Има ли риск за съществуването на България?След 32-годишен преход –

Има ли риск за съществуването на България?

След 32-годишен преход – време, през което като че ли знаехме накъде се движим, през днешния ден България още веднъж е разкъсвана по оста Изток или Запад.

Страната ни през миналите години направи два основни избора и се причисли първо към НАТО (2004), а три години по-късно – и към Европейския съюз (2007).

До 2014, когато Русия анексира Крим, и до 2015, когато Европа бе залята от бежанската вълна, хоризонтът пред Стария континент изглеждаше слънчев. От обществения спор тревожни въпроси за бъдещето отсъстваха.
Двете събития обаче последователно започнаха да постановат разнообразни гледни/опорни точки, а военната интервенция на Русия в Украйна - да прекатурва света.
България, обичайно свързвана с Изтока, макар съюзническата си обязаност със Запада, претърпява земетресения.
Политическият хайлайф е безусловно раздвоен по основните тематики, които засягат ролята, присъединяване и позициите на България, свързани с разгарящия се спор.
Предишното Народно заседание одобри политическа декларация, с която поддържа Киев и осъди дейностите на Москва. Сегашното гласоподава военна помощ за Украйна.
Рисковете от прерастването на локалния спор в световен стават все по-плътни, въпросите пред елита – съответни и комплицирани.
Общественото мнение е на двата полюса, причините се плъзгат по злободневната изразителност.

В този, без пресилване, исторически миг България не разполага с дълготрайна тактика, която разиграва разнообразни сюжети за бъдещето и проектира върху тях националните ни ползи. Ако това бе факт, позициите евентуално щяха да са лишени от сегашната конфликтност и драматизъм.

През призмата на вероятните развития и националните ползи на България „ Епицентър “ стартира серия от изявленията и търсене на позиции към един главен въпрос: има ли риск за съществуването на България и по какъв начин те биха могли да се проявят в идващите няколко десетилетия. Питането може да се формулира и по този начин: краят на историята не пристигна, само че може ли да пристигна краят на нашата страна?
Предлагаме ви позицията и разбор на настоящите процеси на политолога доцент Огнян Минчев, предподавател в СУ „ Св. Климент Охридски “.

- Господин Минчев, политическата рецесия е реалност, процесът на разпад в българското общество е забележим. Къде са аргументите? Външни или вътрешни фактори предизвикат събитията и рисковете за българската държавност?

- Политическата рецесия пристигна вследствие на едно десетилетие на съвсем цялостна липса на политическа смяна. Управлението на ГЕРБ беше нетипично за българската политическа система, която не беше повтаряла мандат – никой преди този момент не е взимал втори, а ГЕРБ взе три съвсем един след различен. Проблемът обаче е и в друго: под ръководството на ГЕРБ и по отношение на неофициалните връзки сред партията на Борисов и по този начин наречената библиотекарско-сарайска формация се образува една инфраструктура и на политическата, и на икономическата власт, която мъчно допускаше, в случай че въобще допускаше, възникването на спонтанни политически други възможности.
Това докара до натрупването на напреженията, които създадоха митингите през лятото на 2020 година.
Факторите са разнообразни.
Безспорно, външен фактор има. Натискът от страна на Брюксел и на Вашингтон бе обвързван с ескалиращите мащаби на корупционните процеси в България по върховете на властта.
Но дълбочинен, систематичен фактор за тези митинги беше съзряването на едно ново, младо българско потомство, което изиска своето право за присъединяване в ръководството на страната.
Ако хвърлим взор към българския преход като цяло, поколението на родените през 50-те и 60-те години на XX век зае основни позиции през 90-те и продължи да ги държи на основата на това, че предходните генерации – родените през 30-те и 40-те години, бяха въвлечени в йерархиите на комунистическия режим. На това съображение поколенията на 50-те и 60-те години получиха бонуса да експанзират по-бързо към контрола върху обществото и страната, в сравнение с това би станало при естествени условия.

 

Проблемът е, че с установяването и с вкореняването на олигархичната система в България, изключително през първото десетилетие на нашия век, ние получихме една на практика застопорена обществена подвижност. Младите генерации, които са и демографски по-слабо показани в обществото по явни аргументи, имаха и сложен достъп до кариерно развиване, до инструментите на властта в обществото и страната.
Олигархичното циментиране на съществуващата власт, застопоряването на обществената, а оттова – и на политическата подвижност, доведоха до напрежения, които избухнаха през лятото на 2020 година и в комбиниране с външния фактор.
Тези два фактора, релативно външни по повод на  политическата система, изиграха доста значима роля.

И третият фактор, която има своето значение, е обвързван със структурите на самата олигархия. Господстващият клан, обвързван с библиотекарско-сарайската формация, притисна до стената други олигарси, които се проведоха и на процедура поддържаха протеста през лятото на 2020.

- Може ли, през призмата на събитията през последните две години, да се каже, че поколението на родените през 70-те, 80-те, даже 90-те, не съумява да наложи своята позиция? Спечелиха изборите, направиха държавно управление, само че бързо изгубиха властта.

- Рано е да се каже. Хората, които пристигнаха с поколенията на 70-те, 80-те, 90-те, са към момента прекомерно неопитни в политиката. Лидерството на новата партия - „ Продължаваме промяната “, е значително осакатено.
Но тече развой, в който младите имат естествени преимущества. Младостта е естествено преимущество - тя няма опита, само че го придобива и носи силата.

Важните измерения на политическата рецесия са фрагментацията на партийната система и неналичието на изясненост у тези новодошли в политическия развой младежи, че в демократичната политика обновлението или революционността е единствено едната страна на медала. Другата е влизането в систематичните връзки на демократичния развой. Не може да влезеш в демократичната система и да се държиш като хунвейбин. Или си хунвейбин, или си в демократичния развой. Едно от двете.

- Споменахте и водачеството. Защо го определяте като „ осакатено “?

- В България има един мит – че ще дойдат млади, образовани, дипломирали се на открито хора и ще ни оправят, тъй като те знаят, а ние тук не знаем. Ако си спомняте, когато пристигна царят с неговите юпита, отново имаше такива очаквания, само че за броени месеци те увехнаха. Юпитата потеглиха и ошетаха страната по метод, който остави дребни илюзии във връзка с това какво могат и какво не могат.
Това се повтори с новите лидерски генерации вследствие на митинга, само че най-малко за мен, и освен за мен, новото водачество донесе повече разочарования, в сравнение с очаквания.
Харвард стана, меко казано, спорно разбиране в очите на доста хора, които разпореждаха очаквания.

 

Изказвания на Кирил Петков демонстрират, че той няма сериозна визия за това какво е страната и какво са обществените връзки в страната.
Още като стана политик и министър председател потегли да приказва, че желае арести. Той явно не е наясно, че е влезнал в институционална система, където не министър председателят прави арестите. Друг ги прави.

- Кризата обаче следва да получи решение. Кой ще е носителят на смяната, която желаят по-голям дял от българските жители?

- Проблемът е, че се намираме в циничен кръг, в зациклена фаза, От една страна имаме социална поръчка за смяна, от друга са налице демографски и политически ограничавания на капацитета за смяна. Тези ограничавания са свързани освен с неналичието на опит, само че и с неналичието на просвета, на обучение, на знание, на изясненост къде си попаднал.

- „ Възраждане “ обаче също дават обещание смяна. Обществена поръчка за каква смяна в действителност има?

- „ Възраждане “ в този момент към този момент, и популярност Богу, е периферна политическа формация, която съществува в българската политика като обществена основа минимум от 15-20 години. Първата й демонстрация беше „ Атака “ на Волен Сидеров през 2005, когато взе близо 9% на парламентарните избори. Впоследствие понижа, само че в периферията на българското общество има към 10%, които са коренно недоволни от позицията си в обществото, настроени са отрицателно към страната, системата. Тяхното държание е основата за развиването на дяснопопулистки планове, които отхвърлят статуквото като цяло и нормално претендират да бъдат някакви националистически други възможности. Но в България националистическо значи русофилска опция, което е дървено желязо.

- Голямата разлика сред днешните събития и паралелите, които вършим с близкото минало (юпита, „ Атака “), е войната на Русия в Украйна. Тя дава подтик на „ Възраждане “, ускорява раздялите, задълбочава политическата рецесия.

- Ясно е, че в българското общество съществува избрана част от публичното мнение, която е произточно насочена. По редица аргументи – било исторически, било настоящи (недоволство от обществения статус), само че този бурен русофилизъм съществува като социална наклонност още от времето на Освобождението. Един от главните разломи са русофили от една страна и прозападно насочени жители от друга.

 

Когато Путин атакува Украйна, благосклонностите във връзка с днешна Русия най-малко в политическо отношение спаднаха. Около 20 на 100 от популацията не престават да бъдат не толкоз русофили, колкото путинофили, като една част се подхранват от „ Възраждане “, друга – от Българска социалистическа партия, трета – от партията на Стефан Янев.
Това е значим проблем, само че не е главен.

 

Другият проблем е, че през последните две години имаме политическа обстановка, при която българският президент, разполагащ с преди всичко представителни функционалности в политическата система, на процедура узурпира цялата власт. Ако това му се каже, той, несъмнено, ще отхвърли, ще се аргументира с неспособността на партиите да създадат държавно управление. Те, от една страна, в действителност не могат да създадат държавно управление в няколко следващи мандата на Народното събрание. От друга страна обаче неговите служебни държавни управления се държат по всевъзможен различен метод, само че не и като служебни по статут. Служебното държавно управление би трябвало да се занимава с оперативното ръководство на страната и да приготвя идващите избори. Това му е дефиницията. Той обаче изчегъртва, той сменя, той си основава условия за огромна и все по-експанзираща еднолична власт. Той, за мен, не бе подложен на тази позиция просто от националния избор през 2016 година, а с подкрепи както от български олигархични кръгове, по този начин и от съветски.

 

Проруската позиция на българския президент мощно деформира  както позицията на българската страна, по този начин и българския народен интерес в дълготраен проект.

Третият фактор е систематичната тактика на пропагандно промиване на мозъците от страна на Русия в България – доста добре създадена инфраструктура на медийно наличие, което не може да не се отразява върху политическите разделения и спорове в българското общество.

- Как си обяснявате, че без да има действителен късмет за реализация – няма конституционно болшинство и отчетлива гражданска поддръжка, концепцията за президентска република продължава да бъде стартирана?

- Винаги, когато имаме рецесия – политическа или обществена, изплува тезата за мощната ръка, която е част  от този коренен десен популизъм, от дясната измама, която търси позволение на българските проблеми посредством отменяне на демокрацията и приемане на някакъв, нагледно казано, путиниски модел на мощната ръка в България.
Самият Радев също обича тази теза, самият Радев доста желае да стане мощен президент, самият Радев праща ден през ден съветниците си да приказват, да дават изявленията, да пишат за това какъв брой по-удачна за България е президентската република.
Тоест, самият Радев, който на процедура пристигна отникъде на върха на българската страна, без да има нито ден в политиката преди този момент, който употребява обстановката, с цел да разшири властта си в пъти над конституционните й рамки, отново не е удовлетворен и желае цялата власт. Иска президентска република. И съм сигурен, че не си я показва по френски, а по съветски пример.

 

И трето, тезата за президентска република върви по линия на систематизираната съветска великодържавна агитация в България. Това е теза, ориентирана към дезинтеграция на демократичната система в България. Няма да го признаят обществено, само че самият факт, че тази концепция се стартира толкоз яростно и все по-активно в изискванията на политическа рецесия под егидата на изказванието „ парламентаризмът сподели, че не прави работа “, значи, че задачата е тази.

- Факт е обаче, че сме заседнали в политическата рецесия и втори месец не се обрисува формула за постоянен кабинет. Ако се направи евроатлантическо държавно управление, само че с цената на взаимни отстъпки, дали то ще бъде стабилизиращ фактор?

- Нека да кажа, че за мен понятието „ евроатлантическо “ е смешно. Защото европейско значи едно, атлантическо - друго.  Те са свързани, само че „ евроатлантическо “ е една метафора за прозападна ориентировка.
В българската политика сега има няколко значими разлома. Изток-Запад е единият от тях. По линията на този разлом може да приказваме за обединяване на някакви евроатлантически сили. Но с изключение на този разлом има и втори, доста важен – сред статукво и смяна. Той е централно позициониран в нашата политическа рецесия, тъй като към него се разпростряха и митингите, и събитията след тях. По този разлом тази възможна евроатлантическа коалиция е вътрешно надълбоко разграничена.

 

Третият разлом, който не е толкоз експониран в актуалната обстановка, само че е кардинално значим, е ляво-дясно. В България лявото и дясното са условно разграничени, само че не можеш да се абстрахираш от това разделяне. За десните финансовата непоклатимост и бюджетният недостиг са нещо значимо, до момента в който за левите може да се взима заем, да се харчи.

 

Изкуството на актуалната обстановка допуска фрагментацията, породена от тези три разлома, по подобен метод да бъде проведена като политически развой, че хем да бъде ръководена страната, хем да се даде късмет на всеки един от тези разломи да върви по естествения си метод и да доближи до някаква степен на евентуално разрешаване. Това важи изключително мощно за делението по оста статукво-промяна. Силите на статуквото - и заради това, че са по-опитни, и тъй като имат незабавна потребност от релегитимиране, са подготвени на всякаква еластичност и на всевъзможни разновидности, стига да бъдат решени разломите, за които приказваме.

 

От другата страна силите на смяната се държат като хунвейбини. Те са капризни, желаят едно, след това друго, без значение че част от настояванията неведнъж се разминават, а други са искрено смешни.

- Например?

- Например, настояването ние да си управляваме, макар че не сме спечелили изборите, а ГЕРБ да ни поддържат. Хубаво, човек желае дядо Коледа да му донесе най-големия подарък, само че не всеки път се случва даже и на дребните деца.

- В последната си книга Иван Костов показва опасението, че България е похитен (от Запада) Изток и че западните ни сътрудници също ни възприемат по този начин. За разлика от Централна Европа, която по време на Студената война е била „ похитен (от Изтока) Запад (определение на Милан Кундера). Наистина ли е по този начин и съгласно Вас – похитен (временно?) Изток ли е България?

- Метафорите са хубаво и съдържателно нещо, тъй като дават база за мислене. Може да кажем, че България е похитен на Запада Изток, само че може да кажем и други неща.
Две-три десетилетия след своето избавление от една източна империя - Османската, България съумя да се трансформира в интегрална част от тогавашна Европа – и като път на развиване, и като цели. Успя да построи една чудесна администрация, което е мощната страна на Кобургите. В началото на Балканската война са мобилизирани 500 000 души за две седмици и забележете - с тогавашните технологии на мобилизацията. Сега желая да видя кой може да активизира 5000...
Българската национална концепция, българското национално ентусиазъм през този интервал се прояви в посока, в която еднопосочно България се самоопредели като европейска страна. Макар че имахме национални произшествия и революция, това продължи и България си остана европейска страна.

 

Друг е въпросът, че през втората половина на XX век ние бяхме отвлечени в напълно друга посока. През последните 33 години, откакто завърши нашето насила участие в тази източна комунистическа империя, ние към момента не сме се освободили от зависимостите от нея. В България стопанската система е подвластна от съветската олигархия, в България политическата подчиненост е корумпирана от съветската олигархия, в България съветската олигархия управлява специфичните служби.

 

Нашата принадлежност към Европейски Съюз и към НАТО е на институционалната повърхнина. Но нашата същинска принадлежност като вътрешна конструкция на олигархичната стопанска система, като вътрешна конструкция на взаимозависимост значи, че ние не сме се откъснали от оня половин век. Ние продължаваме да бъдем на границата. Номинално, на повърхността, ние сме отишли на Запад, а де факто, в доста дълбоки измерения на българската стопанска система, политика и нрав, ние си оставаме закачени за Изтока.
От тази позиция дали сме Изток, похитен от Запада, или сме Изток, несполучливо похитен от Запада, е въпрос, който има смисъл да бъде заложен.

- Граничното ни състояние ли е най-големият риск пред страната и обществото, размитата еднаквост по оста Изток-Запад?

- Не сме единствено ние на границата. Румъния, да вземем за пример, също е на границата, само че в доста връзки се самоопределя много по-успешно от нас.

 

През годините след 1989-а България се провали в една доста значима задача, която всяко едно транзитиращо общество и страна трябваше да реши - основаването на нов народен хайлайф.
Българският народен хайлайф до 1989 година беше компрадорски, назначен от Москва, и не можеше да сътвори национална самостоятелна държавност. Но опитът да се сътвори различен хайлайф се провали – заради неумелост, заради прекомерна умелост на старите структури на някогашния режим. На процедура България продължава да се ръководи от този компрадорски хайлайф, който е надълбоко обвързван - по силата на генезис, на персонални връзки, на систематични ползи, с съветския олигархичен хайлайф. Това е значима обяснителна скица за това за какво ние се намираме в перманентна рецесия – тъй като заявяваме едно на повърхността, а изпод, под повърхността, вървим в друга посока.

- Големите сили имат тактики за десетилетия напред. Ние бихме могли да проучваме техните и да определим тактиката и мястото, където бихме желали да бъдем. Защо не го вършим?

- Първо, нямаме потенциал. Налице е общностна недъгавост на българската политическа класа. Политикът гледа нещата в тяхната целокупност, само че в съответен бранш е нужна по-разгърната картина. Нито един до момента не е изискал такава експертиза. Нито един! Никога в живота.

Българският политик знае всичко. Той желае от мен или от Вас да излезем по малкия екран и да приказваме това, което на него му харесва. Нищо повече.
Кой да направи тактика?! За да имаш тактика, би трябвало да имаш познавателна и експертна структура и още по-важно – дефиниран интерес. Слугите по нрав и темперамент, които ръководят България от средата на XX век насам, не могат да дефинират народен интерес. Техният народен интерес произтича от слънцето, което изгрява от Изток.
От тази позиция, с цел да имаш народен интерес, би трябвало да имаш народен хайлайф. Определението за хайлайф, да напомним, е колектив от хора, които имат взаимен интерес, обвързван с дълготрайното развиване на ползите на обществото и страната, която ръководят.

- Как ще отговорите на въпроса с по този начин наречените „ ястреби “ в Европа ли би трябвало да бъдем от отношение на войната в Украйна или с умерените, които гледат към прекъсване на огъня, договаряния?

- Преди да отговорим на съответния въпрос, дано да се спрем на главния въпрос. Какво се случва в този момент към нас?
Случва се дълбочинно преструктуриране на цялостната конструкция на Европа и на Евразия.
Първият присъщ белег на това преструктуриране, е, че както в Европа, а по-късно и отвън Европа, от края на XVIII и началото на XIX век до ден сегашен се постанова модерното общество, по този начин то най-сетне се постанова и в периферията на някогашния Съветски съюз. Цел на Русия е запазването на имперската структура след рухването на Съветския съюз. Но имперската структура е нещо, което желаеха да запазят и Османската империя, и Хабсбургите в Австро-Унгария, и Вторият райх в Германия. Не съумяха. Модерните времена пристигнаха с този вид смяна на общностите и на държавната им организация, която на мястото на империите сътвори народи. Империите се съпротивляваха на нациите и по този метод им помогнаха да се конституират. Колкото повече натискаш една млада нация, толкоз повече тя се случва. Така е и с украинската нация.

 

Бруталният напън, който режимът в Москва оказва върху Украйна от 2014 година насам, води до такава степен, че една страна като Украйна, която в действителност беше с две лица, сега е обединена като един, с цел да резервира своята самостоятелност.
Има ли късмет Русия да си възвърне империята на мястото, което се назовава Украйна? Според мен здравият разсъдък сочи, че такива шансове може да има, само че са минимални.

 

По-вероятно е другото – Украйна да реализира национално обединяване и дружно с Полша, Румъния, Централна Европа да образуват един нов геополитически блок в Европа. Това, което се случва в днешна Европа, е, че на мястото на Европа, която в продължение на доста десетилетия беше инертна, не присъстваше в геополитическия проект на света, нямаше военна мощ, нямаше политически мускули да постанова позициите си, разчиташе единствено на меката си власт, на стопанската система си, идва друга Европа.

Източна Европа се трансформира в ново геополитическо ядро, което ще придобива все по-голямо значение по редица аргументи. Първо, тъй като Русия отслабва и вакуумът, който оставя, ще бъде частично стихотворец от това ново геополитическо ядро. Второ, тъй като за Съединените щати е преференциално това ново геополитическо ядро да поеме, в случай че не водещата, то най-малко една значима роля в трансатлантическите връзки, които Америка към този момент преглежда като задължение. За нея Европа е значима геополитически, само че въпреки това е и задължение, тъй като тя е обърната с лице към новото предизвикателство – Китай.
 
Новият геополитически център Украйна-Полша-Румъния-Чехия-Прибалтика неизбежно ще се структурира. И той неизбежно ще има все по-важна роля в стратегическите връзки на Европа, в сигурността на Европа. Къде сме ние в това?! Заровили главата в пясъка, с президент, който приказва за неутрализъм.  Неутрализъм във връзка с кого? Този геополитически център се образува в североизточната част на Европа и той ще има все по-важно значение. Русия може да оцелее, макар че на нея ще й става все по-трудно, само че нейното релативно въздействие ще бъде понижено за сметка на новия геополитически център.

От другата страна имаме Турция. Една страна, която непрестанно уголемява своя геополитически капацитет. Първо, тъй като Русия отслабва. Вижте по какъв начин говореше Путин с Ердоган преди 10 години, по какъв начин приказва Ердоган с Путин през днешния ден. Турция уголемява своята геополитическа проекция за сметка на отслабването на позициите на Русия. Турция възражда концепцията за Великия Туран, покачва ролята си във връзка с Близкия Изток.
Ние каква роля ще имаме във връзка с тази Турция, която експанзира геополитически, само че не като форпост на Запада, както беше по време на Студената война, а като все по-обособена и в доста връзки като конкурентна на Запада страна?

От трета страна, ние сме част от Европейския съюз, който стратегически продължава да бъде слаб. Тоест, наличието в Европейски Съюз може да има доста значимо значение за нас стопански, обществено, културно. Но системата за сигурност, която ние би трябвало да изградим, би трябвало също да включва разбирането за новите сили, като Турция, североизточният геополитически блок. Западните Балкани, където назряват спорове, са друго немаловажно предизвикателство пред сигурността.
България би трябвало да вземе ограничения да бъде мощна, позиционирана и с ясни ползи, които пази. Където отиде, президентът приказва по-често за унищожаване на глобите против Русия, в сравнение с прави нещо за България.

Неговото служебно държавно управление потегли да купува изтребители Грипен. Грипен може да е фантастична машина, само че на една страна й трябват изтребители от страна, която да й бъде геополитическа защита. Военни самолети се купуват, с цел да имаш патронаж в геополитическото си позициониране, купуват се от главната мощ в организацията, която си избрал за своя.

- А от Турция ли идва огромната опасност за нас?

- Не бих споделил. Напротив, България е единствената прилежаща страна, с която Турция има положителни връзки. България е значима за Турция, даже и да е слаба, каквато е сега. През България минава главният, безалтернативният път на Турция към Европа.
България е значима за Турция и положителните връзки сред София и Анкара са една основа, което би могла да създава и сигурност, и вероятност. Но все пак, да имаш за комшия една толкоз огромно разгръщаща се геополитическа мощ като Турция в нашата актуалност и да си си оставил личната страна в положение на свободно рухване, е доста безразсъдно!

 

Както е безразсъдно да нямаш отношение към новата геополитическа настройка, която се образува в североизточна Европа. Ние станахме за смях. Унгария най-малко се държи по-достойно като се опълчва на общата атлантическа позиция по отношение на войната в Украйна. Ние се държим като кахърни прислужници. Разказваме по какъв начин сме щели да се борим за мир. Ставаме за смях тъй като очевидната причина за държанието ни е слугинския боязън.

- Основен въпрос, който задавам в серията от изявленията за рисковете пред България, гласи по този начин: краят на историята не пристигна, само че може ли да пристигна краят на България?

- Аз не си разрешавам да играя ролята на Касандра. Когато против името ти написа професор, ти си реши – или си професор, или си Касандра. Ако си професор, това значи, че се занимаваш с просвета.

В политическата просвета прогнозите, които се вършат, са прогнози в границите на идващите 5-10-15 години. За над 20 години напред можеш да формулираш различни евентуални модели за развиване. Не можеш да врачуваш, да излезеш и да приказваш - загиваме, умираме и впрочем. Ако си професор. Ако си правоприемник на Ванга, може и за 200 години напред да правиш прогнози!

- В българското общество, по редица аргументи, текат разпадни процеси. Както споменахте и Вие, оставени сме в положение на свободно рухване. Екзистенциален риск ли е положението, в което се намираме сега?

- Не. Ние сме в дълбока национална рецесия, която е многофакторна. Обществото и страната се ръководят неприятно. Хората нямат нужната степен на ориентировка, на единение и взаимност, с цел да могат като общественост да изберат посоката, в която да вървят. Непрекъснато избуяват разнообразни светогледни други възможности, които желаят да ни убедят, че ние имаме напълно свободен избор да вървим на Изток, на Запад, към Луната, на Марс или където си пожелаем.
От тази позиция ние сме в рецесия на обърканост. В рецесия на водачество. Но като цяло България се намира в релативно добра обстановка. България е в среда, която е предпазена, в това число стопански поради участието си в Европейския съюз. Защитена е и нейната сигурност заради участието в НАТО, макар че се чудим какво да вършим, с цел да бъдем на ръба на това участие.

България има положителни естествени запаси. България към момента има капацитет да основава човешко качество. Ако се активизираме и стартираме да работим в ясно дефинирани направления, ние ще реорганизираме това човешко качество в градивна посока.
Човек би трябвало да отиде на други места в света, с цел да разбере какво е България.

Ще кажа нещо не като човек, който се занимава с просвета, а като човек, който живее тук – не желая да бъда неприятен оракул, само че имам възприятието, че тук би трябвало да ни се случи съществено разтърсване, с цел да осъзнаем какво имаме и с цел да тръгнем да го пазим и развиваме.

 

Прекалено сме се пуснали по пързалката, по инерцията и нито разбираме какво имаме, а имаме доста, нито разбираме, че сме виновни за това, което имаме.

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в .