Киселчово - рай без мобилни телефони и фейсбук
Има места, които не могат да се опишат - би трябвало да се преживеят. Такова е Киселчово. Малкото родопско селце е скътано надълбоко в пазвите на Родопа планина, на 35 км югозападно от Смолян, на южен планински склон.
Да стигнеш до такава степен инцидентно не е елементарно, би трябвало да си тръгнал натам или благосклонната орис да те запрати нагоре по течението на Черешова ряка, на към два километра вдясно след пещера Ухловица, ситуирана по пътя от Смилян за с. Арда. В началото на 7-те километра от тук до селото ви примамва асфалтов път, въпреки и стеснен, който последователно губи част от настилката си - само че намалявате скоростта и имате опция да се любувате на надвисналите като тунел над вас клони на букови и смърчови дървета. Край вас се сменят поляни, дребни ниви край реката, стръмни скални скатове, след това отново дъхави поляни, чешми с дървени заслони и беседки за отдих.
Не пропускайте да завиете надясно и нагоре при последната такава беседка по пътя и след към половин километър стигате до площада на Горно Киселчово. С колите сте дотук. Нагоре продължава стеснен каменен калдъръм, лъкатушен сред накацалите от двете му страни каменни къщи и плевници. Преминавате по малко мостче и 50 метра по-нагоре се озовавате в подножието на къщите на „ Артел 13 “.
Казвате си: „ Кой вманиачен пък е измислил тази табела посред нищото? “. Но любознанието надвива и криввате по тясната пътечка към открехната дървена портичка. Така попадате на място, което не сте и подозирали, че може да съществува в селце с 12 непрекъснати поданици. Двор с външно огнище, каменна тераса и кокетна дървена веранда вляво сграбчват погледа с простотата на осъществяването си, която основава чувство за грациозност на фона на планинските върхове отсреща.
Къщите тук са в действителност една реновирана къща, преобразени и вдигнати още веднъж две помощни здания. Всичко е направено с материали и технология, обичайни за Родопите - камък, дърво, издръжливост и шир. Парапетът на верандата при трапезарията е измайсторен от плетеница от ляскови и върбови клони или „ чит “. Веднага сграбчва вниманието дребна железна масичка със столове в кокетно контрастиращо на тъмните дъски и сивия камък на стените светлосиньо.
Приближавате се, с цел да ги огледате от близко, и незабавно погледът ви се вперва в зелените върхове насреща и в искрящото синьо небе над тях. Да, дяволът е в детайлите, а тук всеки подробност ви води към чувството за мястото - като природа, като история, като традиция. Бързате да извършите фотоси с телефона си и да ги изпратите на приятелите си, с цел да споделите с тях своето изобретение - хубостта, покоя и уюта на това неизмеримо място.
И откривате другата изненада, обвързвана с него - тук никой от мобилните оператори няма покритие! Но това е и част от концепцията на Центъра за изкуства и занаяти „ Артел 13 “ - да бъде място за аналогово другарство, както ни изяснява неговата основателка писателката Мона Чобан. Място, където родителите си спомнят какво е да беседват същински с децата си - без посредничеството или разсейващия резултат на технологиите - няма чат, фейсбук, скайп, туитър. Тук можеш да останеш самичък с мислите си, да общуваш със фамилията си и да споделяш мисли, разкази и прекарвания с другите посетители. Да се разхождаш по поляните, да събираш билки и плодове, да си приготвиш сирене, да избиеш масло, или пък просто да се насладиш на храна, приготвена с артикули, създадени напълно в региона. Защото това също е част от концепцията на мястото.
Или пък да бъдеш част от някое от многочислените ателиета, които се провеждат тук - по две всеки месец. Те са най-разнообразни като тема и обсег - от правене на великденски хлябове и на извлеци от лечебни билки, през обичайната родопска кухня, та до това да се научите по какъв начин да илюстрирате детски книжки, пейзажна снимка за напреднали и ботанически фототурове и европейски типичен етикет. За ателиетата обаче би трябвало да се запишете авансово на www.artel13.com.
Любопитен факт е, че Артелът е построен като база с помощта, уменията и труда на над 60 доброволци, присъединили се на разнообразни стадии. Доброволчеството в интерес на общността е и една от дейностите на Артела.
През април тази година следва доброволческа задача за възобновяване на маркировката и възстановяване на достъпа по две туристически пътеки в покрайнината - тази до красивите Киселчовски водопади и до връх Бодуралан, където е съществувало тракийско скално светилище, потвърдено от датирани керамични фрагменти, намирани през годините при върха.
Времето незабелязано минава, до момента в който домакините ви описват за мястото, за селото, за традициите и за това какво можете да вършиме. Не сте възнамерявали оставане, само че тази мисъл от ден на ден ви блазни, изключително откакто сте разгледали стаите. Всяка от тях е с неповторим интериор, ловко съчетаващ родопската архитектура с френски старинни мебели, декоративни детайл от арт деко, ампир и барок. А книгите, оставени разполагаем на гостите в спалните, като че ли подканват „ Остани и ме прочети “. И макар че в този момент не можете, обещавате сами на себе си „ Ще дойда още веднъж, най-малко за няколко дни! ".
Това е магията на Киселчово и Артел 13 - желанието да се завръщаш тук още веднъж и още веднъж!
Да стигнеш до такава степен инцидентно не е елементарно, би трябвало да си тръгнал натам или благосклонната орис да те запрати нагоре по течението на Черешова ряка, на към два километра вдясно след пещера Ухловица, ситуирана по пътя от Смилян за с. Арда. В началото на 7-те километра от тук до селото ви примамва асфалтов път, въпреки и стеснен, който последователно губи част от настилката си - само че намалявате скоростта и имате опция да се любувате на надвисналите като тунел над вас клони на букови и смърчови дървета. Край вас се сменят поляни, дребни ниви край реката, стръмни скални скатове, след това отново дъхави поляни, чешми с дървени заслони и беседки за отдих.
Не пропускайте да завиете надясно и нагоре при последната такава беседка по пътя и след към половин километър стигате до площада на Горно Киселчово. С колите сте дотук. Нагоре продължава стеснен каменен калдъръм, лъкатушен сред накацалите от двете му страни каменни къщи и плевници. Преминавате по малко мостче и 50 метра по-нагоре се озовавате в подножието на къщите на „ Артел 13 “.
Казвате си: „ Кой вманиачен пък е измислил тази табела посред нищото? “. Но любознанието надвива и криввате по тясната пътечка към открехната дървена портичка. Така попадате на място, което не сте и подозирали, че може да съществува в селце с 12 непрекъснати поданици. Двор с външно огнище, каменна тераса и кокетна дървена веранда вляво сграбчват погледа с простотата на осъществяването си, която основава чувство за грациозност на фона на планинските върхове отсреща.
Къщите тук са в действителност една реновирана къща, преобразени и вдигнати още веднъж две помощни здания. Всичко е направено с материали и технология, обичайни за Родопите - камък, дърво, издръжливост и шир. Парапетът на верандата при трапезарията е измайсторен от плетеница от ляскови и върбови клони или „ чит “. Веднага сграбчва вниманието дребна железна масичка със столове в кокетно контрастиращо на тъмните дъски и сивия камък на стените светлосиньо.
Приближавате се, с цел да ги огледате от близко, и незабавно погледът ви се вперва в зелените върхове насреща и в искрящото синьо небе над тях. Да, дяволът е в детайлите, а тук всеки подробност ви води към чувството за мястото - като природа, като история, като традиция. Бързате да извършите фотоси с телефона си и да ги изпратите на приятелите си, с цел да споделите с тях своето изобретение - хубостта, покоя и уюта на това неизмеримо място.
И откривате другата изненада, обвързвана с него - тук никой от мобилните оператори няма покритие! Но това е и част от концепцията на Центъра за изкуства и занаяти „ Артел 13 “ - да бъде място за аналогово другарство, както ни изяснява неговата основателка писателката Мона Чобан. Място, където родителите си спомнят какво е да беседват същински с децата си - без посредничеството или разсейващия резултат на технологиите - няма чат, фейсбук, скайп, туитър. Тук можеш да останеш самичък с мислите си, да общуваш със фамилията си и да споделяш мисли, разкази и прекарвания с другите посетители. Да се разхождаш по поляните, да събираш билки и плодове, да си приготвиш сирене, да избиеш масло, или пък просто да се насладиш на храна, приготвена с артикули, създадени напълно в региона. Защото това също е част от концепцията на мястото.
Или пък да бъдеш част от някое от многочислените ателиета, които се провеждат тук - по две всеки месец. Те са най-разнообразни като тема и обсег - от правене на великденски хлябове и на извлеци от лечебни билки, през обичайната родопска кухня, та до това да се научите по какъв начин да илюстрирате детски книжки, пейзажна снимка за напреднали и ботанически фототурове и европейски типичен етикет. За ателиетата обаче би трябвало да се запишете авансово на www.artel13.com.
Любопитен факт е, че Артелът е построен като база с помощта, уменията и труда на над 60 доброволци, присъединили се на разнообразни стадии. Доброволчеството в интерес на общността е и една от дейностите на Артела.
През април тази година следва доброволческа задача за възобновяване на маркировката и възстановяване на достъпа по две туристически пътеки в покрайнината - тази до красивите Киселчовски водопади и до връх Бодуралан, където е съществувало тракийско скално светилище, потвърдено от датирани керамични фрагменти, намирани през годините при върха.
Времето незабелязано минава, до момента в който домакините ви описват за мястото, за селото, за традициите и за това какво можете да вършиме. Не сте възнамерявали оставане, само че тази мисъл от ден на ден ви блазни, изключително откакто сте разгледали стаите. Всяка от тях е с неповторим интериор, ловко съчетаващ родопската архитектура с френски старинни мебели, декоративни детайл от арт деко, ампир и барок. А книгите, оставени разполагаем на гостите в спалните, като че ли подканват „ Остани и ме прочети “. И макар че в този момент не можете, обещавате сами на себе си „ Ще дойда още веднъж, най-малко за няколко дни! ".
Това е магията на Киселчово и Артел 13 - желанието да се завръщаш тук още веднъж и още веднъж!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ