Президентски избори в Румъния: Мисията възможна за Никушор Дан
Има ли късмет класиралият се на второ място претендент за президент на Румъния Никушор Дан да преобърне резултата и да завоюва на втория тур на 18 май?
Този въпрос занимава медии и анализатори в Румъния през последните дни след безапелационната победа на първия кръг на 4 май на претендента на националистическата партия „ Алианс за обединяване на румънците “ (Alianța pentru Unirea Românilor – AUR, на румънски език „ злато “) Джордже Симион с съвсем 41 % от гласовете.
Настоящият кмет на Букурещ Никушор Дан, който се кандидатира като самостоятелен, получи близо 21 % на първия тур. Разликата сред двамата е тъкмо 1 882 994 гласа.
Джордже Симион реализира цялостна доминация в страната и максимален брой гласове в чужбина. Той излезе победител в минимум 35 окръга от общо 41 и получи най-вече гласове и измежду румънците, живеещи в Европа, в това число в Русия.
Никушор Дан се наложи единствено в окръзите Букурещ и Клуж и бе пожеланият претендент от румънците, живеещи в Северна Америка, Южна Америка, Азия и Австралия.
На равнище селища Джордже Симион излезе победител в над 2700 обитаеми места, в огромна част от които с над 60 % от гласовете, до момента в който Никушор Дан завоюва единствено в 33 обитаеми места, най-вече градски зони, заключи осведомителният уебсайт Хотнюз, като се базира на публични данни на Постоянния избирателен орган.
„ Резултатите от първия тур не дават никакъв късмет на Никушор Дан, в случай че няма доста повишаване на изборната интензивност “, разяснява след вота на 4 май преподавателят по политически науки Александру Гуси пред осведомителния уебсайт Спотмедия.
Избирателната интензивност на първия тур бе 53,21 %. В страната гласоподаваха 8 598 611 гласоподаватели, или 47,8 %, а в чужбина – 973 129 гласоподаватели, демонстрираха данните на Постоянния избирателен орган.
Общият брой гласоподаватели в Румъния е 17 988 218 души, а в чужбина – 1 016 327 души, осведоми Постоянният избирателен орган преди втория тур.
През последните дни румънски медии и анализатори вършат калкулации дали класиралият се на второ място претендент има шансове да навакса разликата.
СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АНКЕТИ
Проучване на организация „ АтласИнтел “, извършено за уеб страницата ХотНюз сред 9 и 12 май, сподели изравнени сили сред двамата кандидати за президентския пост пет дни преди балотажа.
И двамата претенденти биха получили по 48,2 % от гласовете на гласоподавателите, демонстрираха данните на “АтласИнтел ”, оповестени през вчерашния ден.
Проучването сподели още, че огромна част от гласовете на претендентите, взели участие в първия тур, биха се насочили към Никушор Дан. Това е годно за 91,7 % от последователите на Крин Антонеску, 96,7 % от тези на Ласкони, 69,3 % от гласоподавателите на Виктор Понта.
Резултатите от друго изследване – на института КУРС, пък демонстрираха преднина за Джордже Симион. Според анкетата на КУРС, осъществена в интервала 8-11 май, Симион би получил 52 % от гласовете, а Никушор Дан – 48 на 100.
В това изследване гласовете на последователите на претендентите, които не доближиха до втори тур, още веднъж се насочват най-вече към Никушор Дан. Това е годно за 96 % от гласоподавателите на Крин Антонеску, 77 % от тези на Елена Ласкони, и 50 % от тези на Виктор Понта.
ПОДКРЕПА ОТ ПАРТИИ И ПОЛИТИЦИ
Кандидатите, които не доближиха до балотажа, не дадоха ясна поддръжка за нито един от двамата кандидати, останали в конкуренцията за президентския замък Котрочени.
Елена Ласкони, която получи 2,68 % или 252 721 гласа на първия тур и подаде оставка като водач на „ Съюз за избавление на Румъния “ поради този резултат, написа в няколко изявления във Facebook, че Румъния би трябвало да остане на европейския път. Позицията й може да бъде възприета като завоалирана поддръжка за Никушор Дан.
Крин Антонеску, който е някогашен водач на идеологически близката до Никушор Дан Национално-либерална партия и получи 20,07 % или 1 892 930 гласа, съобщи ясно, че няма да поддържа Никушор Дан на втория тур. В същото време Антонеску не е оповестил поддръжка и за другия претендент.
Виктор Понта, който напусна Социалдемократическата партия, с цел да се кандидатира като самостоятелен, към момента не е оповестил кого ще поддържа на втория тур. Понта завоюва на първия тур 13,05 % или 1 230 164 гласа.
Национално-либералната партия застана зад кмета на Букурещ, а същото направи и партия Демократичен съюз на унгарците в Румъния.
Социалдемократическата партия разгласи, че няма да поддържа обществено нито един от претендентите. След неуспеха на общия претендент на ръководещата коалиция в лицето на Крин Антонеску, Социалдемократическата партия излезе от ръководството, а министър председателят Марчел Чолаку подаде оставка.
Като изхождат от резултата на политическите партии, реализиран на последните парламентарни избори на 1 декември м.г., румънските медии показват, че Никушор Дан и Джордже Симион са с изравнени сили.
Дан е подсилен публично от „ Съюз за избавление на Румъния “, Национално-либералната партия и Демократичен съюз на унгарците в Румъния, а Джордже Симион може да разчита на поддръжката на личната си партия AUR, на Партия на младежите и вероятно на SOS Румъния, защото е в обтегнати връзки с лидерката на тази партия Диана Шошоака.
Социалдемократическата партия (СДП) е тази, която може да наклони везните в интерес на някой от двамата претенденти, уточни в разбор телевизия Антена 1.
В най-голямата политическа мощ в Румъния обаче постоянно са съществували мощни националистически течения, които могат да се проявят в този момент в поддръжка за претендента на националистите Джордже Симион, означиха анализатори.
ПОСЛАНИЯ ОТ ЧУЖБИНА
Партията на европейските социалисти (ПЕС) и групата на Социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент подсетиха през вчерашния ден на румънската Социалдемократическа партия, че нейните членове и поддръжници постоянно са били измежду бранителите на демокрацията и европейските полезности.
В взаимно прессъобщение водачът на ПЕС Стефан Льовен и водачът на групата на С&Д в Екологичен потенциал Ираче Гарсия се оповестиха изрично против национализма, популизма и крайнодесния екстремизъм и показаха убеденост, че „ партията членка - Социалдемократическата партия (СДП), нейните членове и симпатизанти, ще покажат деен ангажимент към проевропейската опция ".
Седем някогашни посланици на Съединени американски щати в Румъния също взеха решение да изпратят обръщение до румънците преди втория тур на изборите. Алфред Моузес, Джеймс Розапепе, Майкъл Гест, Никълъс Таубман, Марк Гитенщайн, Ханс Клем и Адриан Цукерман показаха съветския президент Владимир Путин и неговите съдружници като съдбовна опасност за сигурността, свободата и просперитета на Румъния, Европа и Америка.
" Румънците са изправени пред явен исторически избор: съветско владичество или лично бъдеще като съдружник на Америка в НАТО. Путин или Америка ", показаха някогашните посланици, които включват както републиканци, по този начин и демократи.
Те насочиха посланието не като публични представители на държавното управление на Съединени американски щати, а като американски жители, които са посветили години от живота и репутацията си да оказват помощ на американците и румънците да се поддържат взаимно.
В изявление за телевизия Диджи 24 Адриан Цукерман, който е роден в Румъния, съобщи, че „ в случай че стане президент, Джордже Симион ще тласне страната към ръба на Европейския съюз и НАТО “. Цукерман разяснява, че въпреки водачът на AUR да носи шапка със слогана на американския президент Доналд Тръмп (MAGA -Make America Great Again - бел.ред.), в реалност има „ афинитет към Москва “.
Друг някогашен американски дипломат в Букурещ - Марк Гитенщайн, разяснява, че румънците към този момент са прекарали 40 години като съветска колония по времето на Николае Чаушеску и към този момент нямат потребност от това.
Бившият международен първенец по шах Гари Каспаров, който е критик на Кремъл, също разяснява залога на втория тур.
Ако Румъния е ръководена от екстремист, тогава действителният риск е страната да се причисли към страните парии, съобщи Каспаров в изявление за уеб страницата Информат (Informat.ro).
КАКВО ПОКАЗВАТ МИНАЛИ ИЗБОРИ?
Историята на президентските избори в Румъния дава няколко образеца за катурване на обстановката на втория кръг от изборите.
През 2004 година Траян Бъсеску влезе на втори тур с 33,92 % от гласовете, а Адриан Нъстасе имаше 40,97 на 100. Въпреки това Бъсеску завоюва с 51,23 % на втория тур, напомня в. „ Адевърул “.
През 2014 година Клаус Йоханис бе в сходна обстановка – с 30,38 % на първи тур против 40,44 на 100 за Виктор Понта. На втория кръг Йоханис завоюва и стана президент на Румъния.
Контекстът, в който се създават президентските избори тази година обаче е друг, отбелязва „ Адевърул “ и напомня, че в горепосочените образци е ставало дума за претенденти на Социалдемократическата партия и настоящи министър-председатели, които са били свързвани с ръководството, а техните противници биха могли да бъдат избрани като „ антисистемни “ претенденти.
В актуалната обстановка и двамата кандидати за най-високия пост в страната претендират или са определяни като антисистемни претенденти, а думата ще имат румънските гласоподаватели.
Този въпрос занимава медии и анализатори в Румъния през последните дни след безапелационната победа на първия кръг на 4 май на претендента на националистическата партия „ Алианс за обединяване на румънците “ (Alianța pentru Unirea Românilor – AUR, на румънски език „ злато “) Джордже Симион с съвсем 41 % от гласовете.
Настоящият кмет на Букурещ Никушор Дан, който се кандидатира като самостоятелен, получи близо 21 % на първия тур. Разликата сред двамата е тъкмо 1 882 994 гласа.
Джордже Симион реализира цялостна доминация в страната и максимален брой гласове в чужбина. Той излезе победител в минимум 35 окръга от общо 41 и получи най-вече гласове и измежду румънците, живеещи в Европа, в това число в Русия.
Никушор Дан се наложи единствено в окръзите Букурещ и Клуж и бе пожеланият претендент от румънците, живеещи в Северна Америка, Южна Америка, Азия и Австралия.
На равнище селища Джордже Симион излезе победител в над 2700 обитаеми места, в огромна част от които с над 60 % от гласовете, до момента в който Никушор Дан завоюва единствено в 33 обитаеми места, най-вече градски зони, заключи осведомителният уебсайт Хотнюз, като се базира на публични данни на Постоянния избирателен орган.
„ Резултатите от първия тур не дават никакъв късмет на Никушор Дан, в случай че няма доста повишаване на изборната интензивност “, разяснява след вота на 4 май преподавателят по политически науки Александру Гуси пред осведомителния уебсайт Спотмедия.
Избирателната интензивност на първия тур бе 53,21 %. В страната гласоподаваха 8 598 611 гласоподаватели, или 47,8 %, а в чужбина – 973 129 гласоподаватели, демонстрираха данните на Постоянния избирателен орган.
Общият брой гласоподаватели в Румъния е 17 988 218 души, а в чужбина – 1 016 327 души, осведоми Постоянният избирателен орган преди втория тур.
През последните дни румънски медии и анализатори вършат калкулации дали класиралият се на второ място претендент има шансове да навакса разликата.
СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АНКЕТИ
Проучване на организация „ АтласИнтел “, извършено за уеб страницата ХотНюз сред 9 и 12 май, сподели изравнени сили сред двамата кандидати за президентския пост пет дни преди балотажа.
И двамата претенденти биха получили по 48,2 % от гласовете на гласоподавателите, демонстрираха данните на “АтласИнтел ”, оповестени през вчерашния ден.
Проучването сподели още, че огромна част от гласовете на претендентите, взели участие в първия тур, биха се насочили към Никушор Дан. Това е годно за 91,7 % от последователите на Крин Антонеску, 96,7 % от тези на Ласкони, 69,3 % от гласоподавателите на Виктор Понта.
Резултатите от друго изследване – на института КУРС, пък демонстрираха преднина за Джордже Симион. Според анкетата на КУРС, осъществена в интервала 8-11 май, Симион би получил 52 % от гласовете, а Никушор Дан – 48 на 100.
В това изследване гласовете на последователите на претендентите, които не доближиха до втори тур, още веднъж се насочват най-вече към Никушор Дан. Това е годно за 96 % от гласоподавателите на Крин Антонеску, 77 % от тези на Елена Ласкони, и 50 % от тези на Виктор Понта.
ПОДКРЕПА ОТ ПАРТИИ И ПОЛИТИЦИ
Кандидатите, които не доближиха до балотажа, не дадоха ясна поддръжка за нито един от двамата кандидати, останали в конкуренцията за президентския замък Котрочени.
Елена Ласкони, която получи 2,68 % или 252 721 гласа на първия тур и подаде оставка като водач на „ Съюз за избавление на Румъния “ поради този резултат, написа в няколко изявления във Facebook, че Румъния би трябвало да остане на европейския път. Позицията й може да бъде възприета като завоалирана поддръжка за Никушор Дан.
Крин Антонеску, който е някогашен водач на идеологически близката до Никушор Дан Национално-либерална партия и получи 20,07 % или 1 892 930 гласа, съобщи ясно, че няма да поддържа Никушор Дан на втория тур. В същото време Антонеску не е оповестил поддръжка и за другия претендент.
Виктор Понта, който напусна Социалдемократическата партия, с цел да се кандидатира като самостоятелен, към момента не е оповестил кого ще поддържа на втория тур. Понта завоюва на първия тур 13,05 % или 1 230 164 гласа.
Национално-либералната партия застана зад кмета на Букурещ, а същото направи и партия Демократичен съюз на унгарците в Румъния.
Социалдемократическата партия разгласи, че няма да поддържа обществено нито един от претендентите. След неуспеха на общия претендент на ръководещата коалиция в лицето на Крин Антонеску, Социалдемократическата партия излезе от ръководството, а министър председателят Марчел Чолаку подаде оставка.
Като изхождат от резултата на политическите партии, реализиран на последните парламентарни избори на 1 декември м.г., румънските медии показват, че Никушор Дан и Джордже Симион са с изравнени сили.
Дан е подсилен публично от „ Съюз за избавление на Румъния “, Национално-либералната партия и Демократичен съюз на унгарците в Румъния, а Джордже Симион може да разчита на поддръжката на личната си партия AUR, на Партия на младежите и вероятно на SOS Румъния, защото е в обтегнати връзки с лидерката на тази партия Диана Шошоака.
Социалдемократическата партия (СДП) е тази, която може да наклони везните в интерес на някой от двамата претенденти, уточни в разбор телевизия Антена 1.
В най-голямата политическа мощ в Румъния обаче постоянно са съществували мощни националистически течения, които могат да се проявят в този момент в поддръжка за претендента на националистите Джордже Симион, означиха анализатори.
ПОСЛАНИЯ ОТ ЧУЖБИНА
Партията на европейските социалисти (ПЕС) и групата на Социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент подсетиха през вчерашния ден на румънската Социалдемократическа партия, че нейните членове и поддръжници постоянно са били измежду бранителите на демокрацията и европейските полезности.
В взаимно прессъобщение водачът на ПЕС Стефан Льовен и водачът на групата на С&Д в Екологичен потенциал Ираче Гарсия се оповестиха изрично против национализма, популизма и крайнодесния екстремизъм и показаха убеденост, че „ партията членка - Социалдемократическата партия (СДП), нейните членове и симпатизанти, ще покажат деен ангажимент към проевропейската опция ".
Седем някогашни посланици на Съединени американски щати в Румъния също взеха решение да изпратят обръщение до румънците преди втория тур на изборите. Алфред Моузес, Джеймс Розапепе, Майкъл Гест, Никълъс Таубман, Марк Гитенщайн, Ханс Клем и Адриан Цукерман показаха съветския президент Владимир Путин и неговите съдружници като съдбовна опасност за сигурността, свободата и просперитета на Румъния, Европа и Америка.
" Румънците са изправени пред явен исторически избор: съветско владичество или лично бъдеще като съдружник на Америка в НАТО. Путин или Америка ", показаха някогашните посланици, които включват както републиканци, по този начин и демократи.
Те насочиха посланието не като публични представители на държавното управление на Съединени американски щати, а като американски жители, които са посветили години от живота и репутацията си да оказват помощ на американците и румънците да се поддържат взаимно.
В изявление за телевизия Диджи 24 Адриан Цукерман, който е роден в Румъния, съобщи, че „ в случай че стане президент, Джордже Симион ще тласне страната към ръба на Европейския съюз и НАТО “. Цукерман разяснява, че въпреки водачът на AUR да носи шапка със слогана на американския президент Доналд Тръмп (MAGA -Make America Great Again - бел.ред.), в реалност има „ афинитет към Москва “.
Друг някогашен американски дипломат в Букурещ - Марк Гитенщайн, разяснява, че румънците към този момент са прекарали 40 години като съветска колония по времето на Николае Чаушеску и към този момент нямат потребност от това.
Бившият международен първенец по шах Гари Каспаров, който е критик на Кремъл, също разяснява залога на втория тур.
Ако Румъния е ръководена от екстремист, тогава действителният риск е страната да се причисли към страните парии, съобщи Каспаров в изявление за уеб страницата Информат (Informat.ro).
КАКВО ПОКАЗВАТ МИНАЛИ ИЗБОРИ?
Историята на президентските избори в Румъния дава няколко образеца за катурване на обстановката на втория кръг от изборите.
През 2004 година Траян Бъсеску влезе на втори тур с 33,92 % от гласовете, а Адриан Нъстасе имаше 40,97 на 100. Въпреки това Бъсеску завоюва с 51,23 % на втория тур, напомня в. „ Адевърул “.
През 2014 година Клаус Йоханис бе в сходна обстановка – с 30,38 % на първи тур против 40,44 на 100 за Виктор Понта. На втория кръг Йоханис завоюва и стана президент на Румъния.
Контекстът, в който се създават президентските избори тази година обаче е друг, отбелязва „ Адевърул “ и напомня, че в горепосочените образци е ставало дума за претенденти на Социалдемократическата партия и настоящи министър-председатели, които са били свързвани с ръководството, а техните противници биха могли да бъдат избрани като „ антисистемни “ претенденти.
В актуалната обстановка и двамата кандидати за най-високия пост в страната претендират или са определяни като антисистемни претенденти, а думата ще имат румънските гласоподаватели.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ