Може ли старият еврейски квартал да се превърне в творческа зона на София
Има ли капацитет остарелият еврейски квартал да се трансформира в креативна зона на София? Какъв е отговорът на този въпрос ревизира Институтът за пазарна стопанска система, който състави икономически профил на карето сред булевардите „ Княгиня Мария Луиза ”, „ Сливница ”, „ Васил Левски ” и „ Княз Александър Дондуков " - официално Зона Г-14, а неофициално - квАРТала.
Изследването е по план, финансиран от стратегия " Европа 2018 " на Столична община. В него са включени броят и типологията на обектите в квАРТала, полево изследване (на " Алфа рисърч " ), включващо 100 анкети анкети със притежатели и шефове на обекти в региона, с гости на тридневния КвАРТал фестивал, проведен през последните 3 година от " квАРТал колектив " - група хора, които живеят или работят там. 80 полуструктурирани и 10 дълбочинни изявленията също помогнали за крайната оценка.
Ето какво са открили включените в екипа:
История и профил на квАРТала
Карето заключва в себе си един от историческите квартали на София. Сегашният му образ е завършен в огромна степен в интервала след Освобождението до 30-те години на XX век. В квАРТала попадат 110 обекта – монументи на културата (статутът на 49 от тях е лишен през 2005 година след актуализация от Националния институт за недвижимо културно наследство).
Проучване от 1988 година демонстрира, че тогава в Зона Г-14 улиците с преобладаващи публични и смесени функционалности са главно тези в посока изток-запад („ Искър ” и „ Екзарх Йосиф ”), а по-малките, в посока север-юг, са главно жилищни. Струпването на публични здания, включително с комерсиално предопределение, е в по-голяма степен в ъгъла на карето, завършен от бул. „ Княз Александър Дондуков ” и бул. „ Княгиня Мария Луиза ”, т.е. в посока центъра на града. Кварталните пространства с положително озеленяване са малко и по-скоро в противоположния завършек на зоната, в посока бул. „ Сливница ” и бул. „ Васил Левски ”.
В по-нови проучвания фокусът също попада върху улиците в направление изток-запад, като са правени и оферти за „ обща идея за отнасяне на партерните етажи ” по улиците „ Цар Симеон ”, „ Екзарх Йосиф ” и „ Искър ”, както и за „ оформянето на тематичен съботно-неделен пазар ” по ул. „ Екзарх Йосиф ”. В рамките на последния „ квАРТал Фестивал 2018 ” също имаше концепция за затварянето на части от улиците в този периметър: „ Искър ”, „ Екзарх Йосиф ”, „ Цар Симеон ”, „ Сердика ” и „ Триадица ”.
Особености
В квАРТала живеят 12-13 хиляди души. Близо 2/3 от тях са в работоспособна възраст. Застаряването е очевидно – възрастните хора (65+) са към веднъж и половина повече от децата до 14 година, което е особено за централните софийски квартали.
Локацията му е доста добра – покрай центъра и главните здания на държавното ръководство, само че съществени проблеми са неприятната инфраструктура и неналичието на зелени пространства .
Зоната е подценявана през годините - пишат от ИПИ и прецизират, че това проличава както от по-ниските наеми спрямо други централни региони в столицата, по този начин и от съществуването на значително свободни търговски пространства.
През последните 20 година в квАРТала са издадени 480 строителни разрешителни, от които 285 са за магазини и офиси и 34 – за нови жилищни кооперации. Сградите не са високи - от 2-3 до 4-5 етажа. По периферията на зоната има и по-високи. Силуетът по уличните фронтове е несиметричен (без обща кота корниз).
Общо 1031 обекта са ситуирани на 23 улици в и по границите на карето. Преобладават магазините (41%) – за хранителни артикули, лафки, за домашни използва, цветарници и така нататък Има също банки, аптеки, офиси (24%). 13% от пространствата са нестопанисвани обекти, давани чартърен или неработещи все още.
Около 1/5 (19%) от обектите съставляват интерес за проучването и носят потенциала за придаване присъщ образ на квартала . Част от тях са заведения за хранене - обичайни сладкарници или съвременни, с характерен интериор и ексцентрично меню. Тук са и ателиета, работилници и магазини за изкуства (3%), питейни заведения (ок. 2%) и антикварни магазини (под 1%).
Другите забавни за откривателите места са културни обекти и споделени пространства (ок. 2%). Същия дял имат и хотелите и хостелите в квартала. Обектите, които доминират по булевардите по границите му са най-много магазини, аптеки, офиси на компании, банки, само че има и доста празни пространства.
Къде е концентрацията на креативен обекти?
Към момента капацитетът се разпростира в най-голяма степен в пространството сред бул. „ Княгиня Мария Луиза ” и ул. „ Георги С. Раковски ”, от една страна, и от бул. „ Княз Александър Дондуков ” до ул. „ Св. Св. Кирил и Методий ”, от друга.
Най-наситените с обекти, които придават характерен профил на квАРТала са:
1) В посока изток-запад: ул. „ Искър ”, ул. „ Екзарх Йосиф ” и ул. „ Цар Симеон ” – всяка в пространството сред бул. „ Княгиня Мария Луиза ” и ул. „ Георги С. Раковски ”;
2) Пресичащите ги улици в посока север-юг: главно ул. „ Сердика ” и ул. „ Веслец ”.
Улиците в посока изток-запад са по традиция по-оживени, с малко свободни търговски пространства и всевъзможни обекти, в това число нормални места за хранене. В по-малките напречни улици, в посока север-юг, картината е друга – повече характерни обекти, в това число питейни, както и много повече незаети пространства.
КвАРТала е пъстър с културни институти, питейни заведения и присъщи заведения за хранене, кафенета, галерии, ателиета, работилници, арт магазини и пространства. Повечето незаети и неработещи обекти са в улиците, насочени в посока север-юг. Някои от новите сполучливи заведения в квАРТала са точно в тези улици, което демонстрира и интерес към по-малките и спокойни пресечки в сърцето на квАРТала.
Въпреки че някои дюкяни са там десетилетия, доста търговци са стъпили в региона неотдавна, което - съгласно разбора на ИПИ - демонстрира развиването на квартала. Всеки 3-и е открил бизнеса си там преди по-малко от 3 година От последните 5-6 години са половината или по-голяма част от модерните заведения за хранене, питейните заведения, хотелите и хостелите.
55% от интервюираните намират местоположението си за подходяща за вида активност, която развиват. На това мнение са най-много представители на хостели, съвременни заведения за хранене, ателиета, работилници, магазини за изкуства и питейни заведения.
75% гледат на развитието на квАРТала изцяло или по-скоро позитивно. Останалите 25% са по-скоро несигурни или умерени песимисти. Във втората група постоянно попадат притежатели и шефове на ателиета, работилници, магазини за изкуство.
84% обаче не имат намерение да местят обектите си до 2-3 година 7% биха пробвали да го създадат.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Изследването е по план, финансиран от стратегия " Европа 2018 " на Столична община. В него са включени броят и типологията на обектите в квАРТала, полево изследване (на " Алфа рисърч " ), включващо 100 анкети анкети със притежатели и шефове на обекти в региона, с гости на тридневния КвАРТал фестивал, проведен през последните 3 година от " квАРТал колектив " - група хора, които живеят или работят там. 80 полуструктурирани и 10 дълбочинни изявленията също помогнали за крайната оценка.
Ето какво са открили включените в екипа:
История и профил на квАРТала
Карето заключва в себе си един от историческите квартали на София. Сегашният му образ е завършен в огромна степен в интервала след Освобождението до 30-те години на XX век. В квАРТала попадат 110 обекта – монументи на културата (статутът на 49 от тях е лишен през 2005 година след актуализация от Националния институт за недвижимо културно наследство).
Проучване от 1988 година демонстрира, че тогава в Зона Г-14 улиците с преобладаващи публични и смесени функционалности са главно тези в посока изток-запад („ Искър ” и „ Екзарх Йосиф ”), а по-малките, в посока север-юг, са главно жилищни. Струпването на публични здания, включително с комерсиално предопределение, е в по-голяма степен в ъгъла на карето, завършен от бул. „ Княз Александър Дондуков ” и бул. „ Княгиня Мария Луиза ”, т.е. в посока центъра на града. Кварталните пространства с положително озеленяване са малко и по-скоро в противоположния завършек на зоната, в посока бул. „ Сливница ” и бул. „ Васил Левски ”.
В по-нови проучвания фокусът също попада върху улиците в направление изток-запад, като са правени и оферти за „ обща идея за отнасяне на партерните етажи ” по улиците „ Цар Симеон ”, „ Екзарх Йосиф ” и „ Искър ”, както и за „ оформянето на тематичен съботно-неделен пазар ” по ул. „ Екзарх Йосиф ”. В рамките на последния „ квАРТал Фестивал 2018 ” също имаше концепция за затварянето на части от улиците в този периметър: „ Искър ”, „ Екзарх Йосиф ”, „ Цар Симеон ”, „ Сердика ” и „ Триадица ”.
Особености
В квАРТала живеят 12-13 хиляди души. Близо 2/3 от тях са в работоспособна възраст. Застаряването е очевидно – възрастните хора (65+) са към веднъж и половина повече от децата до 14 година, което е особено за централните софийски квартали.
Локацията му е доста добра – покрай центъра и главните здания на държавното ръководство, само че съществени проблеми са неприятната инфраструктура и неналичието на зелени пространства .
Зоната е подценявана през годините - пишат от ИПИ и прецизират, че това проличава както от по-ниските наеми спрямо други централни региони в столицата, по този начин и от съществуването на значително свободни търговски пространства.
През последните 20 година в квАРТала са издадени 480 строителни разрешителни, от които 285 са за магазини и офиси и 34 – за нови жилищни кооперации. Сградите не са високи - от 2-3 до 4-5 етажа. По периферията на зоната има и по-високи. Силуетът по уличните фронтове е несиметричен (без обща кота корниз).
Общо 1031 обекта са ситуирани на 23 улици в и по границите на карето. Преобладават магазините (41%) – за хранителни артикули, лафки, за домашни използва, цветарници и така нататък Има също банки, аптеки, офиси (24%). 13% от пространствата са нестопанисвани обекти, давани чартърен или неработещи все още.
Около 1/5 (19%) от обектите съставляват интерес за проучването и носят потенциала за придаване присъщ образ на квартала . Част от тях са заведения за хранене - обичайни сладкарници или съвременни, с характерен интериор и ексцентрично меню. Тук са и ателиета, работилници и магазини за изкуства (3%), питейни заведения (ок. 2%) и антикварни магазини (под 1%).
Другите забавни за откривателите места са културни обекти и споделени пространства (ок. 2%). Същия дял имат и хотелите и хостелите в квартала. Обектите, които доминират по булевардите по границите му са най-много магазини, аптеки, офиси на компании, банки, само че има и доста празни пространства.
Къде е концентрацията на креативен обекти?
Към момента капацитетът се разпростира в най-голяма степен в пространството сред бул. „ Княгиня Мария Луиза ” и ул. „ Георги С. Раковски ”, от една страна, и от бул. „ Княз Александър Дондуков ” до ул. „ Св. Св. Кирил и Методий ”, от друга.
Най-наситените с обекти, които придават характерен профил на квАРТала са:
1) В посока изток-запад: ул. „ Искър ”, ул. „ Екзарх Йосиф ” и ул. „ Цар Симеон ” – всяка в пространството сред бул. „ Княгиня Мария Луиза ” и ул. „ Георги С. Раковски ”;
2) Пресичащите ги улици в посока север-юг: главно ул. „ Сердика ” и ул. „ Веслец ”.
Улиците в посока изток-запад са по традиция по-оживени, с малко свободни търговски пространства и всевъзможни обекти, в това число нормални места за хранене. В по-малките напречни улици, в посока север-юг, картината е друга – повече характерни обекти, в това число питейни, както и много повече незаети пространства.
КвАРТала е пъстър с културни институти, питейни заведения и присъщи заведения за хранене, кафенета, галерии, ателиета, работилници, арт магазини и пространства. Повечето незаети и неработещи обекти са в улиците, насочени в посока север-юг. Някои от новите сполучливи заведения в квАРТала са точно в тези улици, което демонстрира и интерес към по-малките и спокойни пресечки в сърцето на квАРТала.
Въпреки че някои дюкяни са там десетилетия, доста търговци са стъпили в региона неотдавна, което - съгласно разбора на ИПИ - демонстрира развиването на квартала. Всеки 3-и е открил бизнеса си там преди по-малко от 3 година От последните 5-6 години са половината или по-голяма част от модерните заведения за хранене, питейните заведения, хотелите и хостелите.
55% от интервюираните намират местоположението си за подходяща за вида активност, която развиват. На това мнение са най-много представители на хостели, съвременни заведения за хранене, ателиета, работилници, магазини за изкуства и питейни заведения.
75% гледат на развитието на квАРТала изцяло или по-скоро позитивно. Останалите 25% са по-скоро несигурни или умерени песимисти. Във втората група постоянно попадат притежатели и шефове на ателиета, работилници, магазини за изкуство.
84% обаче не имат намерение да местят обектите си до 2-3 година 7% биха пробвали да го създадат.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ