5 примера за пълен матриархат
Има места, където дамите са всичко друго, само че не и слабият пол. Ето няколко образеца по света, че матриархатът не е заблуда:
Умоджа
Кенийското селце Умоджа е учредено през 1990 година от дами от племето самбуру, които по този метод изразили митинга си против фамилното и публичното принуждение. До 2006-а година към него се причислявали 50 представителки на нежния пол и към 220 деца. „ Председател на колхоза “ се явява основателката на Умоджа Ребека Лолосоли, на която принадлежат главните хрумвания за заниманията на дамите и методите за тяхното развиване и разцвет.
Жените се причисляват към Умоджа, тъй като в свето племе са били постоянно пребивани и измъчвани от мъжете си. “Накрая го напуснах, тъй като едвам вървях. ”, разкрива 40-годишна представителка на организацията.
Жителките на еманципираното село се препитават с изработката и продажбата на многоцветни мъниста, а също по този начин варят и слабоалкохолно питие, сходно на бирата.
В Умоджа има учебно заведение, където вървят освен децата, само че и необразованите възрастни обитателки. Специално за жертвите на побой се организират уроци, в които се приказва за правата на дамите, за равенството сред половете и им дават препоръки по какъв начин да предотвратяват насилието.
Мъжете се появяват в селцето като наемни служащи, които би трябвало да пасат добитъка или да правят друга тежка работа, а също по този начин се употребяват и за основаване на поколение. Порасналите юноши пък са длъжни да изоставен Умоджа при навършване на пълноправие.
Минангкабау
Възможно ли е дами да са в господстващо състояние в мюсюлмански свят? Явно да, тъй като в индонезийската етническа група минангкабау преобладаваща роля има точно дамата. Според локалната традиция земята, парцелите и имената се предават от майка на щерка. В деня на сватбата булката взима младоженеца от вкъщи му, с цел да го показа на своето семейство. След развода пък цялото имущество става благосъстоятелност на дамата, а, досещате се, при нея остават и децата.
Канябаке
Един от най-малките острови от архипелага Бижагош, ситуиран край крайбрежията на Гвинея-Бисау, Канябаке си е отстоял правото на самостоятелност от португалците и е съумял да резервира традицията наследството да се предава по майчина линия. Имената на локалните деца се избират от майките. Дори встъпването в брак не подсигурява на мъжа и най-малка власт в фамилията.
Хучитан
В Хучитан, дребен град в южната част на Мексико, който се явява един от центровете на античната просвета на сапотеките, господстват дамите. И това макар надълбоко вкорененият католицизъм в страната. Представителките на нежния пол там не са единствено поръчител на фамилната фамилия, само че са и тези при които отива цялото завещание. Жените в Хучитан вземат участие интензивно и в публичния живот – Худит Лопез, да вземем за пример, основала асоциация за бора против СПИН.
„ Страната на дамите “
На брега на езерото, разделящо на две китайските провинции Съчуан и Юнан, комфортно се е разположила „ страната на дамите “. Селата, пръснати към брега на езерото, повече от 1500 години се населяват от дребния етнос мосо. Днес, съгласно документите, в провинция Съчуан живеят към 45 хиляди души.
За тази страна споделят, че е „ последният матриархат в света “. Глава на фамилията на тази територия е дамата – в нея са всички средства, наследени от бабата към майката и от майката към най-голямата щерка. Жените живеят настрана от мъжете, влюбените двойки също са разграничени. Такъв тип брак при китайците се назовава „ цзоухун “: когато брачният партньор през нощта посещава дома на своята жена и се връща у дома преди залез слънце.
Съзряването измежду народността мосо идва на 13 години, а девойките встъпват в брак някъде на 18-20 години. За разлика от другите китайски групи, мосо могат да имат по 3 деца без да заплащат налози. От 1990 година насам „ страната на дамите “ се трансформира в известна туристическа забележителност.
