Има много истории за призраци, които могат да ужасят слушателя,

Има доста истории за призраци, които могат да ужасят слушателя, а има и такива, които могат да го оставят развеселен. Други ни карат да се чудим и да се питаме: „ Не е ли необичайно? “ или „ Какви са възможностите? “. Въпреки, че доста разкази се развенчават или изясняват от естествени феномени, други истории – като населявания чифлик на Тит в окръг Люцерн – наподобява дават неопровержими доказателства, че мъртвите не постоянно остават в гробовете си. Плимут е ранно пионерско населено място в долината Уайоминг в Североизточна Пенсилвания, учредено през 1769 година Разположението му по река Саскуехана и на кръстопътя на няколко значими индиански пътеки вършат Плимут идеалното място за търговски пункт. Когато при започване на XIX век в региона са открити въглища, Плимут – сходно на прилежащия Уилкс-Баре, се трансформира в преуспяващ минен град. Денис Тит е миньор, който живее в Плимут и е един от тримата миньори, умряли през октомври 1885 година, когато мината в Делауеър и Хъдсън се срутва. Съпругата му Мери Тит и щерка им Кора остават в фамилния дом на улица „ Вайн “ до 1900 година, когато вдовицата се омъжва наново и се реалокира в различен дом. Въпреки, че четири генерации от семейство Тит живеят в този чифлик, името на първичния притежател е изгубено в историята. Сградата на чифлика е една от най-старите къщи в Плимут и е издигната преди времето на Революционната война. През май 1897 година Мери Тит, която живее в къщата с щерка си още от гибелта на брачна половинка си дванадесет години по-рано, стартира да претърпява странни събития в дома. В цялата къща денем и нощта се чуват странни тропащи звуци. Тези звуци като че ли се чуват от мазето, само че когато Мери и Кора слизат по скърцащите дървени стълби, почукването стопира и те намират избата изцяло празна. Отначало Мери приписва това почукване и ударите на някаква естествена причина, като слягане на къщата върху основата ѝ, само че когато посетители чуват тропащите звуци ги обзема мощен боязън. Почукванията като че ли идват през дъските на пода и хората се кълнат, че усещат ударите в стъпалата на краката си. Със сигурност това не е звукът на слягане на къща. Съседите, които са очевидци на почукванията и тропането в дома на Тит считат, че са намерили свръхестествено пояснение, когато се схваща, че странните звуци стартират малко откакто чиновници на компанията още веднъж отварят частта от мината, където Денис Тит е намерил гибелта си. Някои от миньорите от Плимут посещават къщата на улица „ Вайн “, с цел да чуят злокобните звуци. Мнозина споделят, че почукванията са идентични с тези, които се чуват в мините, когато служащите са били заровени в пещерата. Но Мери не приема това пояснение. Тялото на брачна половинка й е извадено от мината и е заровено по подобаващ метод, а който или каквото населява дома на Тит, наподобява малко заинтригуван от вдовицата. Изглежда, че нежеланият „ посетител “ е изключително “очарован ” от дъщерята Кора. От началото на почукванията Кора стартира да има пристъпи на нервност и е наранена от ужасната болест, известна като Танца на Свети Вит, която кара жертвите да треперят и да се движат неконтролируемо. Кора твърди, че е виждала призрака, и че той я преследва от стая в стая. Четете още: Зловещата история на куклата Робърт В последна сметка Мери Тит стига до извода, че заболяването на Кора може да изясни шумовете. Един ден, до момента в който седи на кухненската маса, внезапно чува потупване отдолу под пода. Мери вижда, че потупващият тон е основан от неволното трепкане на крайници на щерка й. Изглежда й, че мистерията има изцяло рационално пояснение. Днес знаем, че Танцът на Свети Вит не е породен от демонично отнемане или свръхестествени сили, а произтича от характерен вид детска бактериална зараза. Осемдесет % от случаите включват пациенти на възраст сред 7 и 11 години и е извънредно рядко при лица на възраст над 16 години. Кора е на близо двадесет години, когато за първи път стартира да изпитва тези спазми и това не би обяснило за какво многочислени очевидци чуват тракане и удари, даже когато Кора не участва. Мери Тит се омъжва наново и се изнася от чифлика, настанявайки се в нов дом на улица „ Кортрайт “ наоколо. Дъщеря й Кора също се омъжва и се мести на улица „ Кортрайт “, оставяйки чифлика Тит зарязан, а историите за населяваната от духове къща стартират да се не помнят. До 1903 година … През март същата година група млади момчета играят в изоставения дом на Тит. Те копаят дупки в мръсния под на избата, когато виждат парче дърво, което стърчи от земята на основата на постройката. По-нататъшното копаене разкрива, че това е дървена кутия, към метър дълга и половин метър необятна. Младите момчета стартират да приказват, че са намерили заровено богатство и отварят капака, а вътре намират купчина кости. Вместо да се изплашат, младежите са очаровани. Едно от момчетата мисли, че реликвите може да костват „ нещо “. Събрат няколко кости и отиват при локален търговец на вехтории, който им дава няколко монети и момчетата незабавно бягат да си купят бонбони. Търговец демонстрира костите на доктор C. Л. Ашли, която разпознава един от фрагментите като парче човешка гръдна кост. Когато управляващите идват на мястото, те откриват, че костите са толкоз нежни, че на процедура се трошат при най-лекото допиране. Смята се, че къщата е издигната върху от дълго време забравено гробище. Но те вършат и друго забавно изобретение – с течение на годините, когато къщата сляга, част от основата се е слегнала върху капака на дървената кутия, което я е предиздвикало да се счупи. Възможно ли е тропащите звуци чути от Мери, Кора и десетки гости на дома на Тит, да са породени от дух, който е нямал покой, откакто основата на къщата е пробила „ ковчега “? Колкото и необичайно да наподобява, това е единственото пояснение, което наподобява има смисъл …