Има места, които не се обясняват, а се усещат. Кръстова

Има места, които не се изясняват, а се усещат. Кръстова гора е едно от тях. Скътана в сърцето на Родопите, тя от дълго време се назовава „ българският Йерусалим “ – не тъй като наподобява на светите земи, а тъй като приютява човешката болежка по този начин, както малко други места го вършат.

Жени, минали през персонални тествания, постоянно се връщат оттова изменени – не с гръмки откровения, а с нещо безшумно, надълбоко и същинско. Говорят за сълзи, които са текли без думи. За амнистия, поискана и получена – от време на време от различен, само че най-често от самата себе си.

Кръстова гора не е просто набожен обект – тя е вътрешно леговище. Нейната сила не се постанова, не те плаши и не те кара да се покаяш. Тя просто те кани да спреш за малко. Да се вслушаш. Да положиш тежестта си на земята и да си позволиш да си лека – най-малко за ден.

Особено през септември, мястото като че ли диша по-дълбоко. Земята е наситена с страсти, с тишина, с оня необикновен въздух, който не лекува рани, само че ти припомня, че можеш да заживееш с тях по нов метод.

За дамите, които носят болежка, неустановеност или просто търсят отговори, Кръстова гора не дава обещание чудеса. Но дава нещо надалеч по-рядко – чувството, че не си сама. Че има място, където можеш да бъдеш просто човек – с всичките си недостатъци и с всичката си светлина.

И от време на време това е изцяло задоволително.