Има ли България годни изтребители и в състояние ли е

Има ли България годни изтребители и в положение ли е сама да охранява своето небе? Като първокачествен водач и някогашен командващ Военновъздушни сили Румен Радев би трябвало най-добре да го знае. Какво тогава значат последните му ходове?

Коментар на Веселин Стойнев, оповестен в

Президентът Румен Радев предложи България да бъде хазаин на договаряния сред България и Украйна. Някои несъмнено си помечтаха столицата ни да стане известна със „ Софийските съглашения “, които да заменят Минските. Разбира се, Радев не е политик от международна големина като Бойко Борисов, глезен от трима папи по главата, и предложи единствено домакинство, а самите договарящи щяха да са други – я Макрон и Шолц, я някой скандинавец…

Но даже и да си единствено хазаин на договаряния, би трябвало и двете страни да те почитат. А в нашия случай това е много подозрително. Путин ни презира, както презира всички „ предатели “, които са си разрешили да влязат в НАТО, хеле пък нас, които бяхме най-верния спътник на Съюз на съветските социалистически републики. А украинците надали са не запомнили, че българският президент единствено преди месеци призна „ в действителност “ Крим за съветски. Отделно, че България, дружно с Унгария, Австрия, Кипър и Малта единствени в Европейски Съюз отказваха да пратят на Украйна каквито и да са военни материали.

Заради имиджа на президента

Идеята за семейството имаше повече имиджов темперамент за президента. Така той се нарежда в комфортна за него позиция, която би се харесала от русофилите, каквито са значително от гласоподавателите му. Особено откакто застана твърдо против съветската експанзия още при започване на войната и откакто трябваше освен да преглътне уволнението на своя непосредствен човек в държавното управление – Стефан Янев, само че и да се разграничи тактически от него – с упрека, че не е направил задоволително като боен министър.

Само три дни след този тактически маньовър, с който се реалокира от умерено антикремълска позиция към „ неутралния център “, президентът извърши последваща маневра. Той изиска да се подхващат неотложни ограничения, които да обезпечат защитата на българското небе единствено от български изтребители, с български водачи. За задачата Радев привика на „ Дондуков “ 2 началника на защитата, командващия военновъздушните сили и военния министър.

Формално не е прекрачил пълномощията си. Според решение на Конституционния съд от 1998 година той е висш главнокомандващ както във военно, по този начин и в спокойно време, има право да изисква от всички лица и държавни органи цялостна информация, обвързвана с защитата и националната сигурност, както и да показва мнения пред тях и да насочва рекомендации. В същото време по конституция Министерският съвет е този, който обезпечава националната сигурност и реализира общото управление на въоръжените сили. Така че колкото и изрично да е настояването на президента, то си остава единствено едно мнение. Но привикването на военния министър, който освен това взе участие в постоянно, а не в служебно държавно управление, е в случай че не друго, най-малко институционално грубиянство.

Има ли България въобще годни изтребители

А всъщност въпросът е има ли България сега задоволително на брой и годни изтребители, които да охраняват въздушното ѝ пространство? Нали таман поради техния дефицит приехме 4 испански „ Юрофайтър “, които правят еър полисинг дружно с нашите МиГ-29, а през април и май испанците ще бъдат сменени от нидерландски F-35. Впрочем, четиримата министри на Българска социалистическа партия в държавното управление гласоподаваха срещу нидерландските изтребители. А и не са единствено испански и холандски самолети. Френският нуклеарен самолетоносач „ Шарл де Гол “, намиращ се край Кипър, има за задача да укрепи югоизточния фланг на НАТО, в това число България и Румъния, и самолетите му да патрулират над и към Черно море.

Като първокачествен водач, някогашен командващ Военновъздушни сили и държавен глава Румен Радев най-добре знае можем ли сами да охраняваме въздушното си пространство. Дори да допуснем, че концепцията му е да получим незабавно някакви F-16 от Съединени американски щати, които краткотрайно да заменят тези, за които сме си платили и чакаме да бъдат създадени, отново не може в незабавен порядък от няколко месеца да сменяем съюзническата помощ в еър полисинга. Нужна е инфраструктура и задоволително на брой водачи, с задоволителен тренинг с американските многоцелеви изтребители.

Отказ от съюзническо наличие?

Затова държанието на президента повече наподобява на отвод от съюзническо наличие. Същото като лупинга на довчерашния боен министър Стефан Янев с българския натовски батальон, за който още не се е чуло да има искащи членки на Алианса да вземат участие в него с по някоя ротичка. Явно за всички е транспарантна задачата батальонът да прикрие нежеланието ни за разполагане на действителни съюзнически елементи у нас.

Идеята, че голата и боса българска войска сама може да отбранява страната, а съвсем приземената ни авиация – сама да пази небето, когато светът е на прага на световна война, граничи с изменничество. Търсенето на специфичен „ несъюзнически “ статут в границите на НАТО е еднакво на колаборация с Кремъл. Финалният маньовър на президента остава да е преливане на престиж от него към новата партия на Стефан Янев, която след това, дружно с Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, да сътвори „ патриотична опция “ на ръководещата коалиция в услуга на Кремъл.