Откраднато детство
Има ли връзка сред увличащите се случаи на деца със синдром на хиперактивност и недостиг на вниманието и изпращането на децата на учебно заведение на все по-ранна възраст?
Всеки родител знае какъв брой огромна разлика може да настъпи в развиването и зрелостта на едно малко дете в продължение на една година. Едногодишното дете едвам върви, до момента в който двугодишнототича радостно към вас. Четиригодишното дете непрекъснато се движи, постоянно си показва нещо, непрекъснато пита за какво, до момента в който петгодишното дете може да стартира да седи и да слуша за по-дълги шпации от време.
Завишени упования, които не дават отговор на човешкото държание
Децата са си все същите, само че нашите упования към тяхното държание са се трансформирали. Само за едно потомство децата започнаха да вървят на учебно заведение от все по-ранна и по-ранна възраст и прекарват повече време в учебно заведение от по всяко време било в предишното. От тях от ден на ден се изисква да учат академично наличие на ранна възраст, което може да не подхожда на типичните за възрастта им качества.
През 1998 година 31% от учителите са очаквали от децата, че би трябвало да се научат да четат в детската градина. През 2010 година 80% от учителите са очаквали това. Сега се чака от децата да стартират да четат в детската градина и да четат безпрепятствено скоро по-късно, макар данните, които демонстрират, че форсирането на децата да придобият ранна просветеност може да нанесе повече вреди, в сравнение с изгоди. В своя отчет „ Четене в детската градина: малко изгоди огромни загуби “ професорът по педагогика Нанси Карлсон-Пейдж и нейните сътрудници предизвестяват за рисковете на ранното образование по четене. Те пишат: “Когато децата имат просветителни прекарвания, които не са съобразени с равнището на тяхното развиване, или с техните обучителни потребности и просвета, това може да докара до огромна щета, в това число да сътвори в тях възприятие на некомпетентност, тревога и комплициране. “
Пренасяне на казуса от хубавичко върху болната глава
Вместо да признаем, че казусът е в учебното заведение, ние упрекваме децата. Днес постоянно се раздават диагнози „ закъснение по четене “ и се предписват всякакви интервенции на деца, които не четат към случайно наложена възраст, с цел да им се помогне да настигнат групата. Всички възпитаници би трябвало да имат идентични умения в учебно заведение. Ако не слушат учителя, в случай че прекарват прекалено много време унесени във мечти, или се въртят на местата си, дребните деца постоянно биват диагностицирани със синдрома на хиперактивност и недостиг на вниманието (СХДВ) и прекомерно постоянно биват дрогирани със мощни психотропни медикаменти.
Центърът за надзор и предварителна защита на болесттите на Съединени американски щати рапортува, че почти 11% от децата сред четири и седем години са били диагностицирани със СХДВ, и че този брой се е нараснал с 42% от 2003-2004 до 2011-2012 година, като на болшинството от диагностицираните деца е предписано медикаментозно лекуване. Може би още по-тревожен факт е, че една трета от тези диагнози се случват при деца под шестгодишна възраст.
Децата, които стартират учебно заведение в ранна възраст, са изложени на по-голям риск да получат диагнозата СХДВ, в сравнение с по-големите деца.
Не би трябвало да се изненадваме, че доста от дребните деца не се оправят, когато ги слагаме в изкуствена образователна среда, отделени от тяхното семейство за продължителни интервали от време, и когато чакаме от тях да работят със стандартизирана образователна стратегия, където напредъкът се мери с проби. Новите открития на откривателите от Медицинския лицей към Харвард удостоверяват, че виновността за неуспеха не е в децата, а в това, че ги пращаме прекомерно рано в учебно заведение. Тези откриватели откриват, че деца, които стартират учебно заведение в ранна възраст, са изложени на максимален риск да бъдат диагностицирани със СХДВ. Всъщност в тези от обхванатите в изследването щати, където децата стартират учебно заведение, в случай че са навършили наложителната учебна възраст към 1 септември настоящата година, учениците, са изложени на 30% по-голям риск да бъдат диагностицирани със СХДВ, в сравнение с по-големите единствено с няколко месеца техни връстници.
Тимъти Лейтън, ръководителят на това изследване в Харвард, стига до следното умозаключение: „ Нашите открития сочат, че съществува вероятността огромен брой деца да бъдат погрешно диагностицирани със СХДВ и погрешно медикаментозно лекувани, поради това, че се оказват релативно незрели спрямо по-големите си съученици през ранните години на началното обучение. “
Това не би трябвало да ни изненадва
Родителите нямат потребност да чуят от харвардски учени, че едно дете, което одеве е навършилопет години, се разграничава много в развиването си от дете, което скоро ще навърши шест години. Вместо това те би трябвало да могат да оспорят претекстовете и мандатите на държавното обучение и да са свободни да не пуснат децата си на учебно заведение в постановената от страната възраст. За родителите може да стане все по-трудно да отсрочат записването на детето на учебно заведение или изобщо да не го запишат в държавна стратегия поради все по-масовото въвеждане на държавни стратегии за всеобщо предучилищно образование. Айова, да вземем за пример, неотдавна снижи наложителната възраст, на която децата да стартират учебно заведение, на 4 години, като задължи децата да бъдат записани в държавна предучилищна стратегия.
Общинските управляващи в Ню Йорк разшириха програмата за всеобщо предучилищно обучение, тъй че да обхване всички тригодишни деца в града. Тази мярка ще бъде последвана от въвеждането на закони за наложително образование на децата в предучилищна възраст? Дирекцията по обучение на Ню Йорк разгласява в понеделник отчет, в който се предлага „ система за ранна грижа и обучение на всички деца от раждането до петата им година “, която дава още повече власт на държавните служители да дефинират образованието и развиването на детето през ранните му години.
Колкото по-строго открито става учебното образование и колкото повече време от детството гълтам то, толкоз по-голяма щета нанася на децата. Много от тях не могат да отговорят на нереалистичните университетски и поведенчески упования в толкоз ранна възраст, получават диагноза и биват тъпкани с медикаменти за закъснение в развиването си, което постоянно съществуват единствено в учебен подтекст. Родителите би трябвало да се съпротивят на тази тревожна наклонност като задържат децата си по-дълго време при себе си, или като изцяло откажат да ги пуснат в учебна стратегия, учредена върху насила.
Превод: Радослава Петкова
Инфо: www.homeschoolingbg.com
