Трябва ли общините Родопи и Марица да преминат към...
Има ли смисъл от съществуването на двете изкуствено основани преди 30 година общини край Пловдив - " Родопи " и " Марица "? Трябва ли те да се причислят към регионалния град, са все въпроси, които постоянно си задават както жителите на селата, по този начин и пловдивчани.
И двете хипотези имат своите последователи. Те показват разнообразни причини, свързани с развиването на дребните обитаеми места.
Безспорно Пловдив е в тясна риза и незабавно се нуждае от увеличение на територията си, с цел да продължи да се развива. А двете прилежащи общини все по-трудно съумяват да задоволят потребностите на жителите от добра инфраструктура, превоз и други обикновени улеснения за естествен живот.
Почти не минава месец, в който Общинският съвет на Пловдив да не гласоподава отпущането на средства за ремонт на пътища, слагане на осветяване. Така се оказва, че от ден на ден отговорности за жителите в селата на " Родопи " и " Марица " на процедура се заплащат с парите на пловдивчани. А околните до града села замязват на новата " спалня " на Пловдив. Жителите от тях работят в огромния град, водят децата си на учебно заведение в него, посещават лечебни заведения и здравни центрове тук. Нещо повече, даже административните центрове на дребните общини се намират в супер центъра на Пловдив и за ваденето на документи или разрешаването на даден проблем би трябвало да пътуват до Пловдив, с цел да се срещнат с администрацията.
Така огромна част от последователите на присъединението на двете дребни общини към Пловдив питат: След като една община не може да задоволи базовите потребности на своите поданици, какъв е смисълът от нейното битие?
Евентуалното прекосяване на общините " Марица " и " Родопи " към Пловдив може да стане единствено след референдум, с решение на общинските препоръки и със единодушието на обществеността. Опит в тази посока имаше и той бе за отделянето на Ягодово от община " Родопи " и присъединението му към Пловдив, който приключи с крушение през 2012 година
От 2800 души с право на глас до урните отидоха единствено 705 индивида. От тях 612 гласоподаваха „ за ” присъединението на селото към Пловдив. 68 - " срещу ", а 27 бюлетини се оказаха невалидни.
Селото можеше да стане част от Пловдив, в случай че бяха дали своят вот 1364 души, колкото са излезли до урните на последните избори. От тях трябваше 683 да пуснат глас „ за ”. Референдумът се оказа недействителен, защото не бяха достигнати нужните 50% плюс 1.
През 2009 година пък с 20 гласа „ за " и двама „ въздържали " се общинските съветници от община " Марица " одобриха декларация против закриването <210> и прекосяването на селищата от нея към Пловдив, когато още веднъж се заприказва, че двете общини са изкуствено основани, че нямат потенциала да обезпечат добър живот на жителите си.
От години разнообразни управленци, на които това статукво беше угодно, използваха опасенията на хората и всяваха боязън при възможното прекосяване на двете дребни общини към Пловдив. Най-често ги плашеха с голямо увеличение на налозите, надменно отношение на огромния град към дребното село.
Най-често употребяваният претекст срещу присъединението бе, че жителите на някогашните села ще заплащат по-високи налози в градската хазна, само че нищо няма да схванат от това, защото парите им ще отиват за ремонт на улици в централните елементи, а покрайнините ще чакат. Дежурният образец за това бяха кварталите " Прослав " и " Коматево ".
И не на последно място се спекулираше с претекстовете за кандидатстването на дребните общини за еврофинансиране за построяването на канализации или други придобивки, с които дребните обитаеми места да бъдат облагородени. Времето обаче сподели, че изискванията за кандидатстване бяха изменени и доста от селата останаха без опция за това поради незадоволителния брой поданици. Дори се заприказва за уедряване на общини, с цел да може те да получат право за кандидатстване при възникването на благоприятни условия за ново еврофинансиране.
Дилемата за независимото бъдеще на двете общини или присъединението им към Пловдив ще е едно от най-сериозните провокации пред тримата нови кметове, които поемат властта след месните избори в края на месеца.
И двете хипотези имат своите последователи. Те показват разнообразни причини, свързани с развиването на дребните обитаеми места.
Безспорно Пловдив е в тясна риза и незабавно се нуждае от увеличение на територията си, с цел да продължи да се развива. А двете прилежащи общини все по-трудно съумяват да задоволят потребностите на жителите от добра инфраструктура, превоз и други обикновени улеснения за естествен живот.
Почти не минава месец, в който Общинският съвет на Пловдив да не гласоподава отпущането на средства за ремонт на пътища, слагане на осветяване. Така се оказва, че от ден на ден отговорности за жителите в селата на " Родопи " и " Марица " на процедура се заплащат с парите на пловдивчани. А околните до града села замязват на новата " спалня " на Пловдив. Жителите от тях работят в огромния град, водят децата си на учебно заведение в него, посещават лечебни заведения и здравни центрове тук. Нещо повече, даже административните центрове на дребните общини се намират в супер центъра на Пловдив и за ваденето на документи или разрешаването на даден проблем би трябвало да пътуват до Пловдив, с цел да се срещнат с администрацията.
Така огромна част от последователите на присъединението на двете дребни общини към Пловдив питат: След като една община не може да задоволи базовите потребности на своите поданици, какъв е смисълът от нейното битие?
Евентуалното прекосяване на общините " Марица " и " Родопи " към Пловдив може да стане единствено след референдум, с решение на общинските препоръки и със единодушието на обществеността. Опит в тази посока имаше и той бе за отделянето на Ягодово от община " Родопи " и присъединението му към Пловдив, който приключи с крушение през 2012 година
От 2800 души с право на глас до урните отидоха единствено 705 индивида. От тях 612 гласоподаваха „ за ” присъединението на селото към Пловдив. 68 - " срещу ", а 27 бюлетини се оказаха невалидни.
Селото можеше да стане част от Пловдив, в случай че бяха дали своят вот 1364 души, колкото са излезли до урните на последните избори. От тях трябваше 683 да пуснат глас „ за ”. Референдумът се оказа недействителен, защото не бяха достигнати нужните 50% плюс 1.
През 2009 година пък с 20 гласа „ за " и двама „ въздържали " се общинските съветници от община " Марица " одобриха декларация против закриването <210> и прекосяването на селищата от нея към Пловдив, когато още веднъж се заприказва, че двете общини са изкуствено основани, че нямат потенциала да обезпечат добър живот на жителите си.
От години разнообразни управленци, на които това статукво беше угодно, използваха опасенията на хората и всяваха боязън при възможното прекосяване на двете дребни общини към Пловдив. Най-често ги плашеха с голямо увеличение на налозите, надменно отношение на огромния град към дребното село.
Най-често употребяваният претекст срещу присъединението бе, че жителите на някогашните села ще заплащат по-високи налози в градската хазна, само че нищо няма да схванат от това, защото парите им ще отиват за ремонт на улици в централните елементи, а покрайнините ще чакат. Дежурният образец за това бяха кварталите " Прослав " и " Коматево ".
И не на последно място се спекулираше с претекстовете за кандидатстването на дребните общини за еврофинансиране за построяването на канализации или други придобивки, с които дребните обитаеми места да бъдат облагородени. Времето обаче сподели, че изискванията за кандидатстване бяха изменени и доста от селата останаха без опция за това поради незадоволителния брой поданици. Дори се заприказва за уедряване на общини, с цел да може те да получат право за кандидатстване при възникването на благоприятни условия за ново еврофинансиране.
Дилемата за независимото бъдеще на двете общини или присъединението им към Пловдив ще е едно от най-сериозните провокации пред тримата нови кметове, които поемат властта след месните избори в края на месеца.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ