Има ли шанс за четворна коалиция начело на България? Такова

Има ли късмет за четворна коалиция отпред на България? Такова ръководство е допустимо да се случи. Ето по какъв начин:

Минути преди началото на първото съвещание на 51-ия парламент Бойко Борисов предложи управническа формула за четворна коалиция: ГЕРБ-ПП-ДБ-БСП-ИТН. Така той изключи ДПС-Ново начало, като продължи линията си “няма положително Движение за права и свободи ”, елиминирайки паритетно и АПС на Доган. И очебийно почтително изключвайки “Възраждане ” – с “външнополитическия ” мотив “ние сме от разнообразни политически фамилии ”, а не тъй като ГЕРБ, и без участието си в ЕНП, има идеологическа несъответственост с партията на Костадин Костадинов. Борисов съобщи и подготвеност да одобри санитарния кордон на ПП-ДБ към Делян Пеевски, подкрепян в разнообразни разновидности и от други парламентарни партии, само че единствено като част от съдружно съглашение за ръководство, отпред на което е самият той като министър председател. А това беше второто изискване след кордона за държавно управление – и трите му евентуални колегата от дълго време споделиха, че не го искат за министър-председател.
Играе ли Борисов двойна игра
Разбираемо е евентуалните сътрудници да подозират, че Пеевски може да е подмолен фактор зад възможното четворно ръководство или че ще е единствено краткотрайно отвън схемата (усложняващ обстановката е и въпросът дали за всички тях, изключително за настоящето Българска социалистическа партия, Пеевски е в действителност нежелан). Недоверието се подклажда в допълнение от отхвърли на Бойко Борисов да договаря поддръжка за парламентарен ръководител – ПП-ДБ упорстваха за антикорупционни задължения преди този избор. Добавят се и подозрения, че Борисов желае да тласне сякаш евентуалните си управнически сътрудници към друго болшинство, което е освен анти-Пеевски, само че и анти-ГЕРБ, като си изберат различен парламентарен ръководител, с което в действителност да го освободят от тегобата да не е с Пеевски.

И като че ли част от сътрудниците съперници фактически имат такава настройка. ПП-ДБ изненадващо, въпреки и официално годно (след като Борисов не потърси обвързваща поддръжка за съвещания за собствен председател), издигнаха лична кандидатура за началник на Народното събрание в лицето на Андрей Цеков, който на всичко отгоре на балотажа получи същите гласове като претендента на ГЕРБ Рая Назарян. Процедурата завърши безуспешно и на дневен ред още веднъж е разновидността “Вежди Рашидов ” – този път със настоящия най-възрастен народен представител Силви Кирилов от Има Такъв Народ. А може и да се опитва още веднъж с неуспешен претендент от дребните обединения – като Наталия Киселова от Българска социалистическа партия. Така или другояче контракозът на ПП-ДБ “парламентарен ръководител ” е занулен – той към този момент не е в пасивите на ГЕРБ, тъй като Борисов изгърмя Назарян като халосен патрон, без да заплати властови вересии за избирането ѝ, с изключение на унижението на цялостната изолираност с неуспеха ѝ.
Играят ли ПП-ДБ двойна игра
Ако тактиката на Борисов е да подбутне сътрудниците съперници към различно болшинство, с цел да се освободи от бремето да не може да ръководи нито без Пеевски, нито в кабинет на малцинството с Пеевски на шията, то тактиката на ПП-ДБ също не наподобява да е единствено “свободни от Пеевски ”. Немалка част от гласоподавателите на ПП-ДБ (без да е открито посредством социологически изследвания каква тъкмо част от стопилия им се електорат) не поддържат сглобка освен с Пеевски, само че и с Борисов. Затова изискването на ПП-ДБ Борисов да се освободи от Пеевски залага и на предстоящата неспособност това да се случи.

Това обаче тласка към друга неспособност – за колаборация с “Възраждане ”, без която друго болшинство отвън ГЕРБ-ДПС-Ново начало е математически немислимо. Още повече, че водачът ѝ Костадинов към този момент не приказва, че за партията му само допустимо е ръководство на “Възраждане ”, а с присъединяване на “Възраждане ”. И тъй като гласоподавателите на ПП-ДБ и такава колаборация не биха приели (вероятно даже още по-яростно, в сравнение с коалиция с ГЕРБ), то разновидността за различно анти-ГЕРБ-Пеевски болшинство ще е подобен, че да не излъчи ръководство.
Възможно ли е неуправленско болшинство с “Възраждане ”
Тоест, това би било болшинство в парламент, който да работи известно време, приемайки антикорупционни закони и решения, в това число блокирайки избора на Борислав Сарафов за основен прокурор, при продължаващ да работи длъжностен кабинет – сегашния и новия, след изчерпването на парламентарната рулетка.

Подобно неуправленско болшинство ще бъде мощно атакувано от партия ГЕРБ, която ще откри в него идеалното опрощение за следващия си неуспех – да печели избори и да не ръководи. А крайният резултат още веднъж ще са предварителни избори, на които след надиграването може да има само по-малко губещ от двете страни, а единственият печеливш да е нова политическа опция, която да преформатира цялата политическа картина.
Може ли всички да завоюват с четворната коалиция
Затова е надалеч по-разумно двете страни да преодолеят иначе основателните си дълбоки недоверия и взаимни съмнения в лицемерна игра, целяща бягство от политическа отговорност за постоянно ръководство. И да потърсят, всяка за себе си, гаранции за взаимно ръководство таман в слабостта на колегата конкурент.

Фактът, че ДПС-Ново начало е в цялостна изолираност, а ГЕРБ предложи формула за ръководство, дава минимални гаранции на ПП-ДБ и сътрудници (които дружно имат повече депутати от ГЕРБ), че ръководство без тежки зависимости от Пеевски най-малко на старта е допустимо. Перспективата ПП-ДБ да се окаже провинен за нови предварителни избори – и то след неуправленска коалиция с “Възраждане ”, пък дава гаранции на ГЕРБ, че довчерашните му сътрудници нямат различен потребен ход, с изключение на отново да са такива. Остава в съдружното съглашение Борисов да удовлетвори основна част от настояванията на ПП-ДБ за антикорупционна стратегия и да отстъпи премиерското място. Тогава предходното искане на ПП-ДБ за взаимно допустим министър председател е разумно да се сведе до допустим за тях претендент на ГЕРБ, тъй като надали първата политическа мощ може да направи по-голяма отстъпка, без това да наподобява като изменничество към гласоподавателите ѝ.

Така спечелилият на изборите ще запише актив като отговорно отстъпващия, само че в рационални граници, в името на страната, а вторият и останалите ще завоюват актив на обединения, които са отвоювали опцията да реализират програмните си цели, без да пращат страната още веднъж на избори, на които така и така няма на какво изключително да се надяват.

Източник: Дойче веле/Веселин Стойнев