Ето кои са най-радиоактивните места на света
Има места по света, които е най-добре да не се доближават. Причината за това са високите равнища на радиация, които може да доведат до утежняване на човешкото здраве (в някои случаи това ще се случи мигновено). Радиоактивното замърсяване в доста региони на нашата планета е резултат основно от човешка неточност. Там равнището на радиация е толкоз високо, че е нужен единствено момент, с цел да се получи доза радиация, еквивалентна на междинна дневна или седмична доза. Но с изключение на Чернобил и Фукушима има и други рискови радиоактивни градове.
Ханфорд (САЩ)
Този обект сега е един от най-радиоактивните в света, откакто създава към 74 тона плутоний за американския нуклеарен боеприпас. Създадено през 1943 година, оборудването е употребявано по време на Студената война и е едно от главните места в Съединени американски щати за произвеждане на плутоний за нуклеарни оръжия – тук се получава близо две трети от плутония, употребен в американския нуклеарен боеприпас, създавайки към 60 000 нуклеарни оръжия, в това число бомбата, хвърлена над Нагасаки през 1945 година
Обектът към този момент е изведен от употреба, само че към момента съхранява към 60% от високоактивните радиационни боклуци в света и се ръководи от Министерството на енергетиката на Съединени американски щати. Въпреки че по-голямата част от индустриалните боклуци са заровени подземен, пораждат течове и обилни площи от подпочвените води са нечисти.
Северск (Русия)
По време на Съветския съюз, в един от радиохимичните фабрики на Сибирския химически цех, именуван „ тайния град “ Томск-7, в този момент прочут като Северск, се обитават няколко нуклеарни съоръжения за произвеждане на плутоний и уран. Градът е затворен и единствено служащите на завода и техните фамилии могат да живеят в региона. Но през 1993 година се случва огромна повреда, при която в покрайнината (площ от 28 км²) се разпръсква радиоактивен газ, уран и плутоний. Около 177 000 души са наранени от следствията.
Сибирският химически комбинат е един от заводите, употребявани за произвеждане на съставни елементи за нуклеарни оръжия за руската нуклеарна стратегия. След разпадането на Съветския съюз през 1991 година оборудването стопира производството на плутоний и високообогатен уран. Сега то е главното място за предпазване и преправка на нуклеарни материали за оръжейно предопределение.
Селафийлд (Обединено кралство)
Великобритания също може да се „ похвали “ с ослепителен образец за нуклеарна злополука на своя територия. През 1957 година в Уиндскейл, цех за преправка на нуклеарни боклуци в Селафийлд, избухва пожар, а замърсяването е толкоз обстойно, че е наречено най-голямата сходна покруса, случвала се в западните страни.
През 1988 година английското държавно управление публично признава, че към 100 души умират по време на пожара вследствие на контакт с радиоактивни боклуци. Изследвания през 2007 година обаче демонстрират, че жертвите са доста повече. В същото време към 240 души развиват рак след повредата, като най-малко 100 от тях умират.
Тринити (САЩ)
Именно над Тринити избухва първата в света атомна бомба - на 16 юли 1945 година в щата Ню Мексико. Днес територията след гигантската детонация е... необикновена туристическа дестинация. През 1965 година площта на тази радиоактивна територия е повече от 20 хиляди хектара необитаем пейзаж, който е публично приет за Национален исторически монумент на Съединени американски щати.
Почти 80 години след детонацията, тук към момента се записват високи равнища на радиация. В рамките на един час може да се получи доза радиация, еквивалентна на междинна дневна доза от естествени или медицински източници.
Брегът на Сомалия (Сомалия)
Брегът на Сомалия от дълго време е бунище освен за нуклеарни и рискови боклуци. През 2009 година представител на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда (UNEP) оповестява, че приблизително европейските компании заплащат 2,50 $ за звук боклуци, изхвърлени на плажовете на Сомалия, до момента в който обезвреждането им в Европа коства 250 $ за звук.
Програмата на Организация на обединените нации за околната среда счита, че ръждясалите варели с радиоактивни боклуци, достигнали брега на Сомалия по време на цунамито през 2004 година, са изхвърлени още през 90-те години на предишния век. Има възможност до тези крайбрежия да са доплавали над 600 варела (95 392 литра) токсични и нуклеарни боклуци, което допуска идна екологична злополука.
Карачай (Русия)
Карачай е името на малко езеро в Южен Урал, ситуирано покрай завода Маяк, който е употребен от Съюз на съветските социалистически републики за произвеждане на плутоний през 40-те и 50-те години на предишния век. Опасни радиоактивни боклуци, несъответствуващи за подземно предпазване, са изхвърлени във водите на Карачай, което го прави най-радиоактивното езеро в света. През 1968 година обаче езерото пресъхва и локалният радиоактивен прахуляк е разнесен от вятъра в околните градове и села, излагайки към 400 000 души на спомагателна радиация.
В идващите години има непрекъснати опити пресъхналото езеро да се „ запълни “ с пясък и да се покрие с бетонни блокове. Работата продължава няколко десетилетия, а също и през 21-ви век. Според последните данни, от 26 ноември 2015 година дейностите публично са приключени, територията е напълно покрита със пласт бетон, а равнището на радиация е доста по-ниско.
Ханфорд (САЩ)
Този обект сега е един от най-радиоактивните в света, откакто създава към 74 тона плутоний за американския нуклеарен боеприпас. Създадено през 1943 година, оборудването е употребявано по време на Студената война и е едно от главните места в Съединени американски щати за произвеждане на плутоний за нуклеарни оръжия – тук се получава близо две трети от плутония, употребен в американския нуклеарен боеприпас, създавайки към 60 000 нуклеарни оръжия, в това число бомбата, хвърлена над Нагасаки през 1945 година
Обектът към този момент е изведен от употреба, само че към момента съхранява към 60% от високоактивните радиационни боклуци в света и се ръководи от Министерството на енергетиката на Съединени американски щати. Въпреки че по-голямата част от индустриалните боклуци са заровени подземен, пораждат течове и обилни площи от подпочвените води са нечисти.
Северск (Русия)
По време на Съветския съюз, в един от радиохимичните фабрики на Сибирския химически цех, именуван „ тайния град “ Томск-7, в този момент прочут като Северск, се обитават няколко нуклеарни съоръжения за произвеждане на плутоний и уран. Градът е затворен и единствено служащите на завода и техните фамилии могат да живеят в региона. Но през 1993 година се случва огромна повреда, при която в покрайнината (площ от 28 км²) се разпръсква радиоактивен газ, уран и плутоний. Около 177 000 души са наранени от следствията.
Сибирският химически комбинат е един от заводите, употребявани за произвеждане на съставни елементи за нуклеарни оръжия за руската нуклеарна стратегия. След разпадането на Съветския съюз през 1991 година оборудването стопира производството на плутоний и високообогатен уран. Сега то е главното място за предпазване и преправка на нуклеарни материали за оръжейно предопределение.
Селафийлд (Обединено кралство)
Великобритания също може да се „ похвали “ с ослепителен образец за нуклеарна злополука на своя територия. През 1957 година в Уиндскейл, цех за преправка на нуклеарни боклуци в Селафийлд, избухва пожар, а замърсяването е толкоз обстойно, че е наречено най-голямата сходна покруса, случвала се в западните страни.
През 1988 година английското държавно управление публично признава, че към 100 души умират по време на пожара вследствие на контакт с радиоактивни боклуци. Изследвания през 2007 година обаче демонстрират, че жертвите са доста повече. В същото време към 240 души развиват рак след повредата, като най-малко 100 от тях умират.
Тринити (САЩ)
Именно над Тринити избухва първата в света атомна бомба - на 16 юли 1945 година в щата Ню Мексико. Днес територията след гигантската детонация е... необикновена туристическа дестинация. През 1965 година площта на тази радиоактивна територия е повече от 20 хиляди хектара необитаем пейзаж, който е публично приет за Национален исторически монумент на Съединени американски щати.
Почти 80 години след детонацията, тук към момента се записват високи равнища на радиация. В рамките на един час може да се получи доза радиация, еквивалентна на междинна дневна доза от естествени или медицински източници.
Брегът на Сомалия (Сомалия)
Брегът на Сомалия от дълго време е бунище освен за нуклеарни и рискови боклуци. През 2009 година представител на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда (UNEP) оповестява, че приблизително европейските компании заплащат 2,50 $ за звук боклуци, изхвърлени на плажовете на Сомалия, до момента в който обезвреждането им в Европа коства 250 $ за звук.
Програмата на Организация на обединените нации за околната среда счита, че ръждясалите варели с радиоактивни боклуци, достигнали брега на Сомалия по време на цунамито през 2004 година, са изхвърлени още през 90-те години на предишния век. Има възможност до тези крайбрежия да са доплавали над 600 варела (95 392 литра) токсични и нуклеарни боклуци, което допуска идна екологична злополука.
Карачай (Русия)
Карачай е името на малко езеро в Южен Урал, ситуирано покрай завода Маяк, който е употребен от Съюз на съветските социалистически републики за произвеждане на плутоний през 40-те и 50-те години на предишния век. Опасни радиоактивни боклуци, несъответствуващи за подземно предпазване, са изхвърлени във водите на Карачай, което го прави най-радиоактивното езеро в света. През 1968 година обаче езерото пресъхва и локалният радиоактивен прахуляк е разнесен от вятъра в околните градове и села, излагайки към 400 000 души на спомагателна радиация.
В идващите години има непрекъснати опити пресъхналото езеро да се „ запълни “ с пясък и да се покрие с бетонни блокове. Работата продължава няколко десетилетия, а също и през 21-ви век. Според последните данни, от 26 ноември 2015 година дейностите публично са приключени, територията е напълно покрита със пласт бетон, а равнището на радиация е доста по-ниско.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ