Не книга, а библия за всяка edna жена: Зелени светлини на Матю Макконъхи
Има книги, които четеш поради създателя им, и книги, които задържаш в сърцето си поради това, което те карат да почувстваш. „ Зелени светлини “ на Матю Макконъхи е и двете. Изненадваща, дълбока и неподправена – това не е просто холивудска автобиография, а пътепис на една душа, която търси (и постоянно намира) смисъла на живота.
Мъж, който приказва на дамите с почитание и мъдрост
Нека си признаем – мъчно е да устоиш на чара на Макконъхи. Но в тази книга той не се пробва да впечатлява. Той споделя. Искрено, от време на време сурово, от време на време сантиментално. И тъкмо в това се крие магията на „ Зелени светлини “ – чувството, че той приказва непосредствено на теб. Не като звезда, а като мъж, който е претърпял доста, падал е и се е изправял, обичал е и е губил, само че в никакъв случай не е спрял да има вяра, че животът му дава знаци.
„ Всеки проблем има подарък. Търси го. Жълтата светлина може да е зелена, само че със забавяне. “
Тази мисъл е като шепот, който остава с нас дълго след последната страница. Колко постоянно в живота си сме се ядосвали за „ нещо, което се е объркало “, единствено с цел да осъзнаем по-късно, че то е било тъкмо това, от което сме имали потребност?
Жените, които са го оформили
Един от най-силните детайли в книгата е дълбоката връзка на Макконъхи с дамите в живота му – майка му, брачната половинка му Камила и даже с женската сила в себе си. В изявление с Oprah’s SuperSoul Conversations той споделя:
„ Майка ми ме научи на мощ, само че не тази, която вика и побеждава – а тази, която остава и обича. “
От страниците проличава уважението му към майка му, която макар суровия си жанр на образование, му дава основата да бъде самоуверен, почтен и порядъчен. А когато приказва за брачната половинка си Камила, тонът му се трансформира – става мек, изпълнен с удивление:
„ С нея не се усещах сякаш би трябвало да играя роля. Чувствах, че мога просто да бъда. И това беше ново за мен. “
Макконъхи не се опасява да покаже какъв брой значима роля играе любовта в живота му. Това го прави още по-привлекателен в очите на читателките – тъй като виждаме мъж, който освен почита дамите, само че и се учи от тях.
Духовност, персонална отговорност и свободата да се проваляш
Книгата не крие и духовната страна на артиста. Без да проповядва, той приказва за връзката си с Бог, със себе си и със света. Споделя по какъв начин медитира, по какъв начин пътува самичък в пустинята, по какъв начин си постанова ограничавания, с цел да се преоткрие.
„ Свободата не е правото да правиш каквото искаш, а отговорността да правиш това, което би трябвало. “
Това изявление звучи изключително мощно за женската аудитория – за нас, които жонглираме сред функции, упования и вътрешни гласове. Книгата е увещание, че неуспехите не са край, а завои. А пътят си коства, единствено в случай че го извървиш със сърце.
Хумор, накърнимост и онази топлота, която те кара да се усмихнеш
Сред философските размишления и житейски уроци, Макконъхи не не помни и хумора. Разказите му за юношески гафове, шантави пътувания и даже сънища, които трансформират живота му, ни припомнят, че животът не е единствено дълбочина – той е и лекост.
„ Бях гол, по средата на пустинята, със змия в ръката и мисълта: ‘Добре, значи ТОВА е идната ми глава.’ “
Да, има и такива моменти. И тъкмо те вършат „ Зелени светлини “ толкоз човешка.
Защо тази книга приказва толкоз мощно на дамите?
Защото Матю Макконъхи не се крие зад роля. Той демонстрира себе си – в цялостния набор от светлини и сенки. Защото ни припомня, че животът е поредност от зелени светлини – даже когато краткотрайно светят в алено. Защото ни дава пространство да се замислим, да се усмихнем, да си извиним. И най-много – тъй като ни кара да повярваме, че всичко, което ни се случва, може да бъде употребявано като трамплин, а не като спънка.
Ако търсиш книга, която да те развълнува, да ти даде вяра и да те накара да се върнеш към себе си – „ Зелени светлини “ е тъкмо тази книга. Не тъй като е съвършена. А тъй като е същинска.
5 цитата от „ Зелени светлини “, които ще си подчертаеш и ще искаш да споделиш
Мъж, който приказва на дамите с почитание и мъдрост
Нека си признаем – мъчно е да устоиш на чара на Макконъхи. Но в тази книга той не се пробва да впечатлява. Той споделя. Искрено, от време на време сурово, от време на време сантиментално. И тъкмо в това се крие магията на „ Зелени светлини “ – чувството, че той приказва непосредствено на теб. Не като звезда, а като мъж, който е претърпял доста, падал е и се е изправял, обичал е и е губил, само че в никакъв случай не е спрял да има вяра, че животът му дава знаци.
„ Всеки проблем има подарък. Търси го. Жълтата светлина може да е зелена, само че със забавяне. “
Тази мисъл е като шепот, който остава с нас дълго след последната страница. Колко постоянно в живота си сме се ядосвали за „ нещо, което се е объркало “, единствено с цел да осъзнаем по-късно, че то е било тъкмо това, от което сме имали потребност?
Жените, които са го оформили
Един от най-силните детайли в книгата е дълбоката връзка на Макконъхи с дамите в живота му – майка му, брачната половинка му Камила и даже с женската сила в себе си. В изявление с Oprah’s SuperSoul Conversations той споделя:
„ Майка ми ме научи на мощ, само че не тази, която вика и побеждава – а тази, която остава и обича. “
От страниците проличава уважението му към майка му, която макар суровия си жанр на образование, му дава основата да бъде самоуверен, почтен и порядъчен. А когато приказва за брачната половинка си Камила, тонът му се трансформира – става мек, изпълнен с удивление:
„ С нея не се усещах сякаш би трябвало да играя роля. Чувствах, че мога просто да бъда. И това беше ново за мен. “
Макконъхи не се опасява да покаже какъв брой значима роля играе любовта в живота му. Това го прави още по-привлекателен в очите на читателките – тъй като виждаме мъж, който освен почита дамите, само че и се учи от тях.
Духовност, персонална отговорност и свободата да се проваляш
Книгата не крие и духовната страна на артиста. Без да проповядва, той приказва за връзката си с Бог, със себе си и със света. Споделя по какъв начин медитира, по какъв начин пътува самичък в пустинята, по какъв начин си постанова ограничавания, с цел да се преоткрие.
„ Свободата не е правото да правиш каквото искаш, а отговорността да правиш това, което би трябвало. “
Това изявление звучи изключително мощно за женската аудитория – за нас, които жонглираме сред функции, упования и вътрешни гласове. Книгата е увещание, че неуспехите не са край, а завои. А пътят си коства, единствено в случай че го извървиш със сърце.
Хумор, накърнимост и онази топлота, която те кара да се усмихнеш
Сред философските размишления и житейски уроци, Макконъхи не не помни и хумора. Разказите му за юношески гафове, шантави пътувания и даже сънища, които трансформират живота му, ни припомнят, че животът не е единствено дълбочина – той е и лекост.
„ Бях гол, по средата на пустинята, със змия в ръката и мисълта: ‘Добре, значи ТОВА е идната ми глава.’ “
Да, има и такива моменти. И тъкмо те вършат „ Зелени светлини “ толкоз човешка.
Защо тази книга приказва толкоз мощно на дамите?
Защото Матю Макконъхи не се крие зад роля. Той демонстрира себе си – в цялостния набор от светлини и сенки. Защото ни припомня, че животът е поредност от зелени светлини – даже когато краткотрайно светят в алено. Защото ни дава пространство да се замислим, да се усмихнем, да си извиним. И най-много – тъй като ни кара да повярваме, че всичко, което ни се случва, може да бъде употребявано като трамплин, а не като спънка.
Ако търсиш книга, която да те развълнува, да ти даде вяра и да те накара да се върнеш към себе си – „ Зелени светлини “ е тъкмо тази книга. Не тъй като е съвършена. А тъй като е същинска.
5 цитата от „ Зелени светлини “, които ще си подчертаеш и ще искаш да споделиш
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ