинания с Министерството на образованието, с които имам среща през днешния ден на обяд тъкмо по този мотив. Готвим се интензивно за Априлското въстание. В София ще има две огромни събития. Едното ще е на Националния исторически музей, другото ще бъде в Националния замък на културата, със съставите на Българско национално радио. Така че ние не сме не запомнили Априлското въстание. Ние няма по какъв начин да го забравим, тъй като в случай че го нямаше него, нямаше да има България. В момента се опитваме да наваксаме тези изпуснати периоди и съм твърдо уверен, че то ще вършим. Акцентите ще бъдат с изключение на София и общините в които се е случило Априлското въстание, само че в действителност то ще бъде маркирано в всички по-големи обитаеми места в България. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ