Има ли пари за вдигане на пенсиите от 1 юли, или за пръв път то ще се отложи
Има ли задоволително пари в бюджета, с цел да се усилят пенсиите от 1 юли по швейцарското предписание, или се постанова това покачване да бъде отсрочено за октомври, или напряко за идната година? Такива оферти се видяха в бюджетната прогноза, която оповести Министерство на финансите.
Данните на държавното публично обезпечаване демонстрират, че за предходната година разноските за пенсии възлизат на над 15,634 милиарда лв. и са най-голямото перо в бюджета на ДОО. Освен тях пенсиите, които са за сметка на държавния бюджет, където влизат пенсии за военна и гражданска неработоспособност, обществени пенсии, пенсии за особени заслуги и други, възлизат на още над 255 млн. лв.. В същото време сумата, постъпила в държавното публично обезпечаване от осигурителните вноски за предходната година, възлиза на 9,84 милиарда лв., демонстрира докладът за осъществяване на консолидирания бюджет на ДОО за предходната година.
От 1 юли обаче следва ново нарастване на пенсиите по така наречен швейцарско предписание. Според плановете на Министерство на финансите за осъвременяването на пенсиите за трудова активност от 1 юли 2023 година (за отпуснатите до 31 декември на миналата година пенсии), за увеличение на минималните им размери, както и за нарастването на пенсиите, несвързани с трудова активност, ще са нужни 1,147 милиарда лв..
Минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст би трябвало да стане 523,04 лева, оптималният размер на получаваните една или повече пенсии да остане 3 400 лева, а обществената пенсия за напреднала възраст да се увеличи на 276,64 лева
Така междинният размер на пенсията на един пенсионер през 2023 година се планува да е 788,10 лева, а средномесечният брой пенсионери – 2,026 милиона.
Така общо разноските за всички типове пенсии и добавки, без финансовия трансфер за прекачване на пенсионни права, се възнамерява да бъдат 19,163 милиарда лв..
От Министерство на финансите пресмятат, че при тези индикатори през идната година се обрисува дефицит по няколко пера в бюджета на ДОО. Във Фонд “Пенсии ” – дефицитът се чака да бъде 9,955 милиарда лв.. Във фонд “Пенсии за лицата по член 69 ” – дефицит от 351,6 млн. лева, във Фонд “Пенсии, несвързани с трудова активност ” - дефицит от 0,02 млн. лева Във Фонд “Трудова акцидент и професионална болест ” обаче се чака излишък от 229,4 млн. лева, а в бюджета на Национален осигурителен институт – излишък от 10,327 милиарда лв.. Така общият резултат по фондовете и по бюджета на Национален осигурителен институт се балансира на нула.
Според средносрочната бюджетна прогноза на Министерство на финансите, към този момент утвърдена от Министерски съвет, тази година пенсиите би трябвало да се покачат с 12 на 100, само че през идващите три години нарастването ще бъде с много по-малък %. Така при заложените растеж на междинния застрахователен приход и на инфлацията от 1 юли 2024 година пенсиите би трябвало да се покачат с 9,6 на 100, през 2025 година – със 7,6 на 100, а през 2026 година – с 5,4 само че 100.
В интервала 2024-2026 година оптималният размер на получаваните една или повече пенсии се чака да се резервира на 3 400 лева В резултат следващата година разноските за пенсии по бюджета на ДОО ще набъбнат с 2,145 милиарда лв. по отношение на плановете за 2023 година През 2025 и 2026 година растежите по отношение на миналата година ще бъдат надлежно с 1,812 милиарда лв. и с 1,481 милиарда лв..
Положително влияние за ограничение повишаването на тези разноски като дял от Брутният вътрешен продукт оказва продължаващото деяние на пенсионната промяна, обвързвана с повишение на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране за всички категории обезпечени лица Увеличението на изискуемите възраст и застрахователен стаж за пенсия се чака да понижи в допълнение разноските с 30 млн. лева годишно през идващите три години, демонстрират сметките на финансовото министерство.
Освен от осигуровки, в бюджета на ДОО през предходната година са постъпили и 49,26 милиона лв., които са били трансферирани през предходната година от универсалните пенсионни фондове във Фонд „ Пенсии ” на Национален осигурителен институт, демонстрират още данните. Това са пари на хора, които се обезпечават наложително за втора пенсия, само че са решили да се откажат от втора пенсия и да получават единствено една цяла пенсия от Национален осигурителен институт.
Осигурените в повсеместен пенсионен фонд лица имат право да изберат да трансформират обезпечаването си от повсеместен пенсионен фонд във фонд „ Пенсии “, надлежно във фонд „ Пенсии за лицата по член 69 “, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за повсеместен пенсионен фонд, в случай че не им е отпусната пенсия за застрахователен стаж и възраст и навършват нужната по закон възраст за пенсия:
от 1 януари 2022 година до 31 декември 2025 година – не по-късно от една година преди възрастта нея;
от 1 януари 2026 година до 31 декември 2030 година – не по-късно от две години преди навършване на възрастта;
от 1 януари 2031 година до 31 декември 2035 година – не по-късно от три години;
от 1 януари 2036 година до 31 декември 2037 година – не по-късно от 4 години преди възрастта;
след 1 януари 2038 година – не по-късно от 5 години.
Близо 14 млн. лв., насъбрани в професионални пенсионни фондове, също са били трансферирани в Национален осигурителен институт през предходната година. В тези фондове наложително се обезпечават работещите в първа и второкласен труд.
Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да трансформират обезпечаването си от професионален пенсионен фонд във фонд „ Пенсии “, само че единствено в случай че не им е отпусната пенсия за застрахователен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. Тепърва следва от ден на ден хора да могат да получават втора пенсия, надлежно и да вземат решение дали да трансферират парите си от частните фондове във Фонд „ Пенсии ” на Национален осигурителен институт.
Данните на държавното публично обезпечаване демонстрират, че за предходната година разноските за пенсии възлизат на над 15,634 милиарда лв. и са най-голямото перо в бюджета на ДОО. Освен тях пенсиите, които са за сметка на държавния бюджет, където влизат пенсии за военна и гражданска неработоспособност, обществени пенсии, пенсии за особени заслуги и други, възлизат на още над 255 млн. лв.. В същото време сумата, постъпила в държавното публично обезпечаване от осигурителните вноски за предходната година, възлиза на 9,84 милиарда лв., демонстрира докладът за осъществяване на консолидирания бюджет на ДОО за предходната година.
От 1 юли обаче следва ново нарастване на пенсиите по така наречен швейцарско предписание. Според плановете на Министерство на финансите за осъвременяването на пенсиите за трудова активност от 1 юли 2023 година (за отпуснатите до 31 декември на миналата година пенсии), за увеличение на минималните им размери, както и за нарастването на пенсиите, несвързани с трудова активност, ще са нужни 1,147 милиарда лв..
Минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст би трябвало да стане 523,04 лева, оптималният размер на получаваните една или повече пенсии да остане 3 400 лева, а обществената пенсия за напреднала възраст да се увеличи на 276,64 лева
Така междинният размер на пенсията на един пенсионер през 2023 година се планува да е 788,10 лева, а средномесечният брой пенсионери – 2,026 милиона.
Така общо разноските за всички типове пенсии и добавки, без финансовия трансфер за прекачване на пенсионни права, се възнамерява да бъдат 19,163 милиарда лв..
От Министерство на финансите пресмятат, че при тези индикатори през идната година се обрисува дефицит по няколко пера в бюджета на ДОО. Във Фонд “Пенсии ” – дефицитът се чака да бъде 9,955 милиарда лв.. Във фонд “Пенсии за лицата по член 69 ” – дефицит от 351,6 млн. лева, във Фонд “Пенсии, несвързани с трудова активност ” - дефицит от 0,02 млн. лева Във Фонд “Трудова акцидент и професионална болест ” обаче се чака излишък от 229,4 млн. лева, а в бюджета на Национален осигурителен институт – излишък от 10,327 милиарда лв.. Така общият резултат по фондовете и по бюджета на Национален осигурителен институт се балансира на нула.
Според средносрочната бюджетна прогноза на Министерство на финансите, към този момент утвърдена от Министерски съвет, тази година пенсиите би трябвало да се покачат с 12 на 100, само че през идващите три години нарастването ще бъде с много по-малък %. Така при заложените растеж на междинния застрахователен приход и на инфлацията от 1 юли 2024 година пенсиите би трябвало да се покачат с 9,6 на 100, през 2025 година – със 7,6 на 100, а през 2026 година – с 5,4 само че 100.
В интервала 2024-2026 година оптималният размер на получаваните една или повече пенсии се чака да се резервира на 3 400 лева В резултат следващата година разноските за пенсии по бюджета на ДОО ще набъбнат с 2,145 милиарда лв. по отношение на плановете за 2023 година През 2025 и 2026 година растежите по отношение на миналата година ще бъдат надлежно с 1,812 милиарда лв. и с 1,481 милиарда лв..
Положително влияние за ограничение повишаването на тези разноски като дял от Брутният вътрешен продукт оказва продължаващото деяние на пенсионната промяна, обвързвана с повишение на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране за всички категории обезпечени лица Увеличението на изискуемите възраст и застрахователен стаж за пенсия се чака да понижи в допълнение разноските с 30 млн. лева годишно през идващите три години, демонстрират сметките на финансовото министерство.
Освен от осигуровки, в бюджета на ДОО през предходната година са постъпили и 49,26 милиона лв., които са били трансферирани през предходната година от универсалните пенсионни фондове във Фонд „ Пенсии ” на Национален осигурителен институт, демонстрират още данните. Това са пари на хора, които се обезпечават наложително за втора пенсия, само че са решили да се откажат от втора пенсия и да получават единствено една цяла пенсия от Национален осигурителен институт.
Осигурените в повсеместен пенсионен фонд лица имат право да изберат да трансформират обезпечаването си от повсеместен пенсионен фонд във фонд „ Пенсии “, надлежно във фонд „ Пенсии за лицата по член 69 “, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за повсеместен пенсионен фонд, в случай че не им е отпусната пенсия за застрахователен стаж и възраст и навършват нужната по закон възраст за пенсия:
от 1 януари 2022 година до 31 декември 2025 година – не по-късно от една година преди възрастта нея;
от 1 януари 2026 година до 31 декември 2030 година – не по-късно от две години преди навършване на възрастта;
от 1 януари 2031 година до 31 декември 2035 година – не по-късно от три години;
от 1 януари 2036 година до 31 декември 2037 година – не по-късно от 4 години преди възрастта;
след 1 януари 2038 година – не по-късно от 5 години.
Близо 14 млн. лв., насъбрани в професионални пенсионни фондове, също са били трансферирани в Национален осигурителен институт през предходната година. В тези фондове наложително се обезпечават работещите в първа и второкласен труд.
Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да трансформират обезпечаването си от професионален пенсионен фонд във фонд „ Пенсии “, само че единствено в случай че не им е отпусната пенсия за застрахователен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. Тепърва следва от ден на ден хора да могат да получават втора пенсия, надлежно и да вземат решение дали да трансферират парите си от частните фондове във Фонд „ Пенсии ” на Национален осигурителен институт.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ