Има места, които изчезват от картата, но не и от

Има места, които изчезват от картата, само че не и от паметта на хората. Преди повече от 60 години село Доброван край Поморие остава без поданици и публично е закрито. От десетките къщи, през днешния ден е останала единствено една. Няма учебно заведение, няма улици, няма детски шум. И въпреки всичко – животът не е загаснал. Защото едно читалище, въпреки и без лична постройка, продължава да пази песните, спомените и духа на Доброван живи. История за паметта, която не разрешава едно село да бъде забравено.

По тези поляни в миналото е кипял живот. Имало е близо 60 къщи, учебно заведение с две класни стаи и хора, които отделяли от залъка си за култура. Днес от Доброван е останала единствено една необитаема къща... и спомените. Край фамозните " Скални гъби " обаче едно читалище продължава да събира хората на изчезналото село.

Кольо Николов, ръководител на НЧ " Възраждане - Доброван - 2013 година ": " Много хора си мислят, че читалището е една постройка – не. Читалището е една организация от хора, които имат вяра в една концепция и я реализират на процедура. Прославяме Ваяшкия фолклор и съответно песните на Доброван. "

Ганка Динева, група за достоверен фолклор " Калгамач ": " Всичко при нас е достоверно. Няма ни най-малкото превръщане. Втора година имаме попълнение от младежи. Имаме 4 момиченца и 4 момченца, които идват с нас. "

Сред младите попълнения в групата за достоверен фолклор на читалището е Красимир. Казва, че е роден в неверното време с горест по предишното, когато в съвсем всяка къща в Доброван е имало музикант.

Красимир Атанасов, група за достоверен фолклор " Калгамач ": " Ако не може да свири на дудук – на гайда. Ако не може да свири на гайда – с уста. Ако не може с уста – на листо. Музиканти хора. Опитвам се да усвоя свирнята за района, с цел да я подкрепям, един тип да я запазя. "

Лючка е измежду последните поданици на Доброван. Днес се връща към мястото, в което са останали детството, песните и спомените ѝ.

" Нашата къща е надолу. А тук е баба ми, дворът огромният, нагоре. "

Лючка Петрова, някогашен гражданин на селото: " Липсва ми. Много ми е хубаво през днешния ден, нищо не ме боли. Оздравях като се качих. Светло ми е, хубаво ми е. Играла съм, пяла съм. "

И макар че Доброван от дълго време го няма на картата, до момента в който има кой да пее песните му и да загатва името му с любов, селото ще продължи да живее.