Колко време след ваксина срещу COVID-19 можем да дарим кръв
Има ли задоволително кръводарители и по кое време имунизираните жители могат да дарят кръв и да оказват помощ за спасяването на човешки животи – пред БНР " Хоризонт " приказва проф. Румен Попов , началник на Центъра по трансфузионна хематология на Военномедицинска академия (ВМА).
Проф. Попов, каква е обстановката в Кръвния център на ВМА – има ли задоволително кръводарители?
Всеки здрав български жител, който се е имунизирал, несъмнено, че може да подарява кръв. Има дребна смяна във връзка с условията, които бяха към януари месец тази година. Според новите, всеки имунизиран с РНК-ваксина може да подари кръв 48 часа след имунизиране, в случай че няма нежелани реакции. Разбира се, в случай че се появят такива, би трябвало да изчака 7 дни след имунизация. По отношение на векторните ваксини, условието е 28 дни след слагане на съответната доза.
А по какъв начин стоят нещата при нас във ВМА – оправяме се с обезпечаването на пациентите с кръв и кръвни артикули. Но хубаво би било всеки здрав български жител, сред 18 и 65 години, в годината два-три пъти да посещава трансфузионните центрове и да подарява кръв. Това е единственият метод, посредством който можем да решим проблемите с нужните количества кръв и кръвни артикули.
Има ли отлив от донорите на хиперимунна плазма?
Аз мога да приказвам за ВМА. Към момента имаме нужните количества на реконвалесцентна плазма, с цел да поемем лекуването на безусловно всички наши пациенти. Не единствено тук в София, само че и в периферните ни лечебни заведения в Пловдив, Сливен, Варна и Плевен. Всъщност, ние не спряхме да работим през летните месеци, когато ситуацията беше малко по-спокойно. И с помощта на това, което направихме, все още дефицит на реконвалесцентна плазма нямаме.
Прилага ли се интензивно този способ на лекуване на коронавирусната зараза при вас във ВМА?
На този въпрос най-точно ще ви отговори сътрудник, който директно се занимава с лекуването на COVID-пациенти. Моите наблюдения са, че във времето успяхме да помогнем на доста хора да се възстановят по-бързо и по-добре след инфекцията.
Можете ли да ни дадете малко повече информация към медицинските стандарти по трансфузионна хематология, разискват ли се промени, нужни ли са?
В трансфузионната хематология има настоящ стандарт, който непрекъснато се обновява по отношение на новите провокации, които стоят пред нас. Една от измененията е тъкмо във връзка с периодите за имунизация и опцията по-късно да се подарява кръв. Има основан експертен съвет по трансфузионна хематология към министъра на опазването на здравето, който се занимава тъкмо с тези проблеми.
Освен COVID-19, който стои на дневен ред, кръводаряването е извънредно значимо, тъй като става дума освен за лекуване на коронавирусната зараза, само че и за лекуване на тежки политравми, при доста комплицирани интервенции, при тежките лечебни случаи във вътрешните клиники. Има ли публично осъзнаване на тежестта на това благородно и хуманно донорство?
Различно е. Една част от хората са осведомени и идват с голямо предпочитание в трансфузионните центрове, с цел да оказват помощ на някой нуждаещ се пациент. Другите евентуално просто не ги интересува досега, в който техен непосредствен не се нуждае от лекуване с кръв и кръвни артикули. И тогава евентуално към този момент се замислят, че би трябвало да създадат нещо друго в живота си, като да вземем за пример да подаряват постоянно кръв.
Откъде би трябвало да минава, съгласно вас, смяната в публичните настройки?
Нещата би трябвало да стартират с децата в учебно заведение - да се организира една разяснителна акция във връзка с кръводаряването и за какво би трябвало да подаряват кръв. По този метод едно от първите неща, които ще създадат, откакто навършат 18 години, ще е да отидат и да дарят кръв. Според мен, подобен е пътят.
Има ли противопоказания за даряване?
Противопоказания има, само че ние сме хората, които ще определим дали един кандидат-дарител ще подари кръв или не. Искам да кажа на хората да бъдат спокойни, когато идват да подаряват кръв в трансфузионните центрове, тъй като за тях се грижат експерти преди, по време и след кръводаряването. Те би трябвало да бъдат спокойни, че ще се погрижим за едно несъмнено и качествено кръводаряване.
Колко скъпо е, в директния смисъл на тази дума, поддържането на един подобен център, имайки поради и извънредно високотехнологичния развой и всички хора, които са включени в обезпечаване активността на центъра?
В трансфузионните центрове работят високомотивирани сътрудници, които знаят защо става въпрос и с готовност извършват своята активност. Трансфузионната хематология е стратегическа компетентност. Стратегическа, тъй като поддържаме безусловно всички други медицински специалности – хирургии, лечебни клиники, тъй че нашият труд е незаместим и ние сме в помощ на безусловно всички пациенти, които се нуждаят от лекуване с кръв и кръвни артикули, както и на сътрудниците, които консултираме във връзка с лекуването.
А в действителност, пътят на кръвта при кръводаряване е доста дълъг. Как се следи качеството на дарената кръв?
Качеството се следи на всяка една стъпка. Като се стартира още от прегледа на кръводарителя, индикаторите, които му се дефинират. Минава се през самото кръвовземане, по-късно през обработката на кръвта. Минава се и към съхранението на биопродуктите – една извънредно значима стъпка, от която ще зависи по-късно качеството на лекуването на пациентите и несъмнено – точното издаване на биопродуктите пък ще дефинира да не се получават неточности при лекуването.
Да приключим с апел към нашите слушатели – първо да не имат вяра на подправените вести и да се доверяват на достоверни източници на информация и във връзка с кръводаряването.
Нека жителите да имат вяра на експертите и на хората, които работим в трансфузионните центрове и умерено да идват да подаряват кръв. Да не се тормозят от нищо.
Проф. Попов, каква е обстановката в Кръвния център на ВМА – има ли задоволително кръводарители?
Всеки здрав български жител, който се е имунизирал, несъмнено, че може да подарява кръв. Има дребна смяна във връзка с условията, които бяха към януари месец тази година. Според новите, всеки имунизиран с РНК-ваксина може да подари кръв 48 часа след имунизиране, в случай че няма нежелани реакции. Разбира се, в случай че се появят такива, би трябвало да изчака 7 дни след имунизация. По отношение на векторните ваксини, условието е 28 дни след слагане на съответната доза.
А по какъв начин стоят нещата при нас във ВМА – оправяме се с обезпечаването на пациентите с кръв и кръвни артикули. Но хубаво би било всеки здрав български жител, сред 18 и 65 години, в годината два-три пъти да посещава трансфузионните центрове и да подарява кръв. Това е единственият метод, посредством който можем да решим проблемите с нужните количества кръв и кръвни артикули.
Има ли отлив от донорите на хиперимунна плазма?
Аз мога да приказвам за ВМА. Към момента имаме нужните количества на реконвалесцентна плазма, с цел да поемем лекуването на безусловно всички наши пациенти. Не единствено тук в София, само че и в периферните ни лечебни заведения в Пловдив, Сливен, Варна и Плевен. Всъщност, ние не спряхме да работим през летните месеци, когато ситуацията беше малко по-спокойно. И с помощта на това, което направихме, все още дефицит на реконвалесцентна плазма нямаме.
Прилага ли се интензивно този способ на лекуване на коронавирусната зараза при вас във ВМА?
На този въпрос най-точно ще ви отговори сътрудник, който директно се занимава с лекуването на COVID-пациенти. Моите наблюдения са, че във времето успяхме да помогнем на доста хора да се възстановят по-бързо и по-добре след инфекцията.
Можете ли да ни дадете малко повече информация към медицинските стандарти по трансфузионна хематология, разискват ли се промени, нужни ли са?
В трансфузионната хематология има настоящ стандарт, който непрекъснато се обновява по отношение на новите провокации, които стоят пред нас. Една от измененията е тъкмо във връзка с периодите за имунизация и опцията по-късно да се подарява кръв. Има основан експертен съвет по трансфузионна хематология към министъра на опазването на здравето, който се занимава тъкмо с тези проблеми.
Освен COVID-19, който стои на дневен ред, кръводаряването е извънредно значимо, тъй като става дума освен за лекуване на коронавирусната зараза, само че и за лекуване на тежки политравми, при доста комплицирани интервенции, при тежките лечебни случаи във вътрешните клиники. Има ли публично осъзнаване на тежестта на това благородно и хуманно донорство?
Различно е. Една част от хората са осведомени и идват с голямо предпочитание в трансфузионните центрове, с цел да оказват помощ на някой нуждаещ се пациент. Другите евентуално просто не ги интересува досега, в който техен непосредствен не се нуждае от лекуване с кръв и кръвни артикули. И тогава евентуално към този момент се замислят, че би трябвало да създадат нещо друго в живота си, като да вземем за пример да подаряват постоянно кръв.
Откъде би трябвало да минава, съгласно вас, смяната в публичните настройки?
Нещата би трябвало да стартират с децата в учебно заведение - да се организира една разяснителна акция във връзка с кръводаряването и за какво би трябвало да подаряват кръв. По този метод едно от първите неща, които ще създадат, откакто навършат 18 години, ще е да отидат и да дарят кръв. Според мен, подобен е пътят.
Има ли противопоказания за даряване?
Противопоказания има, само че ние сме хората, които ще определим дали един кандидат-дарител ще подари кръв или не. Искам да кажа на хората да бъдат спокойни, когато идват да подаряват кръв в трансфузионните центрове, тъй като за тях се грижат експерти преди, по време и след кръводаряването. Те би трябвало да бъдат спокойни, че ще се погрижим за едно несъмнено и качествено кръводаряване.
Колко скъпо е, в директния смисъл на тази дума, поддържането на един подобен център, имайки поради и извънредно високотехнологичния развой и всички хора, които са включени в обезпечаване активността на центъра?
В трансфузионните центрове работят високомотивирани сътрудници, които знаят защо става въпрос и с готовност извършват своята активност. Трансфузионната хематология е стратегическа компетентност. Стратегическа, тъй като поддържаме безусловно всички други медицински специалности – хирургии, лечебни клиники, тъй че нашият труд е незаместим и ние сме в помощ на безусловно всички пациенти, които се нуждаят от лекуване с кръв и кръвни артикули, както и на сътрудниците, които консултираме във връзка с лекуването.
А в действителност, пътят на кръвта при кръводаряване е доста дълъг. Как се следи качеството на дарената кръв?
Качеството се следи на всяка една стъпка. Като се стартира още от прегледа на кръводарителя, индикаторите, които му се дефинират. Минава се през самото кръвовземане, по-късно през обработката на кръвта. Минава се и към съхранението на биопродуктите – една извънредно значима стъпка, от която ще зависи по-късно качеството на лекуването на пациентите и несъмнено – точното издаване на биопродуктите пък ще дефинира да не се получават неточности при лекуването.
Да приключим с апел към нашите слушатели – първо да не имат вяра на подправените вести и да се доверяват на достоверни източници на информация и във връзка с кръводаряването.
Нека жителите да имат вяра на експертите и на хората, които работим в трансфузионните центрове и умерено да идват да подаряват кръв. Да не се тормозят от нищо.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ