Превърнаха асансьор за майки и инвалиди в кенеф СНИМКИ
Има места, които споделят повече за едно общество от всички речи, тактики и лозунги. В Пловдив тези места все по-често са асансьорите на пешеходните подлези. Не тъй като са съвременни или добре поддържани, а тъй като са превърнати в знак на цялостната липса на образование, надзор и отговорност.
Случаят с асансьорите на подлеза до Каспела е просто следващата капка в една от дълго време преляла чаша. Стени, облепени с графити до степен, в която не проличава истинският метал. Бутони, съзнателно омазани с багра, с цел да не работят. Боклуци, фасове, миризми, които карат всеки естествен човек да се чуди дали не е влезнал в социална тоалетна от най-лош вид. А последният „ щрих “ – човешки изпражнения в средата на асансьора.
Ето поста във Фейсбук на Ivaylo Ivaylo&
Харесва ли ви? Хубаво ли е? Това е резултатът от вашите невъзпитани деца! Защо не възпитавате децата си? От много време смятах да обърна внимание на това в какъв л*йнарник се трансформират асансьорите по транспортните преходи в Пловдив, само че все се отказвах. До през днешния ден! Случая е с асансьорите на подлеза до Каспела. То не е драсканици, то не е мазане с бои върху бутоните, с цел да се запекат и да не могат да се натискат, отпадъци, боклуци, пикаене и храчене, даже някой/и ид*от пуши марихуана вътре и не се диша като влезеш, само че през днешния ден южния асансьор ме посрещна с огромно мазно и миризливо л*йно по средата!
" Полюбувайте " се на гледката:
Това към този момент не е вандализъм. Това е демонстративно пренебрежение – към хората, към града, към всевъзможни правила.
Най-удобното опрощение е да се каже „ младежка дивотия “. Но истината е по-грозна. Това не се случва поради липса на асансьори, пари или камери. Това се случва, тъй като някой не е научил децата си, че публичният запас не е кошче за боклуци. И тъй като някой различен – институциите – години наред гледат настрана.
Тези асансьори не са разкош. Те са жизненоважни за възрастни хора, родители с колички, хора с увреждания. За тях това не е „ грозна панорама “, а ежедневна преграда, оскърбление и риск за здравето.
Съоръженията са построени с обществени средства – европейски, държавни, общински. Всички ние сме платили за тях. И всички ние губим, когато те биват съсипвани за седмици, а от време на време и за дни.
Къде е общината? Къде е контролът? Къде са глобите? Колко още фотоси, постове и възмутени жители са нужни, с цел да се разбере, че без непрекъсната поддръжка, видеонаблюдение и действителни санкции, всичко ново в този град е обречено?
Това е диагноза. За възпитанието вкъщи. За безсилието на институциите. За една тиха примирителност, която разрешава градът да бъде превръщан в сметище, а след това всички да се чудим „ по какъв начин по този начин стана “.
Асансьорите в Пловдив към този момент не свързват равнища. Те свързват арогантността с безнаказаността. И в случай че това ни харесва – значи казусът е доста по-дълбок от драсканиците по стените.
Случаят с асансьорите на подлеза до Каспела е просто следващата капка в една от дълго време преляла чаша. Стени, облепени с графити до степен, в която не проличава истинският метал. Бутони, съзнателно омазани с багра, с цел да не работят. Боклуци, фасове, миризми, които карат всеки естествен човек да се чуди дали не е влезнал в социална тоалетна от най-лош вид. А последният „ щрих “ – човешки изпражнения в средата на асансьора.
Ето поста във Фейсбук на Ivaylo Ivaylo&
Харесва ли ви? Хубаво ли е? Това е резултатът от вашите невъзпитани деца! Защо не възпитавате децата си? От много време смятах да обърна внимание на това в какъв л*йнарник се трансформират асансьорите по транспортните преходи в Пловдив, само че все се отказвах. До през днешния ден! Случая е с асансьорите на подлеза до Каспела. То не е драсканици, то не е мазане с бои върху бутоните, с цел да се запекат и да не могат да се натискат, отпадъци, боклуци, пикаене и храчене, даже някой/и ид*от пуши марихуана вътре и не се диша като влезеш, само че през днешния ден южния асансьор ме посрещна с огромно мазно и миризливо л*йно по средата!
" Полюбувайте " се на гледката:
Това към този момент не е вандализъм. Това е демонстративно пренебрежение – към хората, към града, към всевъзможни правила.
Най-удобното опрощение е да се каже „ младежка дивотия “. Но истината е по-грозна. Това не се случва поради липса на асансьори, пари или камери. Това се случва, тъй като някой не е научил децата си, че публичният запас не е кошче за боклуци. И тъй като някой различен – институциите – години наред гледат настрана.
Тези асансьори не са разкош. Те са жизненоважни за възрастни хора, родители с колички, хора с увреждания. За тях това не е „ грозна панорама “, а ежедневна преграда, оскърбление и риск за здравето.
Съоръженията са построени с обществени средства – европейски, държавни, общински. Всички ние сме платили за тях. И всички ние губим, когато те биват съсипвани за седмици, а от време на време и за дни.
Къде е общината? Къде е контролът? Къде са глобите? Колко още фотоси, постове и възмутени жители са нужни, с цел да се разбере, че без непрекъсната поддръжка, видеонаблюдение и действителни санкции, всичко ново в този град е обречено?
Това е диагноза. За възпитанието вкъщи. За безсилието на институциите. За една тиха примирителност, която разрешава градът да бъде превръщан в сметище, а след това всички да се чудим „ по какъв начин по този начин стана “.
Асансьорите в Пловдив към този момент не свързват равнища. Те свързват арогантността с безнаказаността. И в случай че това ни харесва – значи казусът е доста по-дълбок от драсканиците по стените.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ