Има ли пловдивчанин, който да не нарече себе си истински?

Има ли пловдивчанин, който да не назова себе си същински? Пришълец или кореняк, всеки наш съгражданин претендира за купата „ майна “. Това излиза наяве от стотиците мнения под материала ни от 14 септември „ 10 лафа, по които да познаем същинския пловдивчанин “. Много от читателите пишат, че изброените в публикацията лафове са присъщи за „ новите “, а не за „ същинските “ пловдивчани. Най-много негативи събира думата „ айляк “, която нервира изключително по-възрастното потомство. В конфликта на гледни точки се роди концепцията за втора част на пловдивските лафове. В нея поместваме огромна част от предложенията на наши читатели. До един същински пловдивчани.

1. Чай - използва се за хубава жена, гадже.

2. Скиваш ли? - виждаш ли. " Не скиваш ли каква кокона съм, от мен по-юбава, от мен по-готина не ще намериш нийде по света ", пеят „ Черно було “, въпреки и да не са майни.

3. Трамбовам - употребява се за дълго и уморително вървене пешком. Тежко и затормозяващо е.

4. Съвсем друга работа са безгрижните сладостни моменти, в които пловдивчанинът „ прави тегели “ по Главната.

5. Густо - лаф, с който същинският пловдивчанин показва положение на тотално самодоволство. Та кой уважаващ себе си наш съгражданин не е възкликвал: „ Густо, майна, Филибето! “.

6. Аре ве! - Хайде бе, единствено че по пловдивски.

7. Джумбиш - шоу, веселба. В колоритната тирада на пловдивчани поканата за ваучър звучи по този начин: „ Аре ве, идвай у дома, шъ има джумбиш! “.

8. Бараба - човек с неособено подреден външен тип, лентяй.

9. Пиниз - номер, само че не селски. Тарикатлък made in Plovdiv, с който майната е способна да смае света.

10. Търкал - пердах, само че не кой да е. Величествен най-малко колкото борбата при Термопилите.