Има много древни места, които можете да посетите, но малко

Има доста антични места, които можете да посетите, само че малко от тях ще ви предложат такова преживяване като епископската базилика в Сандански. Тук можете да преминете по стъпките на ранните християни и да се разноските върху каменен под на 1500 години. Само на малко повече от 100 км отсам, в град Филипи, през I век деятел Павел основава първата християнска община в Европа. Много скоро християнството доближава и земите на античния град Партикополис (днешния Сандански).

 Епископската базилика е открита при разкопки относително скоро, през 1989 г., от шефа на Археологическия музей в Сандански Владимир Петков. Намира се в центъра на града, тъкмо до Археологическия музей, а преди време е била в североизточната част на античния град Партикополис. Датира от 4 – 5 в. Била е една от най-големите здания по това време в обитаемото място, а целият комплекс е  разположен на повърхност от 1600 кв. м. Към него принадлежат самата трикорабна базилика с вътрешен двор (атрий), кръговиден баптистерий, мартириум и още няколко постройки. Смята се, че е построен в три етапи, които обгръщат интервала от 4 в. доникъде на 6 в.

 Сградата на базиликата е с размери 22х30 м и височина над 16 м. Била е на 2 етажа и се  отличава с изкусната вътрешна архитектура – изящни фрески, богата мраморна украса и подове постлани с луксозни килими от мозайка. Подобно на останалите здания в този интервал, тя е строена най-вече от обли речни камъни слепени с бял хоросан. На места са употребявани тухли за равнене на стените, както и по страните на входовете и арките. Това е по този начин нареченият разбъркан градеж присъщ за късноримския интервал.

 Централното помещение на храма (наосът) е разграничена на три елементи – основна и две прилежащи разграничени от римски колони. Там е ситуиран и амвонът – катедра, на която са стоели артистите и свещениците за изнасяли проповеди. Амвонът е присъщ за интервала на ранното християнство и е под формата на кръст с удължени плещи. През 1998 г. археолозите откриват, че базиликата е единствено част от огромен епископски комплекс. По сведения разбираме, че по това време, преди литургията, хората са се събирали в специфични пространства отвън храмовете, познати с наименованието атриуми – обширни дворни пространства. Тук атриума е с съвсем квадратна форма и е ситуиран на юг, вместо на запад, заради особеностите на релефа. В средата на атриума има античен бунар, който евентуално е бил и употребен за осъществяваните ритуали. До южния дувар на базиликата е открита остаряла чешма, която се допуска, че е издигната заради изгубването на подпочвените води, което довело до пресъхване на кладенеца.

 Друг обект отвън храма е стаята за кръщения – баптистерият, който се намира в югозападната част на руините. Интересно за него е, че е открит доста от дълго време, през ранната 1917 г., когато бойци са копаели основите на щаб на втората българска войска. След изследванията, още тогава, е установено, че баптистерият евентуално е част от огромен комплекс. Тези изказвания биват забравени и дълги години никой не се е сещал за това изобретение. Едва през 1996 г. още веднъж е станал обект на интерес на археолозите, които са смятали за огромна вероятността да бъде изцяло възобновен, само че проблем се оказали разрушенията, направени при изкопните работи на бойците. Знае се, че съставлява кръгла куполна сграда, оградена от 8 колони и в средата на която е ситуирано басейнчето за кръщение. Вътрешната част на ротондата също е била богато украсена със фрески, а таванът посипан с обилна мозайка.

 Едно от най-значимите открития, обаче, е направена през 2012 г. в северозападната част на разкопките. Там е открит мартириум с аязмо със света вода – погребално помещение на светец или костница на свети мощи. Поради това, той е най-святото място в комплекса, евентуално и в целия античен град. Площта му е 120 кв.м и включва три зали – преддверие, мартириум и трета зала с неразбираемо предопределение, към момента. Подът е постлан от солидни мраморни плочи а в средата е оголен олтар, изписан в фрески. По него има изображения на бели кръстове на червен декор, вписани в зелена окръжност. Под плота има реликварий, където са се поставяли ковчежета с мощи. Най-голямата полезност, открита до момента в мартириума е аязмото. То е един от четирите източника на светена вода в храма, с изключение на двата кладенеца и чешмата, само че това, което го прави особено е, че то е към момента настоящо след близо хилядолетие и половина.

 Голяма част от обстоятелствата, които се знаят за епископската базилика са с помощта на открития при разкопките ктиторски надпис. Намира се на противоположната страна на плоча с гладиаторски плакат, в долния край. Над него е имало разнообразни декоративни претекстове. Надписът се състои от 12 парченца, които образуват две страници от разтворена книга. Състоянието му е доста неприятно, само че се знае, че е съдържал доста значим текст. На него е непокътнато името Антим и делата му в помощ на града. Не се знае нищо повече за този персонаж, като се изключи че е правил добрини за града и е бил негов избавител от незнайни, към този момент, бедствия. Няма сведения за неговия сан, купа или служба.

 Тепърва експертите ще дават отговор на този и други комплицирани въпроси свързани с античния Епископски комплекс. Едно е ясно, това изобретение е извънредно и в бъдеще решаването на всяка мистерия към него ще го прави още по значима част от историята и културата на района и на цяла България.