Доц. Димитров: За ИТН гласуваха разочаровани от ПП, с “Не подкрепям никого” - безнадеждни оптимисти
Има гласоподаватели на ГЕРБ, които се разпознават с водача. Неговото страдалчество е тяхно персонално страдалчество, успеха обаче е негова персонална, сподели още социалният психолог
Българска социалистическа партия взимаха хрумвания назаем. Защо тръгваш на борба с оръжията на съперника?
Вотът за “Възраждане ” в чужбина - от хора, които желаят да се върнат в България
Доц. Николай Димитров е приключил логика на психиката в Софийския университет. Преподава в СУ “Св. Климент Охридски ” и Нов български университет, води курсове по обществена логика на психиката, организационна, джендърна и медийна логика на психиката. Интересите му включват етническите и половите неравенства, настройките и трудовата мотивация, електоралното държание.
- На какъв електорат разчитат парламентарно показаните партии, доцент Димитров? Нека да стартираме първо с спечелилите ГЕРБ-СДС.
- ГЕРБ е присъща с желанието си да работи единствено с твърди електорати. Трябва да подчертаем, че това не е български феномен, тъй като се случва в доста партии в други страни. Твърдите електорати по-лесно се провеждат и са по-добре прогнозируеми.
При тях няма по какъв начин да изскочи някаква особена изненада. Те извършват прецизно упованията и, естествено, за всичките години, в които ГЕРБ беше на власт, съумя да сътвори извънредно постоянна конструкция, която им обезпечава вота по места. Особено там, където към момента държат локалната власт. В огромна степен немалка част от хората гласоподават за тях за една самобитна непряка признателност дали поради себе си, или поради някого другиго, или пък поради нещо, което се е случило или се чака да се случи. Друга част, изключително твърдото ядро, гласоподава по една парадоксална идентификация с водача. Неговото страдалчество е тяхното персонално страдалчество, успеха обаче е негова персонална. Тези два типажа са дали своят вот за тях, само че даже не съм сигурен дали са два обособени, или вариации на един самостоятелен облик на гласоподавателя на ГЕРБ.
- Какво обаче да кажем за “обединението на положителните сили ” - Политическа партия -ДБ, които се класираха на второ място?
- Те се обрисуват като една типична градска коалиция. Видяхме, че печелят в трите софийски региона, както и в Пловдив-град и Русе. Русенска област е доста забавна - тя е характерна с това, че има доста огромен град и останалите обитаеми места са надалеч по-малки. И по този начин самият град дърпа доста повече на територията на цялата област, за разлика от други области, в които самите регионални центрове не са огромни градове. Това е и една от аргументите за вота на Политическа партия и Демократична България там. Други такива образци са областите Варна и Бургас - огромен град като център и доста дребни обитаеми места. В Бургас да вземем за пример половината население живее отвън регионалния център. Но в тези два града са сработили други механизми - те дълго време са считани за бастиони на едни или други политически и стопански сили. В Бургас да вземем за пример го няма оня яд към кмета на ГЕРБ, какъвто го има в София или Пловдив. Затова тук не можем да приказваме за “типичен електорат ” на Политическа партия - Демократична България. Типичен електорат е този на Движение за права и свободи.
- В този смисъл и Движение за права и свободи ли избира да работи с твърди електорати?
- Те доста от дълго време сътвориха едно прогнозируемо ядро от последователи, които нямат потребност от стратегия, политическо говорене или даже от акция. Там нещата са ясни с едни пренебрежими отклонения, които зависят най-вече от това дали и какъв брой секции ще има в чужбина. Дори не зависи дали ще се гласоподава с хартия, или машина, тъй като електоратът на Движение за права и свободи напълно не е необразован. И на последния избор се видя, че технологията на гласоподаване не е основна, а напълно други неща.
Всъщност огромният неуспех на тези избори е Българска социалистическа партия. Но столетницата продължава една наклонност, която не е от през вчерашния ден, и основното там е, че от ден на ден се задълбочава рецесията на идентичността. Дори на тези избори не можаха да намерят себе си и някакви послания, които да са си единствено техни. Взимането на хрумвания назаем при тях беше доста очевидно. А когато се взимат хрумвания назаем от другите, какво се чака? Защо тръгваш на борба с оръжията на съперника?
- Вотът на 2 април се откроява с две изненади - мощния растеж на “Възраждане ” и влизането на Има Такъв Народ. Как си обяснявате това?
- На тези избори Има Такъв Народ се опряха не толкоз на някакви свои обичайни последователи, тъй като при тях за обичайни последователи не може да се приказва. Те са и релативно прекомерно нов, безформен и даже не се знае до каква степен са политически план, без партийни структури на национално равнище.
Но съумяха да привлекат някаква част от разочарованите от Политическа партия - онази част, която кардинално ги харесват и са антистатукво, само че в това време не могат да простят някои дейности на Политическа партия, като да вземем за пример проблема със Северна Македония. И тези хора гласоподават за нещо, за което към момента имат някаква вяра, че може да събори статуквото дружно с другите, които се борят против статуквото.
Тези избори са абсурд. Във всяка обстановка и партия може да забележим абсурд в държанието. Тук парадоксът е, че тези, които гласоподаваха за Има Такъв Народ, са хора, които са анти системата, само че към момента се пробват да санкционират по абсурден метод забежките на огромните от анти системата. Другият абсурд е “Възраждане ”, само че и не чак толкоз огромен, колкото се пробват да го изкарат анализаторите.
“Възраждане ” не пораства - тя усили гласоподаватели, само че по доста машинален метод, който не е за занемаряване. Защото в този момент, за разлика от други избори, те нямаха конкуренция за националистическия избор.
А припознаваната като друга националистическа условно партия - “Български напредък ”, се оказа прекомерно уравновесено националистическа, да не кажем - интровертни националисти, които на процедура не направиха нищо кой знае какво, което да задоволи националистическия нагон. “Възраждане ” няма по какъв начин да откраднат избор на аморфната и неустановена маса от хората, които гласоподаваха с “Не поддържам никого ”, тъй като те са тази част, която към момента не се е отказала, т.е. това са едни безнадеждни оптимисти - такива, които не престават да намират смисъл да гласоподават, само че се пробват да покажат на политиците, че не вършат нещата както би трябвало. При “Възраждане ” има и различен абсурд - че за тях са дали своят вот доста хора в чужбина.
Хората в чужбина не би трябвало да си ги представяме по-различни от хората тук. Това, което минава като политическо обръщение тук, минава и там - Make Bulgaria great again (от лозунга на Доналд Тръмп Make America grеat again - Да създадем Америка още веднъж велика - б.р.).
Тя е доста примамлива, изключително когато си в чужбина и си отишъл там, тъй като някой ти е провалил страната и ти доста искаш да направиш България още веднъж велика. За да може да се върнеш. Една напълно немалка част от българите, които отпътуваха за чужбина, не реализираха фантазиите си там. И живеят не по-добър живот, в сравнение с този тук. При тях не работят посланията от вида на “да махаме еврото ”, “вън от НАТО ” и така нататък При тях основното е, че виждат някой, който ще направи България още веднъж велика.
Другият абсурд е това, което доста анализатори се пробваха да изкарат като безпокойство - че се усилва броят на висшистите, които гласоподават за “Възраждане ”. Това не е притеснително. Другаде би трябвало да се търси казусът - в съществуването на толкоз доста хора, които имат висше обучение, при което философията на висшето обучение не е сработила. Изначалният смисъл на висшето обучение е да те направи мислещ човек и да развие качествата ти за сериозно мислене. И за жалост, прекомерно наличното висше обучение и превръщането му в ширпотреба в България.
Част от техните висшисти обаче не са толкоз безкритични, колкото разочаровани: в случай че съм учил химия да вземем за пример и съм го желал, и дори напълно не ми е било елементарно, само че ми се постанова да работя като продавач по една, втора или трета причина - естествено, че ще гласоподавам за партията, която ми дава обещание, че ще “избомби ” системата, която не ми дава опция да върша това, което желая или да работя това, за което съм учил.
Винсент Тановски,
Българска социалистическа партия взимаха хрумвания назаем. Защо тръгваш на борба с оръжията на съперника?
Вотът за “Възраждане ” в чужбина - от хора, които желаят да се върнат в България
Доц. Николай Димитров е приключил логика на психиката в Софийския университет. Преподава в СУ “Св. Климент Охридски ” и Нов български университет, води курсове по обществена логика на психиката, организационна, джендърна и медийна логика на психиката. Интересите му включват етническите и половите неравенства, настройките и трудовата мотивация, електоралното държание.
- На какъв електорат разчитат парламентарно показаните партии, доцент Димитров? Нека да стартираме първо с спечелилите ГЕРБ-СДС.
- ГЕРБ е присъща с желанието си да работи единствено с твърди електорати. Трябва да подчертаем, че това не е български феномен, тъй като се случва в доста партии в други страни. Твърдите електорати по-лесно се провеждат и са по-добре прогнозируеми.
При тях няма по какъв начин да изскочи някаква особена изненада. Те извършват прецизно упованията и, естествено, за всичките години, в които ГЕРБ беше на власт, съумя да сътвори извънредно постоянна конструкция, която им обезпечава вота по места. Особено там, където към момента държат локалната власт. В огромна степен немалка част от хората гласоподават за тях за една самобитна непряка признателност дали поради себе си, или поради някого другиго, или пък поради нещо, което се е случило или се чака да се случи. Друга част, изключително твърдото ядро, гласоподава по една парадоксална идентификация с водача. Неговото страдалчество е тяхното персонално страдалчество, успеха обаче е негова персонална. Тези два типажа са дали своят вот за тях, само че даже не съм сигурен дали са два обособени, или вариации на един самостоятелен облик на гласоподавателя на ГЕРБ.
- Какво обаче да кажем за “обединението на положителните сили ” - Политическа партия -ДБ, които се класираха на второ място?
- Те се обрисуват като една типична градска коалиция. Видяхме, че печелят в трите софийски региона, както и в Пловдив-град и Русе. Русенска област е доста забавна - тя е характерна с това, че има доста огромен град и останалите обитаеми места са надалеч по-малки. И по този начин самият град дърпа доста повече на територията на цялата област, за разлика от други области, в които самите регионални центрове не са огромни градове. Това е и една от аргументите за вота на Политическа партия и Демократична България там. Други такива образци са областите Варна и Бургас - огромен град като център и доста дребни обитаеми места. В Бургас да вземем за пример половината население живее отвън регионалния център. Но в тези два града са сработили други механизми - те дълго време са считани за бастиони на едни или други политически и стопански сили. В Бургас да вземем за пример го няма оня яд към кмета на ГЕРБ, какъвто го има в София или Пловдив. Затова тук не можем да приказваме за “типичен електорат ” на Политическа партия - Демократична България. Типичен електорат е този на Движение за права и свободи.
- В този смисъл и Движение за права и свободи ли избира да работи с твърди електорати?
- Те доста от дълго време сътвориха едно прогнозируемо ядро от последователи, които нямат потребност от стратегия, политическо говорене или даже от акция. Там нещата са ясни с едни пренебрежими отклонения, които зависят най-вече от това дали и какъв брой секции ще има в чужбина. Дори не зависи дали ще се гласоподава с хартия, или машина, тъй като електоратът на Движение за права и свободи напълно не е необразован. И на последния избор се видя, че технологията на гласоподаване не е основна, а напълно други неща.
Всъщност огромният неуспех на тези избори е Българска социалистическа партия. Но столетницата продължава една наклонност, която не е от през вчерашния ден, и основното там е, че от ден на ден се задълбочава рецесията на идентичността. Дори на тези избори не можаха да намерят себе си и някакви послания, които да са си единствено техни. Взимането на хрумвания назаем при тях беше доста очевидно. А когато се взимат хрумвания назаем от другите, какво се чака? Защо тръгваш на борба с оръжията на съперника?
- Вотът на 2 април се откроява с две изненади - мощния растеж на “Възраждане ” и влизането на Има Такъв Народ. Как си обяснявате това?
- На тези избори Има Такъв Народ се опряха не толкоз на някакви свои обичайни последователи, тъй като при тях за обичайни последователи не може да се приказва. Те са и релативно прекомерно нов, безформен и даже не се знае до каква степен са политически план, без партийни структури на национално равнище.
Но съумяха да привлекат някаква част от разочарованите от Политическа партия - онази част, която кардинално ги харесват и са антистатукво, само че в това време не могат да простят някои дейности на Политическа партия, като да вземем за пример проблема със Северна Македония. И тези хора гласоподават за нещо, за което към момента имат някаква вяра, че може да събори статуквото дружно с другите, които се борят против статуквото.
Тези избори са абсурд. Във всяка обстановка и партия може да забележим абсурд в държанието. Тук парадоксът е, че тези, които гласоподаваха за Има Такъв Народ, са хора, които са анти системата, само че към момента се пробват да санкционират по абсурден метод забежките на огромните от анти системата. Другият абсурд е “Възраждане ”, само че и не чак толкоз огромен, колкото се пробват да го изкарат анализаторите.
“Възраждане ” не пораства - тя усили гласоподаватели, само че по доста машинален метод, който не е за занемаряване. Защото в този момент, за разлика от други избори, те нямаха конкуренция за националистическия избор.
А припознаваната като друга националистическа условно партия - “Български напредък ”, се оказа прекомерно уравновесено националистическа, да не кажем - интровертни националисти, които на процедура не направиха нищо кой знае какво, което да задоволи националистическия нагон. “Възраждане ” няма по какъв начин да откраднат избор на аморфната и неустановена маса от хората, които гласоподаваха с “Не поддържам никого ”, тъй като те са тази част, която към момента не се е отказала, т.е. това са едни безнадеждни оптимисти - такива, които не престават да намират смисъл да гласоподават, само че се пробват да покажат на политиците, че не вършат нещата както би трябвало. При “Възраждане ” има и различен абсурд - че за тях са дали своят вот доста хора в чужбина.
Хората в чужбина не би трябвало да си ги представяме по-различни от хората тук. Това, което минава като политическо обръщение тук, минава и там - Make Bulgaria great again (от лозунга на Доналд Тръмп Make America grеat again - Да създадем Америка още веднъж велика - б.р.).
Тя е доста примамлива, изключително когато си в чужбина и си отишъл там, тъй като някой ти е провалил страната и ти доста искаш да направиш България още веднъж велика. За да може да се върнеш. Една напълно немалка част от българите, които отпътуваха за чужбина, не реализираха фантазиите си там. И живеят не по-добър живот, в сравнение с този тук. При тях не работят посланията от вида на “да махаме еврото ”, “вън от НАТО ” и така нататък При тях основното е, че виждат някой, който ще направи България още веднъж велика.
Другият абсурд е това, което доста анализатори се пробваха да изкарат като безпокойство - че се усилва броят на висшистите, които гласоподават за “Възраждане ”. Това не е притеснително. Другаде би трябвало да се търси казусът - в съществуването на толкоз доста хора, които имат висше обучение, при което философията на висшето обучение не е сработила. Изначалният смисъл на висшето обучение е да те направи мислещ човек и да развие качествата ти за сериозно мислене. И за жалост, прекомерно наличното висше обучение и превръщането му в ширпотреба в България.
Част от техните висшисти обаче не са толкоз безкритични, колкото разочаровани: в случай че съм учил химия да вземем за пример и съм го желал, и дори напълно не ми е било елементарно, само че ми се постанова да работя като продавач по една, втора или трета причина - естествено, че ще гласоподавам за партията, която ми дава обещание, че ще “избомби ” системата, която не ми дава опция да върша това, което желая или да работя това, за което съм учил.
Винсент Тановски,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ