Има ли двоен стандарт на Европейската комисия за България?
Има ли двоен стандарт на Европейската комисия за България?
Със старта на политическия сезон тематиката с публичните поръчки за медикаменти при частните лечебни заведения отново “проби ” медийно.
Вътрешният напън за деяние се увеличи,
а въздействието на Европейската комисия остава неаргументирано и основава чувството за съмнителни цели и двоен критерий. Това, естествено, носи забавен привкус за разнообразни от чисто правните планове в публичното пространство.
Тъй като казусът с разликите в цените бе законово позволен
още през януари тази година, можем единствено да спекулираме до какво води регулаторното ограничение на конкуренцията при търговците на едро. Допълнително подозрение внася и фактът, че
по открития законов път бяха заложени доста детайлни и съответни въпроси
за тази процедура към Европейската комисия, която след дълга и упорита преписка в жанр римска администрация отговори, че има потребност от време за събирането на документите,
която още в първото писмо показа разказана поименно.
Когато самата комисия не извършва личните си закони и нарушава европейската процедура за достъп до информация, за какво чака страните членки да се преценяват назад?
Какви са проблемите, стъпките и решенията пред
България за директивата на Европейската комисия за публичните поръчки.
Публичноправната организация – комплицираният танц между държавата и частния бранш
Един от най-важните въпроси е дефиницията на “публичноправна организация ”. Според Европейски Съюз такава организация би трябвало да е основана за облекчаване на потребности от общ интерес, които нямат търговски темперамент,
да има правосубектност и да се финансира или управлява от страната.
Частните лечебни заведения в България обаче не покриват тези условия – техният темперамент е търговски, те преследват облага, а финансирането, което получават, е отплата за предоставени услуги, а не държавна помощ.
Още един значим мотив от пъзела е,
че финансовият риск се носи персонално от тях за разлика от сдруженията с обществена благосъстоятелност. Това води до значимия извод – те не са “публичноправни организации ”.
Частните лечебни заведения са самостоятелни стопански субекти,
които оперират в среда на конкуренция и са подложени на търговски риск, което ги слага отвън обсега на директивата за публичните поръчки.
Националният контекст и влиянието на правните традиции
Един от главните акценти е по какъв начин България възприема и ползва европейското законодателство в подтекста на своите национални правни обичаи. Важно е да се означи, че регулаторните рамки в другите страни се построяват въз основа на исторически подтекст, обществени упования и стопански цели.
В този случай българската правна система включва частните лечебни заведения
в характерен режим, който ги освобождава от условията на публичните поръчки заради тяхната комерсиална и пазарна устременост. Това отношение произтича от разбирането, че здравните услуги,
въпреки и да имат обществено значение,
имат и самостоятелен темперамент, разказан в конституцията, а точно – правото на здраве на индивида. Поради основани през годините популистки политически заблуди тази позиция обаче влиза в несъгласие с общата наклонност в европейското законодателство.
Ефектът от наказателната процедура и бъдещето на частните лечебни заведения
Европейската комисия започва наказателна процедура против България през 2019 година поради пропуски в транспонирането на директивата.
Към този миг наказателната процедура може да остане “в покой ” в административната фаза, само че в случай че страната не предприеме съответни ограничения или не даде съответни доводи, Европейска комисия може да я отнесе до Съда на Европейски Съюз.
Ако България се аргументира добре за взетите решения и дейности,
то тя може да избегне финансовите наказания, които по хипотеза са заложени във всяка сходна наказателна процедура.
Важно е да се посочи, че приблизително на годишна база Европейска комисия отваря към 1800 наказателни процедури
против страни членки и затваря приблизително по 600. Между 5 и 10% от тях стигат до съд, защото проблемите биват решени още в административната фаза, след задоволително положителни причини на една от двете страни.
Уроците на другите европейски държави
Даваме за образец Германия, Нидерландия и Австрия – там частните лечебни заведения не вършат публични поръчки. В Германия да вземем за пример частните лечебни заведения не се смятат за публичноправни организации, тъй като заплащанията от здравноосигурителните каси не се одобряват като държавно финансиране. В Австрия обстановката е сходна.
В Нидерландия Върховният съд постановява, че даже болница,
основана от три църковни лечебни заведения, не е публичноправна организация. Тези образци демонстрират,
че въпросът за статута на частните лечебни заведения
е предизвикателство за доста европейски страни, освен за България, както и че очевидно има двоен стандарт от страна на комисията към нашата страна. Пътят напред – търсене на
баланс между частен и обществен интерес
Докато Европейска комисия продължава да упражнява напън върху страната посредством наказателната процедура, на хоризонта остава основното решение на Съда на Европейски Съюз, което може да донесе нужната изясненост. Ако съдът постанови,
че частните лечебни заведения би трябвало да бъдат включени в обсега на директивата,
това ще наложи съществени промени в законодателството и интервенциите на тези лечебни заведения. Ето за какво българската страна и съд са отнесли въпроса към съда на Европейски Съюз още през 2015 година Докато този развой върви, частните лечебни заведения са като пътуващи на мост без парапети, пробвайки се да балансират сред потребностите на пациентите, икономическите си цели и правните условия на Европейски Съюз. Тяхното бъдеще зависи от решения,
които би трябвало да бъдат взети както на национално, по този начин и на европейско равнище.
Приравняването на частни субекти към публичноправна организация отваря кутията на Пандора. Няма да бъде казус или случайност, в случай че идващите, които попаднат под ударите на Закон за обществените поръчки,
са частните фармацевтични компании или търговците на едро и дребно с медикаменти,
пенсионноосигурителните сдружения, а за какво не и политическите партии, защото те също са ползватели на публичния запас, предоставян за потребностите на здравноосигурените лица от страна на НЗОК. За жал, всяка една непремислена стъпка води към едно – листи на чакащите и възпрепятстване на достъпа до лекарствена терапия за българските пациенти.
Със старта на политическия сезон тематиката с публичните поръчки за медикаменти при частните лечебни заведения отново “проби ” медийно.
Вътрешният напън за деяние се увеличи,
а въздействието на Европейската комисия остава неаргументирано и основава чувството за съмнителни цели и двоен критерий. Това, естествено, носи забавен привкус за разнообразни от чисто правните планове в публичното пространство.
Тъй като казусът с разликите в цените бе законово позволен
още през януари тази година, можем единствено да спекулираме до какво води регулаторното ограничение на конкуренцията при търговците на едро. Допълнително подозрение внася и фактът, че
по открития законов път бяха заложени доста детайлни и съответни въпроси
за тази процедура към Европейската комисия, която след дълга и упорита преписка в жанр римска администрация отговори, че има потребност от време за събирането на документите,
която още в първото писмо показа разказана поименно.
Когато самата комисия не извършва личните си закони и нарушава европейската процедура за достъп до информация, за какво чака страните членки да се преценяват назад?
Какви са проблемите, стъпките и решенията пред
България за директивата на Европейската комисия за публичните поръчки.
Публичноправната организация – комплицираният танц между държавата и частния бранш
Един от най-важните въпроси е дефиницията на “публичноправна организация ”. Според Европейски Съюз такава организация би трябвало да е основана за облекчаване на потребности от общ интерес, които нямат търговски темперамент,
да има правосубектност и да се финансира или управлява от страната.
Частните лечебни заведения в България обаче не покриват тези условия – техният темперамент е търговски, те преследват облага, а финансирането, което получават, е отплата за предоставени услуги, а не държавна помощ.
Още един значим мотив от пъзела е,
че финансовият риск се носи персонално от тях за разлика от сдруженията с обществена благосъстоятелност. Това води до значимия извод – те не са “публичноправни организации ”.
Частните лечебни заведения са самостоятелни стопански субекти,
които оперират в среда на конкуренция и са подложени на търговски риск, което ги слага отвън обсега на директивата за публичните поръчки.
Националният контекст и влиянието на правните традиции
Един от главните акценти е по какъв начин България възприема и ползва европейското законодателство в подтекста на своите национални правни обичаи. Важно е да се означи, че регулаторните рамки в другите страни се построяват въз основа на исторически подтекст, обществени упования и стопански цели.
В този случай българската правна система включва частните лечебни заведения
в характерен режим, който ги освобождава от условията на публичните поръчки заради тяхната комерсиална и пазарна устременост. Това отношение произтича от разбирането, че здравните услуги,
въпреки и да имат обществено значение,
имат и самостоятелен темперамент, разказан в конституцията, а точно – правото на здраве на индивида. Поради основани през годините популистки политически заблуди тази позиция обаче влиза в несъгласие с общата наклонност в европейското законодателство.
Ефектът от наказателната процедура и бъдещето на частните лечебни заведения
Европейската комисия започва наказателна процедура против България през 2019 година поради пропуски в транспонирането на директивата.
Към този миг наказателната процедура може да остане “в покой ” в административната фаза, само че в случай че страната не предприеме съответни ограничения или не даде съответни доводи, Европейска комисия може да я отнесе до Съда на Европейски Съюз.
Ако България се аргументира добре за взетите решения и дейности,
то тя може да избегне финансовите наказания, които по хипотеза са заложени във всяка сходна наказателна процедура.
Важно е да се посочи, че приблизително на годишна база Европейска комисия отваря към 1800 наказателни процедури
против страни членки и затваря приблизително по 600. Между 5 и 10% от тях стигат до съд, защото проблемите биват решени още в административната фаза, след задоволително положителни причини на една от двете страни.
Уроците на другите европейски държави
Даваме за образец Германия, Нидерландия и Австрия – там частните лечебни заведения не вършат публични поръчки. В Германия да вземем за пример частните лечебни заведения не се смятат за публичноправни организации, тъй като заплащанията от здравноосигурителните каси не се одобряват като държавно финансиране. В Австрия обстановката е сходна.
В Нидерландия Върховният съд постановява, че даже болница,
основана от три църковни лечебни заведения, не е публичноправна организация. Тези образци демонстрират,
че въпросът за статута на частните лечебни заведения
е предизвикателство за доста европейски страни, освен за България, както и че очевидно има двоен стандарт от страна на комисията към нашата страна. Пътят напред – търсене на
баланс между частен и обществен интерес
Докато Европейска комисия продължава да упражнява напън върху страната посредством наказателната процедура, на хоризонта остава основното решение на Съда на Европейски Съюз, което може да донесе нужната изясненост. Ако съдът постанови,
че частните лечебни заведения би трябвало да бъдат включени в обсега на директивата,
това ще наложи съществени промени в законодателството и интервенциите на тези лечебни заведения. Ето за какво българската страна и съд са отнесли въпроса към съда на Европейски Съюз още през 2015 година Докато този развой върви, частните лечебни заведения са като пътуващи на мост без парапети, пробвайки се да балансират сред потребностите на пациентите, икономическите си цели и правните условия на Европейски Съюз. Тяхното бъдеще зависи от решения,
които би трябвало да бъдат взети както на национално, по този начин и на европейско равнище.
Приравняването на частни субекти към публичноправна организация отваря кутията на Пандора. Няма да бъде казус или случайност, в случай че идващите, които попаднат под ударите на Закон за обществените поръчки,
са частните фармацевтични компании или търговците на едро и дребно с медикаменти,
пенсионноосигурителните сдружения, а за какво не и политическите партии, защото те също са ползватели на публичния запас, предоставян за потребностите на здравноосигурените лица от страна на НЗОК. За жал, всяка една непремислена стъпка води към едно – листи на чакащите и възпрепятстване на достъпа до лекарствена терапия за българските пациенти.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ