Иван Кръстев събра Александър Сорос и Къртис Ярвин на семинар в Австрия
Има ли бъдеще демокрацията, каква е ориста на Израел и каква роля ще играят Съединени американски щати в света? На тези въпроси отговаряха през уикенда 20-те най-влиятелни политолози, социолози и философи в Австрия.
Събитието носеше името „ Светът на части “ и се организира в австрийския алпийски хотел „ Дворец Елмау “.
Форумът бе проведен от българския политолог Иван Кръстев. Програмата на срещата бе структурирана към няколко съществени тематики: ролята на Съединените щати, бъдещето на Европа, споровете към Израел и общата промяна на световната политика.
Сред участниците бяха философът Петер Слотердайк, социоложката Ева Илуз, английският историк Тимъти Гартън Аш, както и представители на интернационалните институции и фондации. На форума участва и наследникът на Джордж Сорос – Александър, който е ръководител на фондацията „ Отворено общество “.
Особено внимание притегли присъединяване на българската социоложка Мила Минева. Тя взе участие в диалог с Ева Илуз за културните спорове и изменящата се роля на либерализма в Европа след края на Студената война. Дискусията засегна тематики като медийната среда, публичното съмнение и поляризацията в демократичните общества.
Минева изследва по какъв начин медии и културни институции оформят публичните настройки – тематика значима за дебата за демокрацията. Тя е смятана за значим глас от посткомунистическия свят. Според тезата на Кръстев Източна Европа се е трансформирала в лаборатория за нови политически процеси, които след това се появяват и в западния свят.
След 1989 година Източна Европа минава през бърза либерализация, мощни обществени неравенства, политическа поляризация, съмнение в институциите, популизъм, културни спорове към идентичността, спад на доверието към демократичната народна власт. Събития, които се случват едвам в този момент и в западната част на континента.
Това прави района забавен за западните интелектуалци.
Темите на полемиката сред Милева и Илуз включват: рецесията на демократичния консенсус, културните войни в демокрациите, ролята на интелектуалците в политически поляризирани общества, по какъв начин се трансформира либерализмът след 1989 година
Най-спорният миг на симпозиума обаче беше появяването на американския блогър и политически мъдрец Къртис Ярвин. Той е прочут с радикалната си рецензия на демокрацията и с концепциите си за мощно централизирано ръководство.
В диалог с Иван Кръстев Ярвин отбрани тезата, че демократичната народна власт последователно губи способността си да ръководи комплицираните модерни общества. Според него политическите институции са парализирани, а действителната власт се упражнява от мрежа от администрация, медии и университети.
Той предложи различен модел на ръководство, който разказва като „ корпоративна страна “ – система, в която страната се ръководи сходно на огромна компания от един мощен водач. Според Ярвин сходна конструкция би могла да взема по-ефективни решения и да избегне политическата парализа.
Присъствието му провокира смесени реакции измежду участниците. Някои смятаха, че сходни хрумвания са рискови и антидемократични. Други защитаваха поканата като нужна опция да се разбере мисленето на новите радикални течения в политиката.
Германският в. „ Ди Цайт “ разгласява просторен репортаж от диалога. Преди дебата с Ярвин Иван Кръстев изяснява за какво въобще го е поканил. Според него към този момент не може просто да се пита „ по какъв начин да защитим демокрацията “. Пред лицето на концепциите на Ярвин и неговите последователи въпросът трябвало да се промени: „ Струва ли си демокрацията въобще да бъде защитавана? “
Интересен ход, отбелязва вестникът. Само че Ярвин заобикаля да отговори. Не пъргаво като Мохамед Али – по-скоро обикаля постепенно към личните си офанзиви против демокрацията, до момента в който Кръстев не събаря монолога му с едно изречение:
„ На теб просто не ти харесва думата. “
Публиката – професори от Оксфорд и Кеймбридж, интернационалните публицисти и – гледа намръщено към сцената. Мустаците на Петер Слотердайк потрепват нагоре-надолу.
„ Цялата власт идва от Бога “, споделя Ярвин.
Много от институциите, които той подлага на критика, в действителност му се костват чудесни, щом ги посети персонално. Дали преди малко самичък не се нокаутира?, разяснява създателят на репортажа.
Кръстев го пита кой би подсигурил свободата му в неговата CEO-монархия.
„ Страхотен въпрос “, похвалва Ярвин – и стартира да приказва, явно без да знае накъде води мисълта му. Той вади от историята Франклин Рузвелт, могъщия президент от 30-те и 40-те години, и твърди, че Съединени американски щати постоянно са били привидна народна власт. Добре, само че тогава против какво се бори той, в случай че президентите така и така са като CEOs?
Ярвин се заплита толкоз неумело, че човек остава с усещането, че в действителност желае по-искрена народна власт. Или може би просто играе ролята на отчаян либерал?, пита се още журналистът от „ Ди Цайт “.
И отбелязва: „ Ярвин наподобява нервозен и прави съмнителни смешки:
„ Обществото е като жена – не би трябвало да го блъскаш. “
В последна сметка Кръстев прекъсва диалога. Ярвин обаче продължава монолога си и с хора от публиката, приказва до среднощ. В края на симпозиума Ярвин декларира пред кореспонденти, че си е трансформирал мнението за Сорос. „ Мислех, че него в никакъв случай не го подлагат на критика, само че видях, че е подложен на същото, на което съм подложен и аз. Той е интелигентен човек “, декларира блогърът.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Събитието носеше името „ Светът на части “ и се организира в австрийския алпийски хотел „ Дворец Елмау “.
Форумът бе проведен от българския политолог Иван Кръстев. Програмата на срещата бе структурирана към няколко съществени тематики: ролята на Съединените щати, бъдещето на Европа, споровете към Израел и общата промяна на световната политика.
Сред участниците бяха философът Петер Слотердайк, социоложката Ева Илуз, английският историк Тимъти Гартън Аш, както и представители на интернационалните институции и фондации. На форума участва и наследникът на Джордж Сорос – Александър, който е ръководител на фондацията „ Отворено общество “.
Особено внимание притегли присъединяване на българската социоложка Мила Минева. Тя взе участие в диалог с Ева Илуз за културните спорове и изменящата се роля на либерализма в Европа след края на Студената война. Дискусията засегна тематики като медийната среда, публичното съмнение и поляризацията в демократичните общества.
Минева изследва по какъв начин медии и културни институции оформят публичните настройки – тематика значима за дебата за демокрацията. Тя е смятана за значим глас от посткомунистическия свят. Според тезата на Кръстев Източна Европа се е трансформирала в лаборатория за нови политически процеси, които след това се появяват и в западния свят.
След 1989 година Източна Европа минава през бърза либерализация, мощни обществени неравенства, политическа поляризация, съмнение в институциите, популизъм, културни спорове към идентичността, спад на доверието към демократичната народна власт. Събития, които се случват едвам в този момент и в западната част на континента.
Това прави района забавен за западните интелектуалци.
Темите на полемиката сред Милева и Илуз включват: рецесията на демократичния консенсус, културните войни в демокрациите, ролята на интелектуалците в политически поляризирани общества, по какъв начин се трансформира либерализмът след 1989 година
Най-спорният миг на симпозиума обаче беше появяването на американския блогър и политически мъдрец Къртис Ярвин. Той е прочут с радикалната си рецензия на демокрацията и с концепциите си за мощно централизирано ръководство.
В диалог с Иван Кръстев Ярвин отбрани тезата, че демократичната народна власт последователно губи способността си да ръководи комплицираните модерни общества. Според него политическите институции са парализирани, а действителната власт се упражнява от мрежа от администрация, медии и университети.
Той предложи различен модел на ръководство, който разказва като „ корпоративна страна “ – система, в която страната се ръководи сходно на огромна компания от един мощен водач. Според Ярвин сходна конструкция би могла да взема по-ефективни решения и да избегне политическата парализа.
Присъствието му провокира смесени реакции измежду участниците. Някои смятаха, че сходни хрумвания са рискови и антидемократични. Други защитаваха поканата като нужна опция да се разбере мисленето на новите радикални течения в политиката.
Германският в. „ Ди Цайт “ разгласява просторен репортаж от диалога. Преди дебата с Ярвин Иван Кръстев изяснява за какво въобще го е поканил. Според него към този момент не може просто да се пита „ по какъв начин да защитим демокрацията “. Пред лицето на концепциите на Ярвин и неговите последователи въпросът трябвало да се промени: „ Струва ли си демокрацията въобще да бъде защитавана? “
Интересен ход, отбелязва вестникът. Само че Ярвин заобикаля да отговори. Не пъргаво като Мохамед Али – по-скоро обикаля постепенно към личните си офанзиви против демокрацията, до момента в който Кръстев не събаря монолога му с едно изречение:
„ На теб просто не ти харесва думата. “
Публиката – професори от Оксфорд и Кеймбридж, интернационалните публицисти и – гледа намръщено към сцената. Мустаците на Петер Слотердайк потрепват нагоре-надолу.
„ Цялата власт идва от Бога “, споделя Ярвин.
Много от институциите, които той подлага на критика, в действителност му се костват чудесни, щом ги посети персонално. Дали преди малко самичък не се нокаутира?, разяснява създателят на репортажа.
Кръстев го пита кой би подсигурил свободата му в неговата CEO-монархия.
„ Страхотен въпрос “, похвалва Ярвин – и стартира да приказва, явно без да знае накъде води мисълта му. Той вади от историята Франклин Рузвелт, могъщия президент от 30-те и 40-те години, и твърди, че Съединени американски щати постоянно са били привидна народна власт. Добре, само че тогава против какво се бори той, в случай че президентите така и така са като CEOs?
Ярвин се заплита толкоз неумело, че човек остава с усещането, че в действителност желае по-искрена народна власт. Или може би просто играе ролята на отчаян либерал?, пита се още журналистът от „ Ди Цайт “.
И отбелязва: „ Ярвин наподобява нервозен и прави съмнителни смешки:
„ Обществото е като жена – не би трябвало да го блъскаш. “
В последна сметка Кръстев прекъсва диалога. Ярвин обаче продължава монолога си и с хора от публиката, приказва до среднощ. В края на симпозиума Ярвин декларира пред кореспонденти, че си е трансформирал мнението за Сорос. „ Мислех, че него в никакъв случай не го подлагат на критика, само че видях, че е подложен на същото, на което съм подложен и аз. Той е интелигентен човек “, декларира блогърът.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ