При липсата на система абсурдът се превръща в норма
Има истории, които те оставят без думи поради парадокса, който пресъздават. Истории, в които създателят знае, че би трябвало единствено да покаже случката в профил, тъй като обстоятелствата са задоволително красноречиви и намесата с коментар или " за цвят " е непотребна. Истории, които приказват задоволително безапелационно с просто проявление на фрагменти и реплики.
Мария Костова е създателят, който знае това и завоюва една от най-оспорваните категории в състезанието за добра публицистика на Dir.bg Web Report 2021 с сходен репортаж. Тя е редактор в Българска национална телевизия, само че репортерският инстикт не я напуща и от време на време снима. Понякога нощем, с коли за спешна помощ с пациенти с COVID-19, които се борят за болнично легло. Тя впечатли журито в конкуренцията за Истински истории с описа си за борбата за живот с институциите на един млад доктор в разгара на корона рецесията предходната зима. Репортажът й за Българска национална телевизия " Защо доктор Лунд избра да работи в Германия " провокира обществото и съумя да повдигне редица въпроси.
Мария е бакалавър по Българска лингвистика и магистър по Лингвистика и Журналистика от Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Започва професионалния си път в БНР след студентски стаж. Работи поредно като кореспондент, редактор, продуцент и водещ. Десет години по-късно взема решение да потърси смяна и се насочва към малкия екран. Първоначално като продуцент на публицистично предаване в BiT, по-късно и в две други малките екрани. През есента на 2018 получава покана да се причисли към екипа на Българска национална телевизия. И до през днешния ден е редактор в новините " По света и у нас ".
- " Една нощ в кола за спешна помощ ": Защо лекар Лунд избра да работи в Германия. Мария, ти завоюва състезанието за добра публицистика на Dir.bg Web Report 2021 в категорията Истински истории с този репортаж. Какъв е твоят къс отговор на въпроса? Защо?
- Защото показахме действителността такава каквато е - без маска, без спестени елементи, без непотребен възторг. Чиста документалистика, която образно показва по какъв начин при неналичието на система, парадоксът се трансформира в норма. Човек не може да остане безучастен към такава история. И точно по тази причина репортажът закупи голяма известност.
- Ти на процедура сподели през каква война минава доктор от Бърза помощ, с цел да бъде признат пациент с COVID-19 в разгара на рецесията с кревати в София и какъв административен безпорядък царува. Какво от тази история остана зад кадър?
- Фактът, че не беше единична. В края на октомври предходната година хоспитализацията на болните беше извънредно проблематична. Хората търсеха връзки с цел да стигнат до лекарска помощ, колите за спешна помощ не доближиха, отиваха на адреси с часове забавяне, а в лечебните заведения нямаше места. С очите си видях по какъв начин 91-годишна жена с крайник пред ампутация, беше отпратена от две от огромните лечебни заведения в София поради неработещи септични отделения. И по какъв начин мъж с потвърден коронавирус и подозрение за инсулт трябваше да чака с часове с цел да му бъде изработен скенер. Зад кадър остана страхът на околните, че не могат да създадат нищо с цел да оказват помощ на болните си родственици. И безсилието на лекарите - като че ли най-тежката част от историята.
Мария по време на работа с сътрудниците си в нюзрума на Българска национална телевизия
Снимка: Личен списък
- Имаш ли информация по какъв начин се развива доктор Лунд в Щутгарт?
- Отлично - специализира кардиология, работи доста и се оплаква от неналичието на задоволително време за сън.
Извън шегата, има опция на място да съпостави немската здравна система с българската и още по-ясно да открои проблемите в нашата. Не съм сигурна дали след време ще пожелае да се върне в България. Мисля си, че и той самият към момента не знае. До огромна степен обаче това ще зависи от шанса, който биха имали експерти като него да приложат наученото на открито у нас. И от опцията гласовете им да бъдат чути.
- Ти си редактор в Българска национална телевизия, а не е типично редакторите да излизат на фотоси на терен. Кое те кара да го правиш?
- Желанието да не изгубвам форма и съзнанието, че публицистиката е на първо място репортерска работа. Не на последно място и оня професионален инстикт, който постоянно те кара да търсиш най-интересната история и да се стремиш да я разкажеш по допустимо най-хубавия метод.
- От коя страна на камерата ти е по-трудно?
- Чувствам се уютно и от двете й страни. И се хваля да си мисля, че се оправям еднообразно добре и като кореспондент, и като редактор.
- Помниш ли първия си репортаж?
- Разбира се! Беше за това ще гласоподават ли младежите на идните президентски избори и доколко се интересуват от политика. Няма да не помни какъв потрес претърпях първият път, в който чух записан гласа си, и какъв брой старания ми костваше да се пречупя с цел да спирам изцяло непознати хора на улицата и да ги интервюирам.
- Сравни страстта радио и телевизия.
- Обичам и двете медии. Мисля си, че радиото беше първата ми обич. Телевизията обаче е Голямата.
- Кое те държи нащрек толкоз години в специалността? Трудно ли е да гониш положителните журналистически стандарти и да се придържаш към чистата публицистика?
- Вярата, че работата ми е потребна за хората. И едно заричане, което съм си дала в самото начало на професионалния ми път - вечер да задрямвам с чиста съвест. Спазвам го абсолютно.
Преди купона във връзка 61 години Българска национална телевизия с част от лицата на националната телевизия
Снимка: Българска национална телевизия
- COVID-19 промени медийната среда в обстановката, в която медиите постоянно бяха главният източник на информация за неща като епидемиологична конюнктура, разпореждания, карантина. Как се оправи ти с този стрес, когато огромна част от хората останаха у дома, а ти се качи и на дежурство в кола за спешна помощ?
- В началото не разбирах по какъв начин по този начин внезапно животът ни се промени фрапантно. Бунтувах се и не желаех да го приема. Страхувах се за околните си хора. И недоумявах по какъв начин София може да бъде толкоз пуста.
След това видях образно какъв брой значима е работата ни като публицисти. В спешна обстановка хората имат още по-голяма потребност от настояща, тествана и достоверна информация. От изясненост какво се случва към тях и от престижи, на които да се доверят. Струва ми се, че в този миг Българска национална телевизия извърши публичната си функционалност по безапелационен метод. И за следващ път се потвърди.
- Какво с изключение на да разказваш същински истории обичаш да правиш?
- Да чета хубави книги и да странствувам! Напоследък имам все по-малко време за това, само че си бленувам в близко бъдеще да наваксам.
- Чия същинска история да чакаме скоро от теб?
- Ще разберете на състезанието идната година!
- Журналистиката за теб е?
- Пътят, който сама съм си избрала и който желая да последвам.
Интервю на Гергана Костова
11 спечелили в разнообразни категории отличи четвъртото издание на - състезанието за добра публицистика на Dir.bg. Наградите за най-хубавите авторски материали през последната година бяха връчени на специфична гала в клуб " Перото " в НДК.
Конкурсът сплоти в журито си водещи български публицисти от конкурентни медии, които оценяваха материалите за меродавност, обективност и майсторство и излъчиха най-впечатляващите журналистически достижения в интервала февруари 2020 - май 2021 година
Над 300 авторски публикации, фото и видеорепортажи от към 100 български публицисти се бориха в категориите Общество, Икономика, Наука и технологии, Култура и изкуство, Истински истории, Спорт. Почетни награди журито присъди още за Видеорепортаж, Фоторепортаж, Подкаст, Млад създател и Майстор на перото.
Цялата информация за състезанието за добра публицистика на Dir.bg, както и кои са участниците с авторски материали можете да намеритe на уеб страницата или на.
Водещи имена в българските медии оцениха авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен ръководител на журито), Антон Хекимян (Директор " Новини, настоящи излъчвания и спорт ", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и публицист, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио " София ", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание " Мениджър " ), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните публицисти в България), Евгени Димитров (Основател на организация " Булфото " ), Илияна Захариева (Директор " Корпоративни връзки ", А1).Генерални сътрудници на състезанието са A1 и Dundee Precious Metals . Партньори на състезанието са Hendrick`s, Black Sea Gold, TBI Bank и Балдаран .
се организира с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти. Медийни сътрудници на състезанието са Българска национална телевизия, БНР, Българска телеграфна агенция, bTV Media Group, NOVA, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " Булфото ".
Мария Костова е създателят, който знае това и завоюва една от най-оспорваните категории в състезанието за добра публицистика на Dir.bg Web Report 2021 с сходен репортаж. Тя е редактор в Българска национална телевизия, само че репортерският инстикт не я напуща и от време на време снима. Понякога нощем, с коли за спешна помощ с пациенти с COVID-19, които се борят за болнично легло. Тя впечатли журито в конкуренцията за Истински истории с описа си за борбата за живот с институциите на един млад доктор в разгара на корона рецесията предходната зима. Репортажът й за Българска национална телевизия " Защо доктор Лунд избра да работи в Германия " провокира обществото и съумя да повдигне редица въпроси.
Мария е бакалавър по Българска лингвистика и магистър по Лингвистика и Журналистика от Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Започва професионалния си път в БНР след студентски стаж. Работи поредно като кореспондент, редактор, продуцент и водещ. Десет години по-късно взема решение да потърси смяна и се насочва към малкия екран. Първоначално като продуцент на публицистично предаване в BiT, по-късно и в две други малките екрани. През есента на 2018 получава покана да се причисли към екипа на Българска национална телевизия. И до през днешния ден е редактор в новините " По света и у нас ".
- " Една нощ в кола за спешна помощ ": Защо лекар Лунд избра да работи в Германия. Мария, ти завоюва състезанието за добра публицистика на Dir.bg Web Report 2021 в категорията Истински истории с този репортаж. Какъв е твоят къс отговор на въпроса? Защо?
- Защото показахме действителността такава каквато е - без маска, без спестени елементи, без непотребен възторг. Чиста документалистика, която образно показва по какъв начин при неналичието на система, парадоксът се трансформира в норма. Човек не може да остане безучастен към такава история. И точно по тази причина репортажът закупи голяма известност.
- Ти на процедура сподели през каква война минава доктор от Бърза помощ, с цел да бъде признат пациент с COVID-19 в разгара на рецесията с кревати в София и какъв административен безпорядък царува. Какво от тази история остана зад кадър?
- Фактът, че не беше единична. В края на октомври предходната година хоспитализацията на болните беше извънредно проблематична. Хората търсеха връзки с цел да стигнат до лекарска помощ, колите за спешна помощ не доближиха, отиваха на адреси с часове забавяне, а в лечебните заведения нямаше места. С очите си видях по какъв начин 91-годишна жена с крайник пред ампутация, беше отпратена от две от огромните лечебни заведения в София поради неработещи септични отделения. И по какъв начин мъж с потвърден коронавирус и подозрение за инсулт трябваше да чака с часове с цел да му бъде изработен скенер. Зад кадър остана страхът на околните, че не могат да създадат нищо с цел да оказват помощ на болните си родственици. И безсилието на лекарите - като че ли най-тежката част от историята.
Мария по време на работа с сътрудниците си в нюзрума на Българска национална телевизия
Снимка: Личен списък
- Имаш ли информация по какъв начин се развива доктор Лунд в Щутгарт?
- Отлично - специализира кардиология, работи доста и се оплаква от неналичието на задоволително време за сън.
Извън шегата, има опция на място да съпостави немската здравна система с българската и още по-ясно да открои проблемите в нашата. Не съм сигурна дали след време ще пожелае да се върне в България. Мисля си, че и той самият към момента не знае. До огромна степен обаче това ще зависи от шанса, който биха имали експерти като него да приложат наученото на открито у нас. И от опцията гласовете им да бъдат чути.
- Ти си редактор в Българска национална телевизия, а не е типично редакторите да излизат на фотоси на терен. Кое те кара да го правиш?
- Желанието да не изгубвам форма и съзнанието, че публицистиката е на първо място репортерска работа. Не на последно място и оня професионален инстикт, който постоянно те кара да търсиш най-интересната история и да се стремиш да я разкажеш по допустимо най-хубавия метод.
- От коя страна на камерата ти е по-трудно?
- Чувствам се уютно и от двете й страни. И се хваля да си мисля, че се оправям еднообразно добре и като кореспондент, и като редактор.
- Помниш ли първия си репортаж?
- Разбира се! Беше за това ще гласоподават ли младежите на идните президентски избори и доколко се интересуват от политика. Няма да не помни какъв потрес претърпях първият път, в който чух записан гласа си, и какъв брой старания ми костваше да се пречупя с цел да спирам изцяло непознати хора на улицата и да ги интервюирам.
- Сравни страстта радио и телевизия.
- Обичам и двете медии. Мисля си, че радиото беше първата ми обич. Телевизията обаче е Голямата.
- Кое те държи нащрек толкоз години в специалността? Трудно ли е да гониш положителните журналистически стандарти и да се придържаш към чистата публицистика?
- Вярата, че работата ми е потребна за хората. И едно заричане, което съм си дала в самото начало на професионалния ми път - вечер да задрямвам с чиста съвест. Спазвам го абсолютно.
Преди купона във връзка 61 години Българска национална телевизия с част от лицата на националната телевизия
Снимка: Българска национална телевизия
- COVID-19 промени медийната среда в обстановката, в която медиите постоянно бяха главният източник на информация за неща като епидемиологична конюнктура, разпореждания, карантина. Как се оправи ти с този стрес, когато огромна част от хората останаха у дома, а ти се качи и на дежурство в кола за спешна помощ?
- В началото не разбирах по какъв начин по този начин внезапно животът ни се промени фрапантно. Бунтувах се и не желаех да го приема. Страхувах се за околните си хора. И недоумявах по какъв начин София може да бъде толкоз пуста.
След това видях образно какъв брой значима е работата ни като публицисти. В спешна обстановка хората имат още по-голяма потребност от настояща, тествана и достоверна информация. От изясненост какво се случва към тях и от престижи, на които да се доверят. Струва ми се, че в този миг Българска национална телевизия извърши публичната си функционалност по безапелационен метод. И за следващ път се потвърди.
- Какво с изключение на да разказваш същински истории обичаш да правиш?
- Да чета хубави книги и да странствувам! Напоследък имам все по-малко време за това, само че си бленувам в близко бъдеще да наваксам.
- Чия същинска история да чакаме скоро от теб?
- Ще разберете на състезанието идната година!
- Журналистиката за теб е?
- Пътят, който сама съм си избрала и който желая да последвам.
Интервю на Гергана Костова
11 спечелили в разнообразни категории отличи четвъртото издание на - състезанието за добра публицистика на Dir.bg. Наградите за най-хубавите авторски материали през последната година бяха връчени на специфична гала в клуб " Перото " в НДК.
Конкурсът сплоти в журито си водещи български публицисти от конкурентни медии, които оценяваха материалите за меродавност, обективност и майсторство и излъчиха най-впечатляващите журналистически достижения в интервала февруари 2020 - май 2021 година
Над 300 авторски публикации, фото и видеорепортажи от към 100 български публицисти се бориха в категориите Общество, Икономика, Наука и технологии, Култура и изкуство, Истински истории, Спорт. Почетни награди журито присъди още за Видеорепортаж, Фоторепортаж, Подкаст, Млад създател и Майстор на перото.
Цялата информация за състезанието за добра публицистика на Dir.bg, както и кои са участниците с авторски материали можете да намеритe на уеб страницата или на.
Водещи имена в българските медии оцениха авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен ръководител на журито), Антон Хекимян (Директор " Новини, настоящи излъчвания и спорт ", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и публицист, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио " София ", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание " Мениджър " ), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните публицисти в България), Евгени Димитров (Основател на организация " Булфото " ), Илияна Захариева (Директор " Корпоративни връзки ", А1).Генерални сътрудници на състезанието са A1 и Dundee Precious Metals . Партньори на състезанието са Hendrick`s, Black Sea Gold, TBI Bank и Балдаран .
се организира с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти. Медийни сътрудници на състезанието са Българска национална телевизия, БНР, Българска телеграфна агенция, bTV Media Group, NOVA, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " Булфото ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ