Повече от „Wicked Game“: Крис Айзък доказа, че истинските рокендрол звезди не остаряват
Има концерти, на които отиваш поради една ария. А най-после си тръгваш с чувството, че си разкрил цялостен нов актьор. Точно по този начин се почувствах след първата среща на българската аудитория с Крис Айзък нощес, 22 юни, във Vidas Art Arena. Признавам си - като доста хора и аз свързвах името му най-много с безконечната балада " Wicked Game ", една от най-разпознаваемите любовни песни в музикалната история. Само че концертът му в София се оказа прелестно увещание какъв брой незаслужено е един реализатор да бъде редуциран до един-единствен шлагер.
Garbage се завръщат в София
Очакваме ги през май
Още по-изненадващо беше друго. Някъде по средата на концерта осъзнах, че индивидът на сцената е съвсем на 70 години. Да, Крис Айзък е роден през 1956 година и след повече от четири десетилетия на сцената продължава да наподобява по този начин, като че ли рокендролът е разкрил тайната на безконечната младост.
Още по-любопитно е, че Крис Айзък в никакъв случай не е бил женен - нещо рядко срещано за човек, прекарал десетилетия под светлината на прожекторите. Самият той постоянно се майтапи с този факт в интервютата си и избира да пази персоналния си живот надалеч от публичността. Вместо това е посветил огромна част от живота си на музиката, турнетата и дългогодишната си група Silvertone, с която свири над 40 години. 48 в действителност, както показа той самият.
Но, да се върнем на концерта от нощес въпреки всичко. Ако някой е очаквал два часа потиснатост в стила на " Wicked Game " (като мен), евентуално е останал съществено сюрпризиран, само че никога и отчаян.
" Ако обичате тъжни любовни песни, на вярното място сте ", пошегува се Крис Айзък по време на концерта, само че надалеч не беше прав. Оказа се, че огромна част от репертоара на Айзък е зареден с сила, рокабили ритми и заразително положително въодушевление. Песни като " Baby Did a Bad Bad Thing ", " Blue Hotel ", " Big Wide Wonderful World ", Baby Did a Bad Bad Thing и други демонстрираха една напълно друга страна на актьора - надалеч по-дива, по-забавна и доста по-рокендрол.
Разбира се, на липсваха и баладите - " Two Hearts ", " The Way Things Really Are ", " The Way Things Really Are " и други, като на едно от частите не пропусна да предложения и няколко двойки на сцената, които да потанцуват към него и бенда му. Крис Айзък направи и няколко страхотни кавъра, сред които се откроиха " Can`t Help Falling in Love " на Елвис Пресли, " Pretty Woman " на Рой Орбисън и " Shake Your Hips " на Rolling Stones.
През цялото време Крис Айзък пееше, разхождаше се по сцената, флиртуваше с публиката, разказваше истории и се майтапеше по този начин, като че ли се намира измежду остарели другари, а не пред хиляди непознати. Харизмата му беше толкоз естествена, че на моменти концертът приличаше повече на неналожителен диалог, в сравнение с строго режисирано шоу.
Като се замисля, мощното му театрално присъстие не би трябвало да ме изненадва толкоз доста, тъй като Айзък има и сериозна актьорска кариера. Работил е с именития режисьор Дейвид Линч, появява се във филми като " Туин Пийкс: Огън, следвай ме ", " Мълчанието на агнетата " и " Широко затворени очи ". Всъщност точно Линч изиграва основна роля в кариерата му, когато включва " Wicked Game " във кино лентата " Диво сърце ". Тогава песента, която в началото остава съвсем незабелязана, се трансформира в международен шлагер и безусловно трансформира живота на музиканта.
Най-впечатляващото нощес, с изключение на блещукащите му костюми, беше силата. Около 30 песни прозвучаха през вечерта, а Айзък като че ли отхвърляше да забави темпото. Нямаше отмалялост, нямаше рутинно отблъскване на номера. Само актьор, който явно към момента изпитва наслаждение от това, което прави. Е, по какъв начин да не се болести човек.
Любопитното е, че кариерата на Крис Айзък постоянно е вървяла по личен път. Макар постоянно да е сравняван с митове като Елвис Пресли и Рой Орбисън поради присъщия си глас и ретро звучене, той в никакъв случай не се трансформира в копие на някого. Именно тази комбинация сред рокендрол, рокабили, кънтри и поп му разрешава да остане различим.
Смятах, че " Wicked Game " ще е непокътната за финала, само че ненадейно за всички, тя пристигна още при започване на сетлиста му - може би беше шестата подред. Първите акомпанименти на провокираха мигновена реакция и за няколко минути цялата аудитория запя дружно с него. Това беше от концертните моменти, които ми припомнят защо има песни, които в никакъв случай не остаряват.
А историята зад " Wicked Game " е съвсем толкоз забавна, колкото и самата ария. Айзък споделя, че я написал за една вечер след телефонно позвъняване от жена, към която изпитвал мощно привличане, само че в същото време знаел, че ще му донесе неприятности. Така се ражда една от най-разпознаваемите любовни песни на всички времена - комбинация, която повече от 35 години по-късно продължава да звучи еднообразно магично.
Да, отидох на концерта най-много поради това парче, само че в случай че би трябвало да бъда почтена, черешката на тортата за мен не беше " Wicked Game ". Беше осъзнаването какъв брой доста бързи, витални и занимателни части има в каталога на Крис Айзък. И какъв брой елементарно сме склонни да забравим, че зад една от най-тъжните любовни балади стои актьор с голямо възприятие за комизъм, неподправено театрално наличие и забележителна сила, която не спря да показва, разхождайки се освен по сцената, а и измежду публиката. Тук е моментът да споделя и какъв брой феноменално добър е целият му бенд и в какъв прелестен синхрон работят дружно.
От Махмут Орхан до Армин ван Бюрен на AURA в София - фестивалът, който разсъни лятото (и нас самите)
Ето по какъв начин мина второто издание на фестивала за електронна музика
След първот посещение на Крис Айзък в България останах с възприятието, че е от изчезващата порода актьори, които не разчитат на кавги, резултати или носталгия. На почти 70 години (навършва ги на 26 юни) той към момента излиза на сцената с силата на млад рокендрол бунтовник, майтапи се като стендъп комедиант и пее по този начин, като че ли занапред би трябвало да потвърждава какъв брой е добър. Така че, след първия му концерт у нас остава единствено един въпрос - за какво чакахме толкоз дълго, с цел да го забележим онлайн?
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Garbage се завръщат в София
Очакваме ги през май
Още по-изненадващо беше друго. Някъде по средата на концерта осъзнах, че индивидът на сцената е съвсем на 70 години. Да, Крис Айзък е роден през 1956 година и след повече от четири десетилетия на сцената продължава да наподобява по този начин, като че ли рокендролът е разкрил тайната на безконечната младост.
Още по-любопитно е, че Крис Айзък в никакъв случай не е бил женен - нещо рядко срещано за човек, прекарал десетилетия под светлината на прожекторите. Самият той постоянно се майтапи с този факт в интервютата си и избира да пази персоналния си живот надалеч от публичността. Вместо това е посветил огромна част от живота си на музиката, турнетата и дългогодишната си група Silvertone, с която свири над 40 години. 48 в действителност, както показа той самият.
Но, да се върнем на концерта от нощес въпреки всичко. Ако някой е очаквал два часа потиснатост в стила на " Wicked Game " (като мен), евентуално е останал съществено сюрпризиран, само че никога и отчаян.
" Ако обичате тъжни любовни песни, на вярното място сте ", пошегува се Крис Айзък по време на концерта, само че надалеч не беше прав. Оказа се, че огромна част от репертоара на Айзък е зареден с сила, рокабили ритми и заразително положително въодушевление. Песни като " Baby Did a Bad Bad Thing ", " Blue Hotel ", " Big Wide Wonderful World ", Baby Did a Bad Bad Thing и други демонстрираха една напълно друга страна на актьора - надалеч по-дива, по-забавна и доста по-рокендрол.
Разбира се, на липсваха и баладите - " Two Hearts ", " The Way Things Really Are ", " The Way Things Really Are " и други, като на едно от частите не пропусна да предложения и няколко двойки на сцената, които да потанцуват към него и бенда му. Крис Айзък направи и няколко страхотни кавъра, сред които се откроиха " Can`t Help Falling in Love " на Елвис Пресли, " Pretty Woman " на Рой Орбисън и " Shake Your Hips " на Rolling Stones.
През цялото време Крис Айзък пееше, разхождаше се по сцената, флиртуваше с публиката, разказваше истории и се майтапеше по този начин, като че ли се намира измежду остарели другари, а не пред хиляди непознати. Харизмата му беше толкоз естествена, че на моменти концертът приличаше повече на неналожителен диалог, в сравнение с строго режисирано шоу.
Като се замисля, мощното му театрално присъстие не би трябвало да ме изненадва толкоз доста, тъй като Айзък има и сериозна актьорска кариера. Работил е с именития режисьор Дейвид Линч, появява се във филми като " Туин Пийкс: Огън, следвай ме ", " Мълчанието на агнетата " и " Широко затворени очи ". Всъщност точно Линч изиграва основна роля в кариерата му, когато включва " Wicked Game " във кино лентата " Диво сърце ". Тогава песента, която в началото остава съвсем незабелязана, се трансформира в международен шлагер и безусловно трансформира живота на музиканта.
Най-впечатляващото нощес, с изключение на блещукащите му костюми, беше силата. Около 30 песни прозвучаха през вечерта, а Айзък като че ли отхвърляше да забави темпото. Нямаше отмалялост, нямаше рутинно отблъскване на номера. Само актьор, който явно към момента изпитва наслаждение от това, което прави. Е, по какъв начин да не се болести човек.
Любопитното е, че кариерата на Крис Айзък постоянно е вървяла по личен път. Макар постоянно да е сравняван с митове като Елвис Пресли и Рой Орбисън поради присъщия си глас и ретро звучене, той в никакъв случай не се трансформира в копие на някого. Именно тази комбинация сред рокендрол, рокабили, кънтри и поп му разрешава да остане различим.
Смятах, че " Wicked Game " ще е непокътната за финала, само че ненадейно за всички, тя пристигна още при започване на сетлиста му - може би беше шестата подред. Първите акомпанименти на провокираха мигновена реакция и за няколко минути цялата аудитория запя дружно с него. Това беше от концертните моменти, които ми припомнят защо има песни, които в никакъв случай не остаряват.
А историята зад " Wicked Game " е съвсем толкоз забавна, колкото и самата ария. Айзък споделя, че я написал за една вечер след телефонно позвъняване от жена, към която изпитвал мощно привличане, само че в същото време знаел, че ще му донесе неприятности. Така се ражда една от най-разпознаваемите любовни песни на всички времена - комбинация, която повече от 35 години по-късно продължава да звучи еднообразно магично.
Да, отидох на концерта най-много поради това парче, само че в случай че би трябвало да бъда почтена, черешката на тортата за мен не беше " Wicked Game ". Беше осъзнаването какъв брой доста бързи, витални и занимателни части има в каталога на Крис Айзък. И какъв брой елементарно сме склонни да забравим, че зад една от най-тъжните любовни балади стои актьор с голямо възприятие за комизъм, неподправено театрално наличие и забележителна сила, която не спря да показва, разхождайки се освен по сцената, а и измежду публиката. Тук е моментът да споделя и какъв брой феноменално добър е целият му бенд и в какъв прелестен синхрон работят дружно.
От Махмут Орхан до Армин ван Бюрен на AURA в София - фестивалът, който разсъни лятото (и нас самите)
Ето по какъв начин мина второто издание на фестивала за електронна музика
След първот посещение на Крис Айзък в България останах с възприятието, че е от изчезващата порода актьори, които не разчитат на кавги, резултати или носталгия. На почти 70 години (навършва ги на 26 юни) той към момента излиза на сцената с силата на млад рокендрол бунтовник, майтапи се като стендъп комедиант и пее по този начин, като че ли занапред би трябвало да потвърждава какъв брой е добър. Така че, след първия му концерт у нас остава единствено един въпрос - за какво чакахме толкоз дълго, с цел да го забележим онлайн?
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ