Истината за гладиаторите и палците
Има малко жестове толкоз известни, колкото палец нагоре. Но за какво този на пръв взор безопасен жест е толкоз публикуван, по какъв начин получава смисъла си „ всичко е наред “ в толкоз доста култури и от кое място идва?
Най-често цитираният генезис е, че идва от римляните и гладиаторските игри – палец нагоре значи, че гладиаторът ще живее, а палец надолу значи, че ще почине. Това обаче не е правилно. Макар че е истина, че в дните на гладиаторски пердах в Колизеума и в по-ранния (и доста по-голям) Циркус Максимус, публиката може да реши ориста на гладиатора с елементарен жест на ръката, това има малко общо със за какво този жест значи това, което значи през днешния ден.
Циркус Максимус
Процесът на решение на ориста на един гладиатор, в който публиката гласоподава живота му, е прочут като „ Pollice verso “, латински термин, който жестоко се превежда като „ извърнат палец “. Какво по-точно значи, не се знае и няма оживели до ден сегашен доказателства, които да го разказват с детайлности. Затова и не можем да кажем сигурно на коя страна е трябвало да бъде ориентиран палецът, в случай че публиката желае да гладиатора да умре/живее, или хората просто са могли да размахват палци на инцидентен принцип и по този начин да показват желанията си.
Pollice verso
Причините за това, твърди се, са две: първо, по този начин решението на тълпата е по-лесно да се разбере, защото е по-лесно да се разграничи сред обърнати палци и свидлив пестник. И второ, самият жест се смятат значително за алегоричен за това, което подтиква – изваден палец показва желанието на публиката победилият гладиатор да извади меча си и да намушка победения гладиатор, а спретнат палец символизира, че желанието на публиката е гладиатора да остави меча си спретнат в ножницата. Ето за какво се счита, че „ знакът с палец “ може да е просто размахване на палец във въздуха, може би с „ пробождащо “ придвижване, а не държането му в избрана посока.
Този факт обаче значително не се визира в поп културата, изключително в другояче приятния филм от 2000 година „ Gladiator “, в който Хоакин Финикс демонстрира на надвит гладиатор палец надолу, с което изрича желае той да бъде погубен. Според режисьора Ридли Скот тази сцена е била въодушевена от картина от 1872 година, наречена „ Pollice Verso “. Картината (на фотографията по-горе) изобразява триумфален гладиатор, застанал над безжизненото тяло на съперника си, до момента в който тълпата крещи и демонстрира цунами от обърнати надолу палци. Скот споделя за картината: „ Тя ми сподели Римската империя в цялата й популярност и нечестие. В този миг знаех, че съм й почитател. “
Именно тази съответна картина историците означават като катализатор на неправилната визия на понятието pollice verso. Това, което прави този факт толкоз неочакван е, че художникът зад творбата, Жан-Леон Жером, е извънредно почитан исторически художник, който е бил прочут в целия свят със своите „ археологически точни исторически картини “. Жером е именуван „ академик класицист “ и е правил задълбочени изследвания на своите творби, преди още да сложи четка на платно. Например, с „ Pollice Verso “ Жером учи същински елементи от гладиаторски брони, останали от руините на Помпей, с цел да наподобяват гладиаторите на неговите картини достоверни. Прословутото внимание на Жером към детайлите евентуално е повода, заради която интерпретацията му на „ Police Verso “ е толкоз необятно призната от учените за истинна и за какво е публикувана толкоз доста, даже откакто се потвърждава, че е неверна.
Що се отнася до това какво споделят историците от тази ера, интерпретациите варират – палци нагоре значи гибел, палци надолу значи живот, противоположното, прикрит палец в пестник значи живот, палец надолу значи гибел и всички останали разновидности, в случай че изобщо има други. Защо Жером е решил да нарисува картината си по този начин не се знае, а също и какво е желал да съобщи като предпочитание на публиката. Хората най-вече тълкували картината по този метод (и към момента го правят), само че в реалност няма доказателства какво изобщо е желал Жером.
Шофьор на камион
И по този начин, щом през днешния ден към този момент знаем, че римляните не са виновни за генезис на жеста – тогава кой е? Това не се знае тъкмо, само че имаме няколко догадки. Трябва да споменем обаче, че смисъла, с което знаем жеста през днешния ден, в действителност се появява много скоро, макар че хората размахват палеци от стотици години, влагайки в това най-разнообразни смисли.
От информацията, която имаме, можем да създадем няколко теории за произхода на жестовете с палец. Според лингвистичния антрополог Джоел Шерцер от Тексаския университет, жестът предхожда римляните. Той споделя за европейците по това време: „ Дихотомията на смисъла нагоре да значи „ позитивно “, а надолу да значи „ негативно “ прониква в езиковите и жестовите системи на Европа… Жестът с палеца най-вероятно произлиза от този контрастност. “
Обядът
Можем да забележим жеста в картини като тази от 1617 година на испанския художник Диего Веласкес, носеща името „ Обядът “. Значението на жеста и в този случай също е свободно за интерпретация.
Съществува и една много по-спекулативна доктрина, която е малко по-конкретна; една от по-убедителните теории за произхода на актуалния смисъл на палците. Тя идва от творбата на Дезмънд Морис от 1979 година, „ Gestures: Their Origins and Distribution “. Там създателят написа, че смисъла произлиза от бит, публикуван през средновековните времена, в който хората, които подписват договорка, вместо да се ръкуват, си облизват палците и ги притискат един към различен, както по-невъзпитаните от нас биха създали, когато се хващат на бас. Така се допуска, че с течение на времето този фасон се свежда до просто повдигане на палец във въздуха (без той да се облизва) като знак и знак на единодушие и утвърждение.
Какъвто и да е казусът, най-малко знаем по какъв начин днешното му значение става толкоз необятно разпространявано. Прехвърляме се към доста по-скорошен миг в историята на човечеството – Втората международна война. По време на ВСВ жестът с палеца нагоре се употребява необятно от американските водачи като елементарен метод да осведомят на сътрудниците си, че са създали всички инспекции и са подготвени за политане.
Твърди се, че те са налучили това от китайците. И по-конкретно – бригадата Летящия тигър, формирана от американски водачи, основана в Китай, на пръв взор е първата (или най-малко измежду първите), за която се знае, че употребява жеста, най-малко що се отнася до фотографските материали от това време. За китайците тогава жестът значи „ номер едно “ и „ хубава работа “ според от подтекста. (Защо това е по този начин, не се знае.)
От тук нещата стават доста по-ясни. Това значение „ готово “ скоро се трансформира в елементарен, изчерпателен метод да се каже, че всичко е наред в обстановки, когато словесни сигнали не са вероятни или целесъобразни. Той е признат и от останалите американски военни, които не престават да употребяват необятно жеста по време на многочислените си акции в цяла Европа и изобщо в целия свят. По този метод знакът се взима и от локалните поданици и бойци от други армии.
Оттам признакът краткотрайно понижа ненапълно известността си, през 60-те години, само че по-късно прави мощно завръщане с помощта на Холивуд.
