Садисти и убийци ходят сред нас и все им се разминава с глоба
Има ли някаква специфична причина страната да се е отказала да бъде страна? В кой миг от историята нещо се е счупило и от този момент всичко е тръгнало изкривено, та да стигнем до там, че институции И ХОРА просто да си живуркат ден за ден, вдигайки плещи с мантрата: „ Е, то тука е по този начин “?
Защо би трябвало към този момент 13 години да гледаме по какъв начин най-елементарните за залавяне и наказание нарушители, които обаче са заплаха за цялото общество, се разминават с правораздаването?
Буквално най-елементарните за залавяне и наказание. И да кажеш да са „ значими “, да са „ с политически тил “ или да имат „ чадър “… нищо сходно. Най-елементарни фушляци.
Защо би трябвало да гледаме по какъв начин се разминават с правораздаването?
Пожарна охрана ПРОСТАТА ПРИЧИНА, че проверяващи, обвиняване и съд просто не желаят да се занимават с тях. Нищо друго. Само това. Просто не желаят да се занимават.
Много е необичайно, като кажат хората: политиците ни такива, полицията ни, съдиите ни – онакива.
Добре де, но те не са паднали от небето, не са извънземни, не са чужденци, не са импортирани отнякъде си. Те са си едни от нас. Те са такива, ЗАЩОТО са едни от нас.
Огледайте се. Не виждате ли в близост си тези, които не знаят друго с изключение на да се скатават, че „ да не ги занимават “? Не виждате ли тези, които постоянно мрънкат: „ Е-е-е… тва да ни е казусът! “, отклонявайки темата/вниманието/дневния ред към някаква си тяхна драма?
Погледнете, за всеки случай, и в огледалото.
Те са едни от нас. Защо си мислите, че в случай че едно общество се носи през пространството „ ден да мине, различен да пристигна “, повтаряйки: „ бè не ме занимавай бè! “, ще излъчи някак си, отнякъде си, проверяващи, обвинители и съдии, които да са едни такива дисциплинирани, с възприятие за обществена правдивост и предпочитание да работят за обществото?
Защо си мислите…?
Години наред специалисти психолози изясняват, че насилието над животни е присъщо на насилници, които имат предпочитание да насилват и хора. Мнозина от тях ги стопира ЕДИНСТВЕНО страхът от закона, нищо друго.
И какво се случва, когато законът дреме в шубрака и никакъв го няма?
Какво се случва ли? Вижте новинарските излъчвания. Насилие, убийства след кавги, нарязани дами, пребити съпруги, осакатени деца.
За следващ, милионен, път ще си обясняваме, че статистиката на ФБР сочи, че ВСЕКИ сериен палач в Съединени американски щати е имал през живота си един или повече епизоди с принуждение над животни. Връзката е открита, изследвана и разказана. Няма потребност да откриваме топлата вода.
Но не! Никой не обръща внимание. Колективното носене/неносене на виновност за несвършената работа е парадайс за тълпата, която си мечтае някой различен да ѝ свърши работата, а тя единствено да вика с крива физиономия: „ е, кво да се прави, то тука е по този начин “.
И през днешния ден новините са цялостни с два вида принуждение – още една нарязана и обезобразена жена, още една пребита, още едно куче е свиреп убито, откакто през вчерашния ден друго беше убито, ДОКАТО стопанката му го разхожда. И никой не вижда връзката.
Какво ще се случи ли? Ако въобще се опитат да търсят причинителите, даже да си мръднат пръста и ги намерят, ще ги влачат години по съда, с цел да им дадат най-после една глобичка и толкоз. И те ще са си измежду нас с възприятие за недостижимост. Чакайки своя миг да посегнат и на човек.
После ще накълцат някогашната си, а ние ще се пулим и ще се чудим дали е било предотвратимо и – като цяло – ще цъкаме жалко с език и ще си викаме, че то тука е по този начин, успокоени, че тоя път не ни се е случило на нас.
ДОКАТО НИ съдебна експертиза СЛУЧИ НА НАС.
Всички тези жертви, нарязани, пребити, майките на убитите, всички те в някакъв миг евентуално са си споделили: „ за какво на мен се случи? “
Ами… все на някой ще се случи, нали? Руска рулетка. Докато има изверги по улиците, би трябвало да има и жертви. Все на някой би трябвало да му се случи. Да, на теб – също. Досега ти се разминава, само че на следващия ден си е за на следващия ден. Дъщеря ти на какъв брой е години, какъв брой добре познаваш приятеля ѝ? А предходния? Какви са ти възможностите всичките да са положителни и да не са психопати, на които от години им се е разминавало и към този момент са подготвени да посегнат на човек? След като всички изверги са си на независимост и по улиците… какви са ти възможностите? Какви са възможностите на щерка ти?
...
Разследващи, обвинители и съд галят с перце тези насилници, тъй като си мислят, че обществото ще се сърди, в случай че ги санкционират строго, тъй като, то… видиш ли… е… сà… единствено едно животно. И ги пуска назад измежду същото това общество и тогава стартира насилието над хора.
Защото насилникът, останал ненаказан, се усеща недостижим. Изпълнява фантазията си от принуждение над животни да мине към принуждение над хора.
Законодателите в Народното събрание не считат за належащо да зададат няколко въпроса на министъра на вътрешните работи и на министъра на правораздаването по тематиката ЗАЩО 13 години няма нито един съществено осъден, както изисква Наказателния кодекс.
На хората, които четат в този момент това, им е все тая и даже се чудят за какво изобщо се занимаваме да мислим за животните, чудят се за какво изобщо има закон, който ги пази. После пребият щерка им на улицата и те все по този начин не могат да осъзнаят от кое място им е пристигнало.
Както към този момент писах към милион пъти, само че ето – милион и първия: до момента в който всеки си мисли, ЧЕ НЕ ЗАКОНЪТ, а това, което му е в главата, е най-важното, то ще е ето по този начин: колкото глави, толкоз „ най-важни “ неща ще има в тая страна. Всеки ще си дърпа чергата към неговото си, а магистратите ще се ослушват и ще си вършат на ударени, тъй като все НЕЩО ДРУГО е по-важно за тълпата. Така ще се извиняват.
„ Тръгне някой да оказва помощ на животните, запее хорът на мрънкачите: то за пенсионерите няма, тия тръгнали за животните.
Помогне някой на пенсионерите, запее хорът: то за сираците няма, тия тръгнали за пенсионерите.
Помогне някой на сираците, запее хорът: тия, дето майка им ги фърлѝла, в този момент ние требе ги храним, то за служащите няма, тия седнали за непознатите деца.
И така… “
И това е идеална среда за развиване на държавни търтеи, тъй като те не престават да се извиняват с това, че обществото ДРУГИ НЕЩА го интересуват в този момент, не това…
И все сме сюрпризирани от беззаконието.
Още един откъс: „ От тия, дето предходната година изпълниха престъпните летописи (застрелял някогашната, натъпкал я в багажник, прострелял съседа си, различен прострелял съседа си, рязал бившата) какъв брой от тях имат „ епизоди “ с принуждение над животни през живота си, но проверяващите са „ не запомнили “ да ни го упоменат (или са не запомнили да го ревизират въобще!)? Защото знаем, че насилниците стартират първо с животни “.
И още един откъс: „ Как планираме да излезем от това,, Борислав Сарафов
Борислав Сарафов е роден на 16 август 1969 година в София. През 1987 година приключва 27 ЕСПУ „ Акад.,?
Да се надяваме ли на предварителна защита или все ще вървим след ПРЕДВИДИМИТЕ закононарушения, да се вайкаме „ по какъв начин може такова нещо? “, като бабички на пазар?
–,,,, вие нещо да предложите във връзка с протичащото се? Например един-два въпроса в парламентарния надзор, едвам се сетят министрите, че съществува Наказателен кодекс, с който едни хора очевидно си подпират вратите?
Някой, нещо?
Ще ставаме ли страна или още от същото? “
______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Защо би трябвало към този момент 13 години да гледаме по какъв начин най-елементарните за залавяне и наказание нарушители, които обаче са заплаха за цялото общество, се разминават с правораздаването?
Буквално най-елементарните за залавяне и наказание. И да кажеш да са „ значими “, да са „ с политически тил “ или да имат „ чадър “… нищо сходно. Най-елементарни фушляци.
Защо би трябвало да гледаме по какъв начин се разминават с правораздаването?
Пожарна охрана ПРОСТАТА ПРИЧИНА, че проверяващи, обвиняване и съд просто не желаят да се занимават с тях. Нищо друго. Само това. Просто не желаят да се занимават.
Много е необичайно, като кажат хората: политиците ни такива, полицията ни, съдиите ни – онакива.
Добре де, но те не са паднали от небето, не са извънземни, не са чужденци, не са импортирани отнякъде си. Те са си едни от нас. Те са такива, ЗАЩОТО са едни от нас.
Огледайте се. Не виждате ли в близост си тези, които не знаят друго с изключение на да се скатават, че „ да не ги занимават “? Не виждате ли тези, които постоянно мрънкат: „ Е-е-е… тва да ни е казусът! “, отклонявайки темата/вниманието/дневния ред към някаква си тяхна драма?
Погледнете, за всеки случай, и в огледалото.
Те са едни от нас. Защо си мислите, че в случай че едно общество се носи през пространството „ ден да мине, различен да пристигна “, повтаряйки: „ бè не ме занимавай бè! “, ще излъчи някак си, отнякъде си, проверяващи, обвинители и съдии, които да са едни такива дисциплинирани, с възприятие за обществена правдивост и предпочитание да работят за обществото?
Защо си мислите…?
Години наред специалисти психолози изясняват, че насилието над животни е присъщо на насилници, които имат предпочитание да насилват и хора. Мнозина от тях ги стопира ЕДИНСТВЕНО страхът от закона, нищо друго.
И какво се случва, когато законът дреме в шубрака и никакъв го няма?
Какво се случва ли? Вижте новинарските излъчвания. Насилие, убийства след кавги, нарязани дами, пребити съпруги, осакатени деца.
За следващ, милионен, път ще си обясняваме, че статистиката на ФБР сочи, че ВСЕКИ сериен палач в Съединени американски щати е имал през живота си един или повече епизоди с принуждение над животни. Връзката е открита, изследвана и разказана. Няма потребност да откриваме топлата вода.
Но не! Никой не обръща внимание. Колективното носене/неносене на виновност за несвършената работа е парадайс за тълпата, която си мечтае някой различен да ѝ свърши работата, а тя единствено да вика с крива физиономия: „ е, кво да се прави, то тука е по този начин “.
И през днешния ден новините са цялостни с два вида принуждение – още една нарязана и обезобразена жена, още една пребита, още едно куче е свиреп убито, откакто през вчерашния ден друго беше убито, ДОКАТО стопанката му го разхожда. И никой не вижда връзката.
Какво ще се случи ли? Ако въобще се опитат да търсят причинителите, даже да си мръднат пръста и ги намерят, ще ги влачат години по съда, с цел да им дадат най-после една глобичка и толкоз. И те ще са си измежду нас с възприятие за недостижимост. Чакайки своя миг да посегнат и на човек.
После ще накълцат някогашната си, а ние ще се пулим и ще се чудим дали е било предотвратимо и – като цяло – ще цъкаме жалко с език и ще си викаме, че то тука е по този начин, успокоени, че тоя път не ни се е случило на нас.
ДОКАТО НИ съдебна експертиза СЛУЧИ НА НАС.
Всички тези жертви, нарязани, пребити, майките на убитите, всички те в някакъв миг евентуално са си споделили: „ за какво на мен се случи? “
Ами… все на някой ще се случи, нали? Руска рулетка. Докато има изверги по улиците, би трябвало да има и жертви. Все на някой би трябвало да му се случи. Да, на теб – също. Досега ти се разминава, само че на следващия ден си е за на следващия ден. Дъщеря ти на какъв брой е години, какъв брой добре познаваш приятеля ѝ? А предходния? Какви са ти възможностите всичките да са положителни и да не са психопати, на които от години им се е разминавало и към този момент са подготвени да посегнат на човек? След като всички изверги са си на независимост и по улиците… какви са ти възможностите? Какви са възможностите на щерка ти?
...
Разследващи, обвинители и съд галят с перце тези насилници, тъй като си мислят, че обществото ще се сърди, в случай че ги санкционират строго, тъй като, то… видиш ли… е… сà… единствено едно животно. И ги пуска назад измежду същото това общество и тогава стартира насилието над хора.
Защото насилникът, останал ненаказан, се усеща недостижим. Изпълнява фантазията си от принуждение над животни да мине към принуждение над хора.
Законодателите в Народното събрание не считат за належащо да зададат няколко въпроса на министъра на вътрешните работи и на министъра на правораздаването по тематиката ЗАЩО 13 години няма нито един съществено осъден, както изисква Наказателния кодекс.
На хората, които четат в този момент това, им е все тая и даже се чудят за какво изобщо се занимаваме да мислим за животните, чудят се за какво изобщо има закон, който ги пази. После пребият щерка им на улицата и те все по този начин не могат да осъзнаят от кое място им е пристигнало.
Както към този момент писах към милион пъти, само че ето – милион и първия: до момента в който всеки си мисли, ЧЕ НЕ ЗАКОНЪТ, а това, което му е в главата, е най-важното, то ще е ето по този начин: колкото глави, толкоз „ най-важни “ неща ще има в тая страна. Всеки ще си дърпа чергата към неговото си, а магистратите ще се ослушват и ще си вършат на ударени, тъй като все НЕЩО ДРУГО е по-важно за тълпата. Така ще се извиняват.
„ Тръгне някой да оказва помощ на животните, запее хорът на мрънкачите: то за пенсионерите няма, тия тръгнали за животните.
Помогне някой на пенсионерите, запее хорът: то за сираците няма, тия тръгнали за пенсионерите.
Помогне някой на сираците, запее хорът: тия, дето майка им ги фърлѝла, в този момент ние требе ги храним, то за служащите няма, тия седнали за непознатите деца.
И така… “
И това е идеална среда за развиване на държавни търтеи, тъй като те не престават да се извиняват с това, че обществото ДРУГИ НЕЩА го интересуват в този момент, не това…
И все сме сюрпризирани от беззаконието.
Още един откъс: „ От тия, дето предходната година изпълниха престъпните летописи (застрелял някогашната, натъпкал я в багажник, прострелял съседа си, различен прострелял съседа си, рязал бившата) какъв брой от тях имат „ епизоди “ с принуждение над животни през живота си, но проверяващите са „ не запомнили “ да ни го упоменат (или са не запомнили да го ревизират въобще!)? Защото знаем, че насилниците стартират първо с животни “.
И още един откъс: „ Как планираме да излезем от това,, Борислав Сарафов
Борислав Сарафов е роден на 16 август 1969 година в София. През 1987 година приключва 27 ЕСПУ „ Акад.,? Да се надяваме ли на предварителна защита или все ще вървим след ПРЕДВИДИМИТЕ закононарушения, да се вайкаме „ по какъв начин може такова нещо? “, като бабички на пазар?
–,,,, вие нещо да предложите във връзка с протичащото се? Например един-два въпроса в парламентарния надзор, едвам се сетят министрите, че съществува Наказателен кодекс, с който едни хора очевидно си подпират вратите?
Някой, нещо?
Ще ставаме ли страна или още от същото? “
______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ