Има места, в които човек не пристига – а се

Има места, в които човек не идва – а се връща. Места, които не се преглеждат, а се усещат и претърпяват. Татул е тъкмо такова парченце от земята ни - магнит, за хора, които търсят себе си и връзката с древността.

Пътят към Татул е като муден преход сред два свята. Родопите тук са сурови, каменни, съвсем аскетични. Няма помпозност, няма туристическа суетност – единствено тишина, която се сгъстява, до момента в който се приближаваш към селото. И тъкмо тази тишина е първият знак, че мястото е неизмеримо.
Светилището – не просто археология, а енергийна геометрия
Тракийското светилище над селото е известно. Но същинската му мощ не е в известните описания. То е изсечено в едносъставен камък, който наподобява като изваян от самата планина. Нишите, стъпаловидните тераси, саркофагът, ориентацията към слънцето - всичко е подчинено на логичност, която през днешния ден едвам разбираме.

Археолозите приказват за паметен комплекс, за гроба на митичния родопски цар Орфей, за астрономическата функционалност на нишите в скалата. Местните обаче споделят друго:

„ Тук камъкът слуша. И от време на време дава отговор. “

И споделят за странни трептения, които се появяват при залез слънце, за светлини, които се появяват над скалата, за чувство за „ напън “ или „ наличие “, което мнозина разказват, само че никой не може да изясни. Това не е езотерика, а оня вид родопска мистика, която постоянно е стояла на границата сред действителното и необяснимото.