Експерти: Фискалната стабилност е застрашена
Има ли заплаха България да тръгне по „ гръцки или румънски сюжет “ с първия си държавен бюджет в евро през 2026 година? В предаването „ Здравей, България “ по Нова тв финансистът Никола Янков, изпълнителният шеф на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов и макроикономистът Васил Караиванов сигнализираха за рисковата траектория на задлъжняване на страната. Според тях без незабавни и непопулярни структурни промени, фискалната непоклатимост е застрашена от раздути разноски, които не се покриват от приходите.
Въпреки че сюжет, сходен на Виденовата зима, е неосъществим заради валутния ръб, финансистът Никола Янков предизвести, че страната се движи по рисков път. „ Държавата се движи в мощна траектория на задлъжняване, тъй като приходите не покриват разноските. А разноските са главно в обществената сфера за заплати на държавни чиновници “, съобщи той.
Според обявените планове на ръководещите, в идващия бюджет се плануват 1 милиард лв. повече за пенсии и 1.2-1.3 милиарда лв. повече за заплати. Проблемът, съгласно специалистите, е, че тези нараствания не са обвързани с успеваемостта на обществения бранш, а основават инфлационен напън.
„ Ако продължим със същата политика по харчене на пари, които вземаме назаем за настоящи разноски, безспорно ни чака румънският или гръцкият сюжет “, безапелационен бе Добрин Иванов. Той настоя за „ непопулярни структурни промени “, които се отсрочват с години, и даде съответен образец с разноските в правосъдната власт: „ Средното заплащане в правосъдната власт за 25-та година е над 10 000 лв., което е съвсем три пъти и половина над междинната заплата за страната “.
Иванов разкри и порочната процедура в някои администрации, където незаетите щатни бройки доближават 20-25%, а парите от тях се употребяват за бонуси. Затова от асоциацията оферират заледяване на общите разноски за работни заплати в държавната администрация на равнищата от 2025 година, като се направи функционален разбор кои структури са с раздут щат и дублиращи функционалности.
Според Никола Янков, първата стъпка е да се спре автоматизираният механизъм, който обвързва заплатите в държавния бранш със междинната работна заплата. Втората основна промяна е пенсиите, основани на застрахователен принос, да се разделят от обществените заплащания. „ Ако получавате 1000 лв., вие не знаете каква част са пенсията ви и каква част са дарове, надбавки, политически подкупи “, разяснява той.
По-умерен в прогнозите си беше макроикономистът Васил Караиванов. Той напомни, че актуалният бюджет е признат въз основата на четиригодишна прогноза, утвърдена от европейските сътрудници за влизането на страната в еврозоната. „ От тази прогноза беше планувано, че приходите ще изостават и ще наваксат след две-три години “, изясни той.
