National Review: Путин стана символ на възраждането на обсадената, но горда и крепнеща Русия
" Има ли Путин, има и Русия! Няма Путин, няма Русия! “ Това съобщи първият заместник-началник на администрацията на Владимир Путин Вячеслав Володин. Грубо хвалебствие, несъмнено — и много печелившо за Володин, който две години по-късно става ръководител на Думата.
Но истината е, че огромна част от днешна Русия е Путин. Максимата на Ралф Уолдо Емерсън, че няма история, а единствено биография, капсулира историята на Русия от 2000 година насам. Голяма част от написаното по тематиката се концентрира тясно върху Кремъл, с малко, в случай че въобще има, внимание върху основите на режима на Путин.
Полученият облик е този на автокрация, поддържана само от агитация, подкупи, политическа операция и репресии. Това е рисково прекомерно опростяване, тъй като мощно подценява способността на Путин да повлияе и активизира своите сънародници.
Той безмилостно е формирал националната еднаквост: по какъв начин руснаците виждат себе си, своята страна и своята история. Той прекрои и разсъни легитимиращата митология на страната – и я разпростра по способи, които се оказаха приятни за десетки милиони жители на Русия.
Защо Путин съумя?
Четири години на брилянтна морална мъдрост на десталинизация при гласността на Михаил Горбачов и на сериозна, само че инцидентна деболшевизация при Борис Елцин се оказаха прекомерно къси, с цел да изкоренят вековното отъждествяване на националната популярност с имперското въздействие. Безупречен руски родолюбец, Путин усети това, което продемократичните революционери от края на 80-те и началото на 90-те бяха склонни да подценяват: надълбоко вкоренената и " необятно приета " контузия от загубата на това, което съгласно тях беше изключителният статут на страната им – загубата на нейното морално оправдана позиция в света.
Запитани в национално изследване от 2010 година дали „ Русия би трябвало да възвърне статута си на велика империя “, 78 % дадоха отговор „ Трябва “, „ Със сигурност “ или „ Повече да, в сравнение с не “. Не беше комунистическият режим, който те желаеха назад — мръсносив, с опашки за храна, строги пазители на партийната линия в книги и филми и затворени граници. Това беше статутът на една от двете международни суперсили, честен, както и боен контраст на Съединените щати. Путин се възползва от това възприятие, като популяризира възобновяване на този величествен статут като най-важната част от външната си политика.
Географията, несъмнено, не беше проблем за Русия; даже след рухването на Съветския съюз страната остава голяма. Но в очите на милиони руснаци Путин се опълчи на постсъветската геополитическа " малкост " на Русия, с цел да върне страната им в центъра на международната политика, където беше Съветският съюз. През 1999 година единствено един на всеки трима руснаци счита, че страната им е " велика мощ ". До 2019 година, след анексирането на Крим и изострящата се борба със Запада, седем от всеки 10 руснаци бяха уверени, че това е по този начин.
Путин по едно и също време подклаждаше и използваше необятно публикуваното отчаяние, провокирано от разпадането на Съветския съюз. Звучеше откровено, тъй като беше откровен. Путин и най-близкото му обграждане са се чувствали " унижени и предадени от страна на Запада “, твърди източник от Кремъл. За Путин Крим не беше въпрос на територия: ставаше дума за " възмездие на личното оскърбление ", заяви различен добре осведомен съветски коментатор.
Руснаците, които сходно на Путин се почувстваха унизени от изгубването на Съветския съюз и " успеха " на Америка в Студената война, може и да не са потънали в позора си, както направи героят на Достоевски в " Записки от подземието ", само че унижението може да бъде както пристрастяване, по този начин и източник на мрачна сила. Може да подхранва нечестни каузи. Тези, които „ процъфтяват в унижението “, може на собствен ред да се стремят да унижат другите, с цел да „ отмъстят “ за унижението, което считат, че са претърпели. Ако получат власт и се допрян до това възприятие измежду своите почитатели, може да последват война и геноцид: Такъв беше казусът с Хитлер, сомалийския деспот Сиад Баре, Слободан Милошевич от разпадащата се Югославия и екстремисткия хайлайф на народа хуту, който подкладе геноцида в Руанда през 1994 година
Путин по едно и също време успокои и употребява постсъветската контузия по още един метод. Той настоя, че по този начин оплаканият Съветски съюз — за който се смяташе, че е бил завършен и заровен от революцията Горбачов-Елцин и отнесъл със себе си най-хубавите години на милиони руснаци — надалеч не е мъртъв. " Какво беше Съветският съюз? – попита Путин. Русия, несъмнено, единствено под друго име! "
Никой в Кремъл до този миг не беше приравнявал двете понятия. За комунистите царската империя, която Ленин назовава „ тъмница на народите “, е почтена за жалост и е изцяло несъвместима с комунистическия план, до момента в който революционерите от 80-те и 90-те години на предишния век не желаеха да бъдат опетнени от закононарушенията на руския режим.
Путин нямаше сходни терзания. Съветският съюз се възроди в страната на Путин не като политическа единица, а като живо завещание и ентусиазъм. Там имаше и предизвестие към постсъветските страни: " Вие не бяхте в Съветския съюз; вие бяхте в Русия. И Русия се върна. "
Улично хлапе от бедняшките квартали на следвоенния Ленинград, Путин споделя с милиони руснаци различен главен детайл от руската еднаквост: приравняването на уважението към страха и самоутвърждаването към експанзията. Три месеца след аншлуса на Крим Лев Гудков, тогавашен шеф на единствената съветска самостоятелна национална социологическа компания, Levada Center, означи, че мнозина считат, че Путин е „ възстановил уважението на Запада към Русия “. Той направи Русия равна на водещите международни сили, другите членове на това, което беше Г-8, и „ хората доста високо правят оценка това “. Проучванията също по този начин разкриха, че съвсем девет от 10 руснаци считат, че от страната им се опасяват, а трима от четирима считат, че това е нещо положително.
Путин също по този начин се базира на оновен съставен елемент от националната традиция: мита за изключителността на Русия. Позовавайки се на Рим, който падна под властта на визиготите при започване на V век, и Константинопол, превзет от османските турци през 1453 година, псковският духовник от началото на ХVI век Филотей разгласи православната християнска Москва за правоприемник и на двете: Третият Рим, единственото същинско християнско царство, останало в света. „ Знай, благочестиви царю “, написа монахът на великия московски княз Василий III, бащата на Иван Грозни, „ че всички християнски царства свършиха и се събраха в едно твое царство, два Рима паднаха, третият остава и четвърти няма да има.”
Почти пет века по-късно съветските социолози чуха респонденти във фокус групи, които с подготвеност признават „ специфичния път “ на Русия. Имаше „ задоволство “ от нейната „ изключителност “, че беше несравнима с „ другите “. В дълга публикация, оповестена в навечерието на третото му президентство през 2012 година, Путин разгласи Русия не просто за страна или страна, а за държава-цивилизация - и освен това " неповторима ". Оттогава " хилядолетната " Русия, друга от " Европа " и " Запада ", става една от най-честите тематики в неговите речи.
Той беше ефикасен и тук. През 1992 година едвам малко повече от един на всеки 10 руснаци имаха вяра, че са " популярен народ със специфична орис в международната история " ; през 2017 година повече от шест на всеки 10 считат по този начин. Делът на тези, които се усещат като всички останали хора, спада от осем на 10 на един на всеки трима. До 2021 година 64 % от руснаците считат страната си за " неевропейска " - по отношение на по-малко от всеки четвърти през 2008 година
Съветската еднаквост беше възобновена и насърчавана посредством борба и непокорство. Може да наподобява необичайно, че милиони биха потърсили разтуха ввъв връщането на страховете от годините на Студената война. Но не е нужно човек да е фройдист, с цел да знае, че постоянно повтаряме мъчително или разрушително държание единствено тъй като ни е познато.
Путин стана знак на възкресението на една обсадена, само че горда и възстановяваща се мощ. До 2021 година повече от осем на всеки 10 руснаци считат, че " враговете са на всички места ". И въпреки всичко, сходно на техния президент, респондентите във фокус групите считат, че " колкото повече ни притискат, толкоз по-големи сме ".
Идентификацията с хипотетичното " великолепие " на Съветския съюз, съгласно съветските социолози, е " доста значим механизъм " за групова отплата за безсилието пред управляващите на всяко равнище. Такова обезщетение за потисничеството е било вековно средство за легитимиране на съветските владетели. Както се показва героят в стихотворението на великия съветски стихотворец Михаил Лермонтов преди съвсем два века: " Пускай я раб / Но раб царя вселенной! - Може да съм плебей / Но плебей на царя на вселената! "
Има типичен руски афиш от Студената война от 1948 година с съветски боец, увещаващ чичо Сам. Войникът е хубав, мощен и убеден. На карикатурно необятните му гърди има най-високото военно отличие на Съветския съюз, златната звезда на Героя на Съветския съюз, а в ръката му е книга за историята на Втората международна война. Чичо Сам държи нуклеарна бомба и факла, които са на път да подпалят света. Грозното му лице е накриво от безсилна ненавист. Надписът, Ne balui! (Не балуй, букв. от съветски - Не си играя с огъня..., бел. ред.), може да се преведе свободно като " Не се заблуждавайте! " Изводът е явен: макар че врагът е друг, изходът от възможна борба ще бъде същият.
Това е националната сензитивност, която Путин възкреси, разшири и трансформира в крайъгълен камък на своя режим: неприязън, заплаха и боязън – и популярност, и горделивост.
Леон Арон е старши чиновник в American Enterprise Institute и създател на Riding the Tiger: Vladimir Putin’s Russia and Its Uses of War.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Полученият облик е този на автокрация, поддържана само от агитация, подкупи, политическа операция и репресии. Това е рисково прекомерно опростяване, тъй като мощно подценява способността на Путин да повлияе и активизира своите сънародници.
Той безмилостно е формирал националната еднаквост: по какъв начин руснаците виждат себе си, своята страна и своята история. Той прекрои и разсъни легитимиращата митология на страната – и я разпростра по способи, които се оказаха приятни за десетки милиони жители на Русия.
Четири години на брилянтна морална мъдрост на десталинизация при гласността на Михаил Горбачов и на сериозна, само че инцидентна деболшевизация при Борис Елцин се оказаха прекомерно къси, с цел да изкоренят вековното отъждествяване на националната популярност с имперското въздействие. Безупречен руски родолюбец, Путин усети това, което продемократичните революционери от края на 80-те и началото на 90-те бяха склонни да подценяват: надълбоко вкоренената и " необятно приета " контузия от загубата на това, което съгласно тях беше изключителният статут на страната им – загубата на нейното морално оправдана позиция в света.
Запитани в национално изследване от 2010 година дали „ Русия би трябвало да възвърне статута си на велика империя “, 78 % дадоха отговор „ Трябва “, „ Със сигурност “ или „ Повече да, в сравнение с не “. Не беше комунистическият режим, който те желаеха назад — мръсносив, с опашки за храна, строги пазители на партийната линия в книги и филми и затворени граници. Това беше статутът на една от двете международни суперсили, честен, както и боен контраст на Съединените щати. Путин се възползва от това възприятие, като популяризира възобновяване на този величествен статут като най-важната част от външната си политика.
Географията, несъмнено, не беше проблем за Русия; даже след рухването на Съветския съюз страната остава голяма. Но в очите на милиони руснаци Путин се опълчи на постсъветската геополитическа " малкост " на Русия, с цел да върне страната им в центъра на международната политика, където беше Съветският съюз. През 1999 година единствено един на всеки трима руснаци счита, че страната им е " велика мощ ". До 2019 година, след анексирането на Крим и изострящата се борба със Запада, седем от всеки 10 руснаци бяха уверени, че това е по този начин.
Путин по едно и също време подклаждаше и използваше необятно публикуваното отчаяние, провокирано от разпадането на Съветския съюз. Звучеше откровено, тъй като беше откровен. Путин и най-близкото му обграждане са се чувствали " унижени и предадени от страна на Запада “, твърди източник от Кремъл. За Путин Крим не беше въпрос на територия: ставаше дума за " възмездие на личното оскърбление ", заяви различен добре осведомен съветски коментатор.
Руснаците, които сходно на Путин се почувстваха унизени от изгубването на Съветския съюз и " успеха " на Америка в Студената война, може и да не са потънали в позора си, както направи героят на Достоевски в " Записки от подземието ", само че унижението може да бъде както пристрастяване, по този начин и източник на мрачна сила. Може да подхранва нечестни каузи. Тези, които „ процъфтяват в унижението “, може на собствен ред да се стремят да унижат другите, с цел да „ отмъстят “ за унижението, което считат, че са претърпели. Ако получат власт и се допрян до това възприятие измежду своите почитатели, може да последват война и геноцид: Такъв беше казусът с Хитлер, сомалийския деспот Сиад Баре, Слободан Милошевич от разпадащата се Югославия и екстремисткия хайлайф на народа хуту, който подкладе геноцида в Руанда през 1994 година
Путин по едно и също време успокои и употребява постсъветската контузия по още един метод. Той настоя, че по този начин оплаканият Съветски съюз — за който се смяташе, че е бил завършен и заровен от революцията Горбачов-Елцин и отнесъл със себе си най-хубавите години на милиони руснаци — надалеч не е мъртъв. " Какво беше Съветският съюз? – попита Путин. Русия, несъмнено, единствено под друго име! "
Никой в Кремъл до този миг не беше приравнявал двете понятия. За комунистите царската империя, която Ленин назовава „ тъмница на народите “, е почтена за жалост и е изцяло несъвместима с комунистическия план, до момента в който революционерите от 80-те и 90-те години на предишния век не желаеха да бъдат опетнени от закононарушенията на руския режим.
Путин нямаше сходни терзания. Съветският съюз се възроди в страната на Путин не като политическа единица, а като живо завещание и ентусиазъм. Там имаше и предизвестие към постсъветските страни: " Вие не бяхте в Съветския съюз; вие бяхте в Русия. И Русия се върна. "
Улично хлапе от бедняшките квартали на следвоенния Ленинград, Путин споделя с милиони руснаци различен главен детайл от руската еднаквост: приравняването на уважението към страха и самоутвърждаването към експанзията. Три месеца след аншлуса на Крим Лев Гудков, тогавашен шеф на единствената съветска самостоятелна национална социологическа компания, Levada Center, означи, че мнозина считат, че Путин е „ възстановил уважението на Запада към Русия “. Той направи Русия равна на водещите международни сили, другите членове на това, което беше Г-8, и „ хората доста високо правят оценка това “. Проучванията също по този начин разкриха, че съвсем девет от 10 руснаци считат, че от страната им се опасяват, а трима от четирима считат, че това е нещо положително.
Путин също по този начин се базира на оновен съставен елемент от националната традиция: мита за изключителността на Русия. Позовавайки се на Рим, който падна под властта на визиготите при започване на V век, и Константинопол, превзет от османските турци през 1453 година, псковският духовник от началото на ХVI век Филотей разгласи православната християнска Москва за правоприемник и на двете: Третият Рим, единственото същинско християнско царство, останало в света. „ Знай, благочестиви царю “, написа монахът на великия московски княз Василий III, бащата на Иван Грозни, „ че всички християнски царства свършиха и се събраха в едно твое царство, два Рима паднаха, третият остава и четвърти няма да има.”
Почти пет века по-късно съветските социолози чуха респонденти във фокус групи, които с подготвеност признават „ специфичния път “ на Русия. Имаше „ задоволство “ от нейната „ изключителност “, че беше несравнима с „ другите “. В дълга публикация, оповестена в навечерието на третото му президентство през 2012 година, Путин разгласи Русия не просто за страна или страна, а за държава-цивилизация - и освен това " неповторима ". Оттогава " хилядолетната " Русия, друга от " Европа " и " Запада ", става една от най-честите тематики в неговите речи.
Той беше ефикасен и тук. През 1992 година едвам малко повече от един на всеки 10 руснаци имаха вяра, че са " популярен народ със специфична орис в международната история " ; през 2017 година повече от шест на всеки 10 считат по този начин. Делът на тези, които се усещат като всички останали хора, спада от осем на 10 на един на всеки трима. До 2021 година 64 % от руснаците считат страната си за " неевропейска " - по отношение на по-малко от всеки четвърти през 2008 година
Съветската еднаквост беше възобновена и насърчавана посредством борба и непокорство. Може да наподобява необичайно, че милиони биха потърсили разтуха ввъв връщането на страховете от годините на Студената война. Но не е нужно човек да е фройдист, с цел да знае, че постоянно повтаряме мъчително или разрушително държание единствено тъй като ни е познато.
Путин стана знак на възкресението на една обсадена, само че горда и възстановяваща се мощ. До 2021 година повече от осем на всеки 10 руснаци считат, че " враговете са на всички места ". И въпреки всичко, сходно на техния президент, респондентите във фокус групите считат, че " колкото повече ни притискат, толкоз по-големи сме ".
Идентификацията с хипотетичното " великолепие " на Съветския съюз, съгласно съветските социолози, е " доста значим механизъм " за групова отплата за безсилието пред управляващите на всяко равнище. Такова обезщетение за потисничеството е било вековно средство за легитимиране на съветските владетели. Както се показва героят в стихотворението на великия съветски стихотворец Михаил Лермонтов преди съвсем два века: " Пускай я раб / Но раб царя вселенной! - Може да съм плебей / Но плебей на царя на вселената! "
Има типичен руски афиш от Студената война от 1948 година с съветски боец, увещаващ чичо Сам. Войникът е хубав, мощен и убеден. На карикатурно необятните му гърди има най-високото военно отличие на Съветския съюз, златната звезда на Героя на Съветския съюз, а в ръката му е книга за историята на Втората международна война. Чичо Сам държи нуклеарна бомба и факла, които са на път да подпалят света. Грозното му лице е накриво от безсилна ненавист. Надписът, Ne balui! (Не балуй, букв. от съветски - Не си играя с огъня..., бел. ред.), може да се преведе свободно като " Не се заблуждавайте! " Изводът е явен: макар че врагът е друг, изходът от възможна борба ще бъде същият.
Това е националната сензитивност, която Путин възкреси, разшири и трансформира в крайъгълен камък на своя режим: неприязън, заплаха и боязън – и популярност, и горделивост.
Леон Арон е старши чиновник в American Enterprise Institute и създател на Riding the Tiger: Vladimir Putin’s Russia and Its Uses of War.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ