АЕЖ: Има ли държавна цензура в медиите? Парламентът да провери
Има ли държавна цензура в електронните медии? Коментар на водещия на Нова ТВ Виктор Николаев предходната седмица породи съмнения в напън от страна на регулаторите, по тази причина е нужно Народното събрание да сътвори профилирана анкетна комисия, с цел да ревизира това, приканват от Асоциацията на европейските публицисти – България.
Миналия петък депутатът от Демократична България Ивайло Мирчев подлага на критика националните малките екрани, че преди 5 години не са разследвали журналистически " Барселонагейт ". Водещият Виктор Николаев реагира по този начин:
" А вие наясно ли сте по какъв начин се притискат национални малките екрани, като ще оправяте страната? Наясно ли сте, че съществуват регулатори, които се употребяват за бухалки в страната? От вас в този момент се чака да разровите обстановката докрай. "
Сигнали за това има от дълго време, акцентират от АЕЖ, само че напълно до неотдавна споменаването на този напън беше тематика табу за журналистите с достъп до народен ефир.
И акцентират, че съмнителното игнориране на " Барселонагейт " не е единственият сходен образец. Встрани от медийния интерес са останали и разкрията на " Антикорупционния фонд " през 2020 година по следствието " Осемте джуджета ", уличаващо престъпни покупко-продажби с присъединяване на високопоставени магистрати, както и нередностите в болница " Лозенец " и БАБХ, разкрити от Миролюба Бенатова и Генка Шикерова.
" Поради тази причина считаме, че една парламентарна анкетна комисия би могла да проверява евентуална интервенция на страната чрез регулаторните органи или други институционални механизми в публицистичната самостоятелност на медиите ", пишат от АЕЖ.
Според тях би трябвало най-малко да се изслушат членовете на регулаторните организа от последните 5 години, както и главните настоящи лица в два от огромните кавги - а точно Бойко Борисов, Иван Гешев и Борислав Сарафов.
" Трябва да бъдат изслушани и управленията на трите национални малките екрани, а също и на Българското национално радио, както и публицисти от медиите, които биха желали да свидетелстват и могат да опишат за възможни практики на политическа цензура. "
Подобни анкетни комисии са проведени и преди, по други мотиви, с най-малък или никакъв триумф.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Миналия петък депутатът от Демократична България Ивайло Мирчев подлага на критика националните малките екрани, че преди 5 години не са разследвали журналистически " Барселонагейт ". Водещият Виктор Николаев реагира по този начин:
" А вие наясно ли сте по какъв начин се притискат национални малките екрани, като ще оправяте страната? Наясно ли сте, че съществуват регулатори, които се употребяват за бухалки в страната? От вас в този момент се чака да разровите обстановката докрай. "
Сигнали за това има от дълго време, акцентират от АЕЖ, само че напълно до неотдавна споменаването на този напън беше тематика табу за журналистите с достъп до народен ефир.
И акцентират, че съмнителното игнориране на " Барселонагейт " не е единственият сходен образец. Встрани от медийния интерес са останали и разкрията на " Антикорупционния фонд " през 2020 година по следствието " Осемте джуджета ", уличаващо престъпни покупко-продажби с присъединяване на високопоставени магистрати, както и нередностите в болница " Лозенец " и БАБХ, разкрити от Миролюба Бенатова и Генка Шикерова.
" Поради тази причина считаме, че една парламентарна анкетна комисия би могла да проверява евентуална интервенция на страната чрез регулаторните органи или други институционални механизми в публицистичната самостоятелност на медиите ", пишат от АЕЖ.
Според тях би трябвало най-малко да се изслушат членовете на регулаторните организа от последните 5 години, както и главните настоящи лица в два от огромните кавги - а точно Бойко Борисов, Иван Гешев и Борислав Сарафов.
" Трябва да бъдат изслушани и управленията на трите национални малките екрани, а също и на Българското национално радио, както и публицисти от медиите, които биха желали да свидетелстват и могат да опишат за възможни практики на политическа цензура. "
Подобни анкетни комисии са проведени и преди, по други мотиви, с най-малък или никакъв триумф.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ