Задава се Софийски фестивал на науката 2021
Има ли вяра за по-добро на следващия ден за планетата и всички нас? Какво свързва климата с глетчерите, морските равнища, найлоновите торби и разнообразието на типовете? Къде търсим извънземен живот, по какъв начин се сърфира във Вселената и има ли вода в Космоса? Как самотата и микробите се отразяват на мозъка ни? Какви са нововъведенията от последната година? Могат ли технологиите да оказват помощ в битката с подправените вести? Над 100 учени от 12 страни ще се срещнат с публиката на ХI Софийски фестивал на науката в двудневна присъствена стратегия на 15 и 16 май в София Тех Парк и на 17 и 18 май онлайн за учебните заведения в цялата страна.
В средата на месец май, при съблюдаване на всички условия за сигурност и противоепидемични ограничения, в София Тех Парк и онлайн ще се организира ХI издание на Софийския фестивал на науката. Резервациите за учебната стратегия към този момент не престават повече от месец, отворена е и системата за билети и безвъзмездни пропуски за главната стратегия.
Благодарение на сътрудниците ни измежду повече от 100-те учени, които ще вземат участие във фестивала, са именитата приматоложка доктор Джейн Гудол , физикът Марко Драго , който пръв улавя слабия сигнал на гравитационните талази, астрофизичката проф. Джослин Бел Бърнел , която открива пулсарите и по този начин отваря хоризонти пред нов клон в астрофизиката, и други изтъкнати учени от целия свят, както и българските откриватели със международна кариера – астрономът проф. Димитър Съселов , египтологът проф. Сергей Игнатов , докторът по компютърни науки Преслав Наков . Тази година наличието на дами учени във фестивалната стратегия е изключително блестящо.
Основните тематики през 2021 година са надвисналата климатична злополука, човешкото психологично здраве и изследването на Космоса и света към нас. Наред с това ще отбележим редица бележити годишнини, ще има нововъведения от разнообразни области, няколко изложения и нови книги.
В навечерието на Конференцията на Организация на обединените нации за климатичните промени COP26 слагаме специфичен акцент на тематиките за чистия въздух, чистия превоз и опазването на биологичното многообразие. Някои от събитията, свързани с това най-голямо предизвикателство пред човечеството, включват:
- „ Защо имам вяра за едно по-добро на следващия ден “ – цифрова среща с доктор Джейн Гудол;
- „ Джейн Гудол: Надеждата “ – прожекция на документалния филм на National Geographic; „ Моят живот с шимпанзетата “ от Джейн Гудол – ИК „ Жанет 45 “ отпечатва книгата на български език особено за фестивала
- „ Какво е повишението на морското равнище и какво значи? “ – Робърт Никълс, шеф на Центъра за климатични изследвания Тиндал, Обединено кралство; – доктор Хавиер Кристобо (Испания);
- „ Глетчерите – съвършени термометри “ – Леа Хартл (Австрия);
- „ Морската трева – морава, цялостна с живот “ – Пер Мокснес (Швеция);
- „ Прераждането на отпадъците “ – Златина Димитрова и Пламен Иванов;
- „ От нищо нещо “ – работилница на Гьоте-институт София;
- „ За прилепите и хората “ – Ния Тошкова; – Стефания Клайн;
- „ Антропоцен “ – доктор Димитър Желев;
- зона „ РЕстарт “ и акцията против пластмасата RЕset Plastic на Kaufland;
След година, в която човешкото здраве беше неизменима, най-важна вест всеки ден и на всички места по света, поглеждаме към редица здравни тематики:
- „ Самотата, мозъкът и ние “ – доктор Ливия Томова, Колежа Хенслоу, Кеймбридж, Обединено кралство;
- „ Сега ме виждаш, а в този момент – не “ – доктор Оршоя Байер-Молнар, Института „ Конрад Лоренц “, Австрия;
- „ Микроби за ментално здраве “ – доктор Саймън Спичък, Университетски лицей Корк, Ирландия;
- „ Коекзистенция “ – доктор Петър Ефтимов, СУ „ Св. Климент Охридски “;
- „ Танцът на живота “ – Роджър Хайфийлд, теоретичен шеф на Science Museum Group в Обединеното кралство;
- „ Биосензорите – лаборатория в джобен формат “ – доктор Господинка Гичева, МГУ „ Св. Иван Рилски;
- „ Здрави хора на здрава планета “ и – проф. Павлина Долашка, Институт по органична химия с Център по фитохимия – БАН;
- „ – комизъм и познание за психологично здраве от Big Van Ciencia (Испания);
- „ Супергерои по Дейвид Боуи “ – доктор Тома Щилиянов.
Покоряването на Космоса и проучването на Вселената не престават да са едни от най-важните тематики за мнозина. В годината, в която честваме 60-годишнината от полета на Юрий Гагарин и 450-годишнината от рождението на немския астроном Йохан Кеплер, обръщаме внимание на:
- „ Извънземен живот – нови насоки в търсенето “ – проф. Димитър Съсълов, Харвардски университет;
- 40 години обсерватория „ Рожен “ – гл. ас. Георги Латев, Института по астрономия с НАО – БАН;
- „ Полетът на галактическите фантазии “ – доктор Дороти Меткалф-Линденбургер, НАСА;
- „ Отвъд Големия гърмеж “ – проф. Жоао Магейжо, Импириъл колидж Лондон, Обединено кралство;
- „ Сърфиране във Вселената “ – Марко Драго, Университета „ Ла Сапиенца “, Италия;
- „ Три дами астрономи и една база данни “ – проф. Джослин Бел Бърнел, Университета Кеймбридж;
- „ Кацни на Международната галактическа станция “ с „ Академия Роботика “;
- „ Ракетните мотори “ – гл. ас. доктор Димитър Гинчев и Исак Кантер, ТУ – София;
- „ Българската галактическа техника “ – Антон Оруш и Никола Каравасилев;
- „ Водата в Космоса “ – Никола Каравасилев;
- „ Кометите “ – Пенчо Маркишки, СУ „ Св. Климент Охридски “ и Института по астрономия – Българска академия на науките.
Изучаването на света към нас означаваме с:
- „ Рамзес Велики и храмът в Абу Симбел “ – проф. Сергей Игнатов;
- – Марчин Гостковски (Полша);
- „ Палеоботанична работилница “ – доцент доктор Владимир Бозуков, Българска академия на науките, и Снежина Попова, СУ „ Св. Климент Охридски “;
- „ Еволюция на еволюцията “ с Виолета Желязкова и доктор Славил Пейков;
- „ Жените на Антарктида “ – Виделина Начева, Гергана Георгиева, Деница Апостолова и Ралица Събева;
- „ Кулинарна математика “ – Ралица Манчева.
И още в програмата:
- XV народен край на ;
- „ Фалшивите вести – по какъв начин да ги разпознаем още преди да са написани? “ – доктор Преслав Наков;
- „ Да общуваш с Другия “ – диалог със списанието за фантастика и футурология ShadowDance във връзка 100-годишнината от рождението на Станислав Лем;
- Награждаване на спечелилите в Третото съревнование по компютърна филология 2021.
Това са единствено акценти и част от тематиките на Софийския фестивал на науката 2021. Пълната стратегия можете да намерите онлайн тук.
Изложби, опити и демонстрации
Наред със събития на сцена, фестивалът предлага изложения, научна книжарница и доста щандове с опити и демонстрации, където можете да видите и изпробвате науката в деяние. Към зоните „ Откривател “, „ Наука “, „ Изложби “, „ Научна книжарница “, „ Наука из града “, прибавяме и зона „ РЕстарт с Kaufland “ и зона „ Радио и кинолюбители с Neterra “. Изложбените зони са със свободен достъп, разгледайте ги онлайн.
Училищна стратегия
На 17 и 18 май ще се организира учебната стратегия за проведени групи от възпитаници с техните преподаватели. Създадени особено за по-млада аудитория, тези по едно и също време занимателни и просветителни събития оферират атрактивни пояснения на научни тематики от образователния материал по математика, физика, химия, биология и география. Пълната учебна стратегия можете да намерите онлайн тук.
Билети и пропуски
Достъпът до изложбите и шатрите с опити е свободен. Повечето от събитията са безвъзмездни, а входът за към 20% от тях продължава да е на символичната цена от 5 лева.
Резервирането тук-там за безплатните събития, както и закупуването на билети става през една и съща онлайн система, налична от уеб страницата на фестивала.
