Има хора, на които приживе и през ум не би

Има хора, на които приживе и през разум не би им минало каква роля ще изиграят в историята. Типичен образец за това е Гюро Михайлов - най- нормално селско момче от Розовец, застъпил постоянна наборна военна работа в милицията на Източна Румелия и причислен в подразделението за защита в Пловдив, съобщи кореспондентът на БГНЕС в града.

Едва 18 годишен, на третия месец от службата си, точно на Коледа през 1880 година, той е часови в караула, който охранява милицията. Сградата е на днешния площад "Съединение" на мястото на Историческия музей. Избухва пожар, който се разгаря бурно. Вместо да напусне, младият боец остава на поста си. Верен на устава, той става синоним на саможертвата, която, обаче сама по себе си дава мотив името му да се свързва и с безсмислието на този акт. Герой или простак е Гюро Михайлов е въпрос на трактовка през годините. В пожара умират още четирима души- началникът му Никола Костадинов и бойците Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков. Всички те се опитвали да го измъкнат, само че попаднали под рухналия пламнал героизъм.

От далечната 1880 година този пожар и тази всеотдайност, поставяна постоянно под подозрение, все се мяркат в паметта на града. Две години след гибелта дребен непретенциозен монумент на Централни гробища демонстрира мястото, където е заровен боецът. През 30-те години на предишния век уставното послушание, прераснало в всеотдайност, към този момент става подвиг в обществените речи. През 1938 година със съдействието на пловдивския кмет Божидар Здравко авторски колектив отпред с проф. Никола Кожухаров основава познатия и през днешния ден монумент, който тогава е комплициран на пл. " Цар Крум". Площадът от дълго време не съществува, а през 1961 година паметникът е изместен в двора на 9-ти пехотен полк- в региона към настоящия хотел "Санкт Петербург". По- късно и този терен се трансформира.

Паметникът се мести в поделението на Цариградско шосе, само че този път костите на починалия Гюро Михайлов се разделят с него. Известно време обитават в склада на поделението, след това са прибрани в кутия за бонбони в Историческия музей. Пловдивският публицист Евгени Тодоров, който изследва историята с години, създател на няколко забавни книги за предишното на Пловдив споделя, че с тях е имало лента, останала още от погребението, полуизтрита. Само три думи са се четели: Гюро Михайлов, Родина и България.

Някъде към 1981 година, до момента в който е обитавал в двора на поделението на Цариградско шосе, паметникът е претърпял някои похищения. Наблюдателни са забелязали, че липсва пушката на Гюро Михайлов. По- късно тя е възобновена.

В момента паметникът се намира на пл. Централен покрай входа на Военния клуб, а пред него пловдивският гарнизон отбелязва празника си. На това място, покрай първото, на което е бил, паметникът е подложен през 1992 година по самодейност на паметливи пловдивчани. Днес, обаче, още веднъж се заприказва за неговото преместване. Предстои ремонт на площада и той ще бъде изместен още веднъж. Тепърва общинските съветници ще вземат решение къде тъкмо. При слагането му през 1992 в постамента са и костите. Къде ще си откри ново място признакът на саможертвата и дали най-накрая ще откри покой, още не е ясно.

Местенето на монументи в Пловдив не е рядко събитие. Само в последните 20 години бяха преместени паметниците на Васил Левски, на Димитър Кудоглу и на Филип Македонски. /БГНЕС